четвъртък, 7 май 2009 г.

Food Photography

Днес почти целият ми ден мина в снимане на храна. Името на поста е на английски точно защото това "снимане на храна" ми звучи много тромаво. Но все пак с Мая най-накрая измислихме как да изглежда менюто на ресторанта и сега действаме по върпоса с осъществяването на идеята. Разбира се, нищо не се получи така, както си го представях, така че ясно е, че идеите ще бъдат променяни в движение. Общо взето от тук нататък Мая има думата. Все пак тя ни е графичния дизайнер ;) 


Беше доста приятно между другото. Люси, готвачът ни, специално направи няколко ястия за модели, а аз се занимавах само с изнамиране на някакви нови гледни точки, докато Мая и Жоро (сервитьорът) ми разнасяха нещата насам натам или правеха сянка, за да не се получават нежелани отражения. Добре че бях хапнала преди това, защото като се размиришат тия ястия, никак не ти е до работа :)



Може да се каже, че това ми е първия опит да снимам храна изобщо и нямаше да е лошо да се подготвя теоретически по въпроса, но аз нали всичко правя наопъки, след като се прибрах и отворих reader-a веднага попаднах на статия по този въпрос. Е да, обаче аз вече бях стигнала до повечето от изводите от личен опит, което и добре, и не, защото все пак бях тръгнала да върша работа.

И все пак ето няколко извода, до които стигнах, както и няколко неща, които научих от цитираната статия:

1. Фотографирането на храна е бавно и иска много търпение. В моя случай и много подобни кадри, докато получа нещо добро :)

2. Много голямо значение има какво точно ядеш с удоволствие! Пресен пример: между различните неща, които снимах беше и една пастърва на скара, за която всики наоколко решиха, че изглежда превъзходно (и между другото много бързо след фотосесията животът й бе брутално прекъснат), но на мен просто ми миришеше гадно. Даже и след като спрях да усещам миризмата, осезанието все пак се акомодира, а и бях изнесла нещата навън, заради светлината (все пак нямам никакви подходящи осветления), установих, че нямам никаква идея как да накарам една риба да изглежда вкусна. По тази причина и тук няма да видите снимка на риба!

3. Много важно е да се знае с каква цел се фотографира ястието - най-вече за да се избере подходяща композиция. В моя случай трябваше да получа като краен резултат тесни вертикални кадри, но за поста тук избрах само хоризонтални, защото прилягат повече на подредбата на блога ми. Също така в случая се занимавах с детайли, но например за снимките в сайта на заведението съм предвидила няколко кадъра на цялото ястие. 


4. Храната трябва да се украсява. В това отношение аз лично нямах никакъв проблем, защото Люси е голям майстор на украсата. Все пак имайте предвид, че когато се снима, основното е храната да изглежда естетично, най-малкото защото чрез една снимка не може да се улови миризмата й. Украсяването на ястията обикновено отнема значително време и когато има повече клиенти е много трудно да се постигне това, което може да се направи, ако готвачът не бърза. Така че, храната, която се снима, изглежда различно от тази, която се яде

5. Разглеждайте какво снимат другите фотографи! Ако аз го бях направила предварително, сигурно щях да знам как да се справя с оная риба от началото на поста!

6. И накрая - проучете коя снимка как се възприема от хората. Така ще имате възможност да сравните вашите възприятия с тези на зрителите. Това дава голяма възможност за по-нататъшно доусъвършенстване, защото както всички знаят, фотографията изисква наистина постоянно усъвършенстване, а и спасява от грешки, тоест от кадри, които не предизвикват желаните реакции (или както аз направих с ягодовия йогурт - докато го снимах двойка клиенти на заведението го харесаха страшно много и си го поискаха, при това точно този, който снимах! разбира се, десерта беше за сметка на заведението, все пак не беше правен с цел да се продава :), но този великолепен десерт на снимките изглежда доста скучно. Все още се чудя как точно е трябвало да го снимам, за да избегна това. Ще разбера сигурна съм :)


Искрено се надявам да не съм досадила с размишленията си и дано в най-скоро време да мога да се похваля с първите си снимки, използвани за нещо съществено :)

Първия Български Бутон за споделяне