Камбаните

Тези дни попаднах на една много хубава публикация сайта на "Дневник" за Камбаните. Снимките бяха много добри, зарадвах се че ми припомниха за място, на което не бях ходила от много много години, но най-вече ми беше интересно да прочета десетките коментари под статията. Мненията варират от единия до другия полюс - някои твърдят, че всичко, построено по комунистическо време трябва да се разруши; че паметника е грозен; че всичкия този бетон заслужава само да бъде разрушен и да не остане нищо, което да напомня за годините комунизъм. Други казват, че асамблеята е най-доброто нещо от това време. Имаше и хора, които се опитват да влеят малко разум и да си кажат мнението така, че хем да покажат, че това е нормалният за един културен човек подход, хем да не засегнат другите.

Металната конструкция за камбаните във високия монумент има доста индустриален вид;

Дезивът на асамблеята: Единство, творчество, красота.

Честно казано още се учудвам как може след почти 20 години все още да се говори с такава омраза за комунистите. Правят го най-вече хора, които тогава са били деца, или дори и още по-малки, такива които изобщо не го помнят. Разбирам някой дядо, на когото наистина са съсипали живота да говори така, но какво може да каже някой на 20 години? Аз съм родена 83 година и нямам почти никакви спомени отпреди 90-та, не и такива отнасящи се до живота тогава. Единственото, което знам, е от разказите на баба ми или на родителите ми от време на време. И не смея да кажа с чиста съвест, че е било ужасно, защото помня как на 6 години се разхождах до 12 часа навън, а на 15 ме хващаше страх когато ми се налагаше да се прибирам след училище по неосветените улици в нашия квартал. Няма да разказвам какво се е случвало на баба ми и дядо ми, защото вече съм го разказвала веднъж, но пак не смея да изкажа някаква точно определена присъда за миналото.

Малко се отплеснах, но тази статия ме наведе на мисълта да се разходя дотам първата свободна събота и да видя как е в момента.

Както може да се види, настилката е в идеално състояние, но за сметка на това зелените площи, макар и не тотално запуснати, все пак имат нужда от подръжка.

По принцип съм на мнение, че трябва да пазим паметниците си. Щом е построено и е имало някакво значение, би трябвало да се грижим за тях, а не да ги съсипваме или оставяме да се саморазрушат.

Така мисля и за Мавзолея, който разрушиха прекалено набързо, за паметника пред НДК, и, разбира се, за Камбаните. А след като отидох там и прекарах една слънчева събота, вече съм съвсем убедена.

Мястото си е чудесно, макар че няма нищо общо със старите ми спомени, когато виждахме високата част от терасата си в Младост 3. Сега има прекалено много нови сгради, поляните, които си спомням около Околовръстното отдавна са изчезнали и вече дори ми е трудно да си спомня точно как изглеждаше всичко. Доколкото помня, тогава това беше единственото нещо отатък Околовръстното. За сметка на това в момента към камбаните води чисто нов път, изграден заради и благодарение на комплекса Бел Вали (както може да се види по табелите). Мястото обаче си е съвсем същото.

Настилката е в прекрасно състояние, но се нуждае от малко поддръжка - тоест трябва да се изкоренят всички прораснали треви и бурени, но след това ще изглежда добре. Има чешмичка за посетителите с приятна студена вода, която наистина ме спаси в жегата. Мястото се охранява и може би заради това камбаните са си на мястото. Да, някои от тях не са в прекрасно състояние, но могат да се почистят от ръждата. Моделите им са интересни и разнообразни според различните култури, от които са дарени. Има и липсващи, но не са много. Тревата има нужда от поддръжка - от поливане и косене, както и от разчистване на павираните пътеки в градинката в средата. Всъщност наистина липсват само лампите.

Мястото е много приятно, но което е най-хубавото, може да стане и още по-приятно с минимални средства. В крайна сметка необходимо е само малко поливане и косене. Лампи могат да се сложат постепенно, а и от тях липсват само самите осветителни тела. Конзолите са си на място, възможно е и инсталацията да е действаща. Може би и няколко допълнителни пейки.

Камбаните са много разнообразни - според различните култури, на които принадлежат.

Монументът е интересен и отдолу, откъде всъщност е пешеходния подход.

Там е издигнат и този паметник за жертвите от атентатите от 11 септември. Човечето ми действа хем много потискащо, хем ми е интересно. Нямам представа кой е авторът на скулптурата.

Работата е там, че май само софиянци имат представа, че Камбаните съществуват. Докато снимах дочух едно семейство наблизо как бащата разказваше на майката как е изглеждало всичко когато е бил дете. Имаше няколко такива семейства с деца и честно казано, всички деца се забавляваха страшно много биейки камбаните. Аз също си спомням точно биенето на камбани като бях малка. Интересно, че имаше и няколко двойки без деца. Вечерта като се прибрах, разказах на една приятелка, която живее в София от шест години, къде съм ходила и тя изобщо не ме разбра. А от повече от година работи в Бизнес парка, на две крачки от там. Не беше и чувала за това място. Според мен мястото има нужда от малко популяризиране, макар че малко по-надолу, където са каменните масички със столчетата, помните ги, нали?, имаше много хора на пикник. Там наистина е приятно за такива мероприятия.

Не ми се иска да бутнем и това си наследство от миналото, само защото е построено по време, което никой не харесва в момента. Особено като си представя как след това и паркът към него ще изчезне и ще бъде застроен. Струва ми се, че е крайно време да спрем да си попиляваме възможностите и да се възползваме от това, което имаме.

П.п.: Препечатвам (пак от един от коментарите в публикацията на Дневник) линк към страницата на Memento Park Budapest, за която се сетих след коментара на Филип. Сайтът няма нищо общо с нашите Камбани, но показва как унгарците се възползват от миналото си и извличат дивиденти от него, вместо да го заличават с лека ръка.

Представата на древните за времето

Може би на всички е известно, че древните хора съвсем не са мислели като нас. Въпросът обаче е в какво точно се изразява тази разлика в начина на мислене. Тъй като в момента се занимавам с един от аспектите на този въпрос, а и именно с древните представи за времето, искам да ви разкажа малко за тях.

На първо място, за древните хора времето не е хомогенно, така както го разбираме ние днес. То има различна наситеност и интензивност. Съществуват и различни видове време – добро и лошо, ново и старо и др. Докато за нас всички минути и всички часове имат една и съща продължителност, за древните времето периодично се повтаря.

Може да се каже, че за древните съществуват два типа време – първото е магичното, свещено  време, а второто - ежедневното, профанно време, които са в постоянен досег едно с друго.

Свещеното време може да се отнася до няколко неща. Първото е времето за извършване на някой ритуал, който го прави свещено, тоест различно от ежедневното. То може да се отнася и до митичното време (така както аборигените в Австралия говорят за времето на сънищата в началото на света), както и до космическите ритми (например лунните). Така че определен отрязък от време много лесно може да се превърне в свещено време, ако в този момент се появят някакви предпоставки, които да го свържат със свещеното. Всъщност обикновеното време е постоянно отворено за свещеното време.

Хетерогенността на времето се изразява в различни ритми, интензивност и множество предназначения на времето. Всички религии имат щастливи и нещастни дни, благоприятни моменти през деня, периоди на концентрирано и разредено време.

Все пак свещеното време е единно и непрекъснато. Обикновеното време се накъсва от периодите на свещеното, но свещеното време все пак е непрекъснато, защото всеки ритуал не само повтаря предишния, но е свързан с него и го продължава. Тези отрязъци формират общо, единно време без да нарушават привидната им периодичност. Това значи, че едни и същи дати водят със себе си едни и същи събития. Например българите след покръстването са вярвали, че след като началото на християнската държава е поставено от Константин Велики, то и краят ù ще дойде при Константин. И наистина, последният действащ владетел на Византия е Константин XI.

Основен момент в древните обреди е регенерацията на времето. Как се е извършвала тя? Празниците се честват в свещеното време, тоест във вечността. Но на празници като новогодишните се провеждат ритуали, които имат за цел да унищожат изтеклото обикновено, профанно време и да започнат ново време. Сурвакарите, които обикалят около Коледа у нас прогонват именно това старо и изхабено вече време чрез пречистване, изгонване на демони, прогонване на зло и болести.

За древните профанното време не е истинско и не е важно, а единствено свещеното време е реално и съществено. Докато днес ние сме се отрекли от свещеното време и сме възприели като реално единствено профанното траене.