Понеделник е много ужасен ден. Много мразя понеделници. Особено като ми тръгнат накриво. Като днес. Не че беше кой знае какво, обаче сега си седя вкъщи с адско главоболие и вместо да си легна пиша :)
Започнах с едно закъсняване за работа поради молбата на един човек пред офиса да му дам ток да си запали колата. Това досега не го бях правила и нямах никаква идея какво точно се прави. Е той си имаше клеми (чисто новички, чак дрънкат!), само че се оказа, че моя акумулатор е мнооого скрит. Всъщност в това пежо наистина всички си има кутии и не знам още какво и е много трудно такъв като мен да разбере кое къде е ;), обаче чак сега си дадох сметка, че това може и да е неудобно - особено сега като се оказа че не е ясно откъде се маха кутията на акумулатора. Човека все пак се справи някак, обаче като не запали два или три пъти, а аз като видях че е почти 10 и изгубих търпение много бързо и си отидох да паркирам и да съм в офиса навреме за срещата с Дани. Е, той не дойде навреме, но пък успях да посвърша това-онова докато го чаках. После въпреки че имах друга работа, че то и май спешна, отидох до общината, защото с баба ми уреждаме разни въпроси и все ни липсва по някой документ.
Между другото справих се доста бързо, но после се започна една лудница с тоя проект, който трябва да предаваме утре. Аз не че правя нещо съществено по него, само обчснителната записка, но как да измисллиш прекрасно въведение, след като наоколо е лудница, а освен това трябва някак да стигна и на лекция в Антропологическия музей? Мда, има и такова нещо и то от две години както се оказа. Аз за първи път чух за него миналия семестър защото случайно се оказах там вместо в сградата на Художествената академия :)
Беше много интересно! Имаше всякакви кости с различни заполявания, видях какви дупки правят кистите, имаше счупвания, сраснати прешлени, изкривявания, имаше трепанации, черепни деформации съвсем като египетските и какво ли не още. И за разлика от сградата, в която се намира, музеят е направен прекрасно по всякакви съвременни стандарти и е много приятно да се разхождаш там, колкото и странно да звучи когато си заобиколен от кости! А момичето, което ни разказваше се оказа колежка (в смисъл завършила културология), много интересно говореше, жалко че й забравих името (ама то винаги ми се случва). Ами да не прекалявам с описанията, но препоръчвам на всеки да отиде и да разгледа. Лошото е, че не работят в събота и неделя, а и през седмицата са само до 16:00 часа.
Иначе обяснителната записка я написах, или по-скоро увода към нея, който е едно малко произведение на ораторското изкуство :D :D :D, но пък висях в офиса допреди малко, поради което ме цепи главата така. Там просто има прекалено много компютри на едно място и всички издават адски много шум когато останеш сам. Всъщност Сашо с Добито и Митака сега са в офиса и продължават. Дано не се бавят много. Нещо вече не ми е кеф да бачкам по нощите. Май много ми идва. Или съм загубила желание.
Всъщност не беше чак толкова лош ден. Научих адски много нови неща и все пак се справих с две важни неща :)
Сега довършвам проклетите фасади на едно друго нещо, което мотам от сума ти време и си лягам, така че ЛЕКА НОЩ!
