Pain with Anette Olzon- Follow me
вторник, 18 ноември 2008 г.
Една песен с Анет, която харесвам
Nightwish - Moondance
Това е друг любим инструментал на Nightwish:
фитнес - продължение
Между другото във фитнеса имаше някои много полезни уреди - особено за голямото ми дупе и крачета ;) Сега усещам как ме болят разни местенца, но утре ще се види колко ще е. Все пак едва ли ще е като след първото тай-бо.
За първи път отидох на фитнес!
И не си промених особено много мнението, а именно - ужасно скучно е! Трябва да се правят такива едни дълги дълги почивки, че ме хваща съклета направо. То ясно ми е, че има логика в това и даже в момента усещам как утре ще боли това и онова, обаче не е удоволствие. Я една хубава аеробика или тай-бо или нещо от сорта - скачаш, потиш се и нямаш дъх накрая, обаче като свършиш и такава енергия те напира, че няма накъде, а докато си играеш и си в такт с музиката, просто си е кеф! Но то и затова в Спартак трябва да си запазваш място предварително иначе не можеш да се доредиш, а тук бяхме само трите с Мая и Деси (което си има някои много хубави предимства). Е, те малко ме взеха на подбив по едно време. Аз си знам, че съм някакво ненормално изключение никога да не съм ходила на фитнес и да не ги знам уредите кой как и кога и по какъв начин се използва, ама те взеха да ми обясняват и упражнения, които си ги има в аеробиката и тях поне си ги знам, все едно за първи път ги виждам. Така де, не съм чак толкова зле! Обаче наистина е толкова по-лесно да се отиде на фитнес - не бързаш като идиот да стигнеш на време, не се блъскаш с всички в съблекалнята, няма кой да те гледа колко си зле... просто идилия! Само да не беше толкова скучно. Истината е, че все пак като ходиш с някой е доста по-приятно. Аз откакто завършшихме училище и вече не можехме да ходим със Стаси (която беше страшна като стане дума да ми даде малко зор, а и да ме запали по нещо), изкарах няколко години почти все сама насам натам и е доста гадничко. Вярно се запознаваш с някое и друго момиче понякога, но мен не ме бива много в тия неща, а и сменях местата. Сега е по-готино - Силвия ме заведе на тай-бо (където се оказа, че момичето, което го води е същата, при която ходех и едно време, сиреч преди четири години горе-долу и между другото не бях много зле - изобщо не ми направи забележка или нещо такова, докато едно момиче се скъса да й обяснява кое как се прави), а днес пък на фитнес с Мая и Деси. Друго е като има с кого да си поговориш.
Тази нощ-звездопад!
Добре, че е "Шоколадче", да ми напомни за Леонидите, които съвсем бях забравила, предвид, че отдавна вече списание Андромеда е отживелица в моя живот и няма нищо, което да ми напомня за разните небесни събития. Така да се каже, забила съм поглед надолу и изобщо не ми остава време да вдигна глава и да позяпам в празното пространство ;) Леонидите са ми много любими, първо защото никога не съм ги виждала в действителност, второ, защото са голям и интересен поток, и най-вече, защото оптически са свързани със зодиакалния ми знак, което едно време значеше мноого :) (срв. Леониди с Лео - Лъв). Ако случайно имате изглед към небето без да мръзнете в студените вече нощи (аз от вкъщи даже и късче небе не виждам), погледайте в следващите няколко нощи и после ми пишете да кажете как е, става ли?