Красив графит в Лозенец

Един прекрасен графит, направен точно срещу "Мис Каприз" на бул. Арсеналски в Лозенец. И животинчето и момичето имат невероятни изражения и са пълни с живот, освен това са и страшно симпатични. Жалко, че не мога да разчета кой е авторът.

Масичка от картон или как да си направим сами холната маса за вкъщи

Днес попаднах на страшно интересна масичка в contemporist и затова реших да ви я покажа.

Масата на пръв поглед изглежда направена от камъни, но всъщност е картонена. Дело на студиото на Dominigos Totora. Подпорите са направени от рециклиран картон, примесен с лепило. След това камъните се оформят на ръка, оставят се да изсъхнат добре и накрая се шлайфат, за по-добър външен вид. Методът много напомня ръчното рециклиране на хартия (за което ако някой се интересува мога да пиша), а ефектът е прекрасен. Накрая завършвате с едно стъкло от магазина и масичката за хола е готова :)
Ето и как става:

Изложбената площ също изглежда супер:

Освен масички, Доминигос Тотора прави и красиви декоративни вази.

Фото-конкурс на Макдоналдс

Иван Добрев, "Pure Morning"

Докато се разхождах с Ников във вторник вечерта из околностите на НДК в стремежа да си изпълня едно от желанията, които описах в предния пост, се натъкнах на изложбата от фотоконкурса на Макдоналдс - Моето място в България. Случайно бях попаднала на някакви бяви за него, но след това съвсем забравих за съществуването му и сега съм особено доволна, че имах възможност да видя резултатите.

Стефан Попов, "Spirit of Burgas 2008"

Човекът, който пръв се е сетил да превърне моста между НДК и Хилтън в открито пространство за изложби наистита заслужава едно голямо евала. Идеята е прекрасна. Мястото е огромно и иначе преминаването по моста е доста скучно (освен ако целта не е седене с гаджето вечерно време на парапета). Освен това по този начин се привлича огромна публика, което трудно може да стане на друго място. Сещам се например за експозициите пред Народния театър, но там мястото е малко, няма възможност за толкова големи изложби, а и разглеждащите обикновено трябва да се съобразяват и с преминаващите.

Ето и трите премирани снимки:

Първа награда - Николай Тодоров, "Зимен плаж"'

Втора награда - Евгени Динев, "Твърде рано за риболов";

Трета награда - Панайот Савов, "Класна стая през лятото"

Първата и трета се отличават коренно от общото звучене на изложбата.

И все пак относно изложбата: останах с впечатлението, че са изложени всички участвали фотографии, което след като разгледах сайта на конкурса, разбрах че не е така, но все пак останах с приятното чувство, че българите снимат добре. Все пак, историята на фотографията у нас започва едва десетина години след самото й изобретяване, което значи, че можем да претендираме най-сетне да я приемат като пълноправно изкуство. И все пак, за да не се отплесвам отново, нека кажа, че снимките са прекрасни, макар че, разбира се, има и такива, които несъмнено са класи над останалите. Останах приятно изненадана и от избора на журито, защото, макар и да не съвпадаше изцяло с моя вкус, все пак се виждаше ясно защо е избрана една или друга фотография.

Зарадвах се да видя и снимката на един фотограф, чийто блог отдавана следя с огромно удоволствие - Евгени Динев, който заради невероятните си снимки вече се е превърнал в доста известна личност из блог-средите. За първи път видях негова снимка извън монитора вкъщи и честно казано, независимо от неблагоприятната светлина, на която я видях, ми направи даже по-голямо впечатление.

Снимката, която задължително трябваше да вземе награда според мен, при това дори първата, е Буря на язовир Пчелина на Димитър Варушев. Невероятна е, при това съм убедена, че не е било никак лесно да се постигне, това което виждаме. Дори съм решила ако имам път натам да отида и да я видя тази красива църквица. В крайна сметка никак не е далеч от София.

Димитър Варушев - "Буря на язовир Пчелина" - много добре композирана, с невероятен контраст между бялото на църквата, проблесналите светкавици и тъмната околна среда.

Чудя се обаче, след като не е казано изрично да се снима само природа, защо хората снимат точно това? Разгледайте сами - сред снимките всъщност няма никакви урбанизирани територии. Изключение са две от наградените снимки, но дори и те показват някаква самота, присъщта по-скоро на необятната природна среда, отколкото на местата, в които живеем. Това значи ли, че си представяме България най-вече с природата й? Ако е така, надявам се, това значи и че многобройните зелени инициативи най-после ще се увенчаят с успех, защото явно вече всички разбираме, че най-голямото ни богатство е невероятната природа, която имаме.

Димитър Гамизов, "Твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край"

Момчил Александров, "Намерих си гъбка" - най-ведрата снимка на изложбата според мен.

Снимките, които прилагам, не са в прекрасно качество, но така и нямах време да мина оттам през деня. Всички те, както и значително количество неотговарящи на условията снимки, могат да се видят на сайта на конкурса http://fotokonkurs.mcdonalds.bg.

Предлагам ви да разгледате също:

Фотоизложба "Лица на маски, маски за лица"

Множествена художествена идентичност - изложба на Николай Дюлгеров

Ланд арт: Анди Голдсуорти

Анди Голдсуорти е едно от най-обсъжданите имена сред land-артистите. Първата ми среща с изкуството му беше в една прекрасна книжарница в центъра на Цюрих, специализирана за литература за архитектура и други изкуства, преди повече от пет години. На фона на невероятните книги, на които попаднах там, един албум на Голдсуорти наистина ме впечатли, макар дотогава да не бях чувала нито за ланд арт, нито за този артист. Впечатлиха ме невероятните цветове, които използва и постига незнайно как, впечатлиха ме и формите, а снимките ми подействаха наистина странно. За съжаление тогава книгата ми се видя прекалено скъпа, но пък това не значи, че съм престанала да се изумявам на творчеството му.

Първите му произведения датират още от 1976 г. Създаден е дори електронен каталог на творчеството му от 1976 до 1986 г., който можете да разгледате тук. За съжаление втората част на каталога явно още не е готова, а точно новите неща са по-интересни, а и по-впечатляващи струва ми се.

И все пак, интересно е, че прави доста разнообразни неща. От геометризиране на природата, чрез създаването на различни геометрични фигури като кръгове или спирали, през използването на цветовете и водата, до построяването на разнообразни форми като стени, арки или яйцевидни структури, всяко от произведенията му изумява, привлича погледа и остава задълго в мисълта. Често му се случва да излезе сред природата без особена идея какво точно ще направи, защото самата природа му дава идеи и в такива случаи дори инструментите му са импровизирани. Понякога мокри листа, за да ги залепи на повърхността, която иска да използва, друг път търка камък с друг камък, за да го направи бял, или поставя една скала върху друга, но най-вече има огромното търпение да събере и подреди елементите – камъчета, листа, цветя и всичко друго, което му е нужно, за да въплъти идеята си.

Внимателно счупени камъчета, издраскани с до бяло с друг камък. За всяка от сесиите сред природата, които прави, Голдсуорти издава книга с фотографии

Материалите са разнообразни – ярки оцветени цветя, листа, камъни, кал, сняг, лед, клони, тръни и т. н. Не се ограничава в избора на материали, защото иска да използва природата като цяло в произведенията си, а не само част от нея. Смятат го за основател на съвременното балансиране на скали.

Водата е използвана като лепило за пъстрите листа

Макар и да има постоянни работи, повечето от произведенията му са краткотрайни, поради което фотографията играе огромна роля в артистичното му поприще. Основният начин да продава товрчеството си е чрез създаване на впечатляващи албуми. Все пак продава свои работи и в галерии, но това са дълготрайни произведения.

Листа от бряст в жълто

Пера от чапла

Кръгове от камъни и от листа

На реката

Магдалена Ванли – Morwen

В момента съм се затворила вкъщи и се опитвам да наваксам с всичките неща, които имам да пиша. Покрай това ми се наложи да се поразтърся из старите си теми с надеждата да поспестя малко работа ;) и открих една тема за Morwen, която съм писала в първи семестър на трети курс, сиреч декември 2006 г. и много се зарадвах, защото Morwen още ми е любим автор и продължава да ме изненадва.

Ето и текста, който не е нищо особено, но пък е придружен и с някои снимки, които съм си харесала тогава: 

Магдалена Ванли

Един от любимите ми фотографи се подвизава под псевдонима morven във фотографските сайтове. Точно там открих нейните снимки. Името ù е Магдалена Ванли, на 32 години е, и е художник. Последното може да се установи и само с един поглед върху фотографиите ù, които изглеждат повече като живопис, отколкото като обикновена фотография. Самата тя признава, че като художник трудно може да се възпре от постобработка на снимката, защото никога не успява да предаде чрез фотоапарата точно това, което иска. Може би не ù достига опит или просто има прекалено трудни за изпълнение с фотографска техника виждания, но резултатът безспорно е много интересен.

            Стилът ù е подчертано живописен, с разнообразни гледни точки и драматична обработка на кадрите. Композициите са много динамични и със силно изразена дълбочина, всяка снимка разказва собствената си история по неповторим начин. Погледнати като цяло тези фотографии-картини навяват тъжни чувства. Повечето снимки са в топла гама с доста тъмни цветове. В почти всички се наблюдава особена светлина, каквато може да се види единствено при много силно променливо време с малки облаци, които се движат бързо, и оставят разнообразни светли и тъмни петна по земята. Всъщност създава се впечатление за доста хаотично движение на светлината, което допринася до голяма степен за магнетизма на тези фотографии. На някои от тях се наблюдава и по-контрастна светлина. Тази лека дезорганизираност на осветлението в голяма степен допринася за динамичността на фотографиите и драматичното усещане на сюжета.

            Сюжетите са основно селски или градски пейзажи, наподобяващи до голяма степен селските. Полето или гората присъстват в голяма степен, но винаги заедно с някаква човешка постройка, често представена в необикновен ракурс или със засилена перспектива. Някои сюжети силно напомнят приказни, има също така и няколко много красиви „портрети” на цветя.

            Освен обработка на цветове, контраст и светлина, повечето снимки имат и текстура, която подсилва драматичното чувство и в голяма степен носи живописния ефект на картината. В повечето случаи текстурата лесно може да се възприеме като следи от мазките на четка, въпреки че обикновено представлява фактура на някоя мазилка на стена, вода или обикновено старо платно. Тази обработка допринася и за леко състарения на пръв поглед вид на всяка картина, който оставя чувството за автентичност на картината.

Въпреки че изглеждат доста апокалиптични на пръв поглед, фотографиите на morven навяват по-скоро носталгия и душевно спокойствие. Създават удовлетвореност и насищат възприятията не само с картини, но и с усещания, разкази и фантазии.

           Макар че е спорно дали morven прави фотография или живопис, дали прави силно обработени снимки или картини, в които използва и снимки, за мен ценност представлява крайния резултат, независимо към кой вид изкуство може да се

присъедини. Тъкмо тази многопластовост на произведенията ù и органичното проникване на двете изкуства представляват ценност и специфичен стил на авторката.

Не знам защо съм писала името morven тогава, като сега виждам, че е Morwen, но пък сигурно съм имала някакво особено мнение по върпоса. Иначе помня, че дотогава мислях, че авторът е мъж и чак като реших да пиша разбрах, че е жена, но откъде съм й открила името не си спомням. Обаче профилът й е още по-интересен и заслужава да се разгледа. Ето и линкове на профилите й във Фото Култ и във Фото Форум:

Фото Култ

Фото Форум

Между другото, Morwen всъщност е героиня на Толкин, майката на Турин, докато Morven е планина в Шотландия и тя сто процента не се е кръстила на планина ;) Още едно доказатлество, че хората с вкус са неизменно свързани с Толкин ;)

Можете ли да познаете картините?

Няколко световноизвестни картини, пресътворени от лего. Можете ли да познаете кои са?

Отговорите можете да намерите тук.

П.п.: Аз лично не познавам творчеството на Едуард Хопър, но предполагам, че има хора, които са по-запознати от мен.

Jan von Holleben

Проектът на Ян фон Холебен - Dreams of Flying, ми направи впечатление не само поради интересната гледна точка, която внася, ни индивидуалността на всяка от снимките. Почуствах се като откривател постоянно питайки се какво още е измислил, докато разглеждах галерията. А най-интересното е, че без да крие фона, без никакви дигитални способи, той наистина успява да постигне невероятно чувство за безтегловност.

Ако някой се интересува, може да разгледа и книгите на фотографа.

За архитектурата

mok пак  ме накара да се замисля и вместо да си преинсталирам повредените програми сега съм потънала в разсъждения относно изкуството и архитектурата. Покрай книгите, които чета в момента, и най-вече "Митове, сънища и тайнства" на Мирча Елиаде, се бях замислила за процеса на изчезване на функциите на изкуството и превръщането му в това, което познаваме сега - изкуство само за себе си. Истината е, че в древността не би могло да се говори за изкуство. Ние наричаме изкуство и пещерните рисунки, но те не са създавани с естетическа, а с чисто утилитарна цел, както по-голяма част от произведенията на маргиналните на съвременната западна култура народи. 

Каква по-точно е тази утилитарна цел? 

Разбира се, тя се е променяла в течение на времето и в различните култури. Често изображенията имат чисто магическа функция - чрез тях се покоряват на волята на художника животни или дори богове, предизвикват се разнообразни събития, играят ролята на амулет срещу нежелани събития. В някои случаи имат чисто репрезентативни функции, в други агитаторски. Започнах с доста отдалечен във времето пример, но ако погледнете тоталитарното изкуство, ще разберете, че то е чисто агитаторско. Ако пък отидете в някоя църква със стенописи ще се уверите, че стенописите до входа й са изключително с апотропейна функция. Всъщност изкуството единствено като естетическа наслада е плод на съвременното общество, рожба на западната култура от 20 век, но дори и в тази култура не цялото изкуство се създава единствено с естетически цели все още. Все още художниците зависят от това каква тематична изложба ще се прави скоро, какви са интересите на хората, които купуват творбите им или на галериите, в които излагат, или нещо друго което ще им повлияе. За мен и рекламата е изкуство. Тя възниква като системи от графични знаци, чиято цел е да привлекат клиенти, но се развива все повече и започва да се доближава до личното ми определение за архитектурата като изкуство. 

Къде в цялата тази каша се намира архитектурата? На мен ми се струва, че архитектурата в момента е процес на надмогване на строгите функционални изисквания. Преминахме през момента, в който важно беше утилитарното, в който всичко утилитарно беше автоматично приемано за естетично, възникнал като реакция на предишното естетизиране с пренебрегване на функционалното. В момента вече има възможност да се твори съобразявайки се с функцията, но не и робувайки й. Това се постига най-вече благодарение на развитите строителни техники, които позволяват реализиране на всякакви проекти, но и на създаването на нов тип сгради и функционалности, каквито не са съществували досега, както и на появата на инвеститори с големи възможности и глобализацията. Светът е едно голямо село, но ако не се стичаха милиони хора на едно място, щеше ли да има нужда те да бъдат впечатлявани? И все пак, кога преди е имало толкова много изложби на архитектурни проекти? Колко хора се стекоха в Галерията за чуждестранно изкуство, за да видят изложбата на Норман Фостър, или пък тази на Заха Хадид? Специално последната изглеждаше ли да показва архитектурни проекти или повече приличаше на някакъв пърформанс? Всъщност имам колеги изкуствоведи, които също се заинтересуваха от споменатите изложби. Разбира се, тази на Пикасо ги развълнува повече, но все пак имайте предвид, че дори и архитектите в повечето време не осмислят това, с което се занимават като изкуство. 

Струва ми се, че се намираме в някакъв преходен период, в края на който ще се развие ново разбиране за архитектура. 

Earth day 2

Ето че много бързо намерих отговор при tin4e-то и в inhabitat като си отворих reader-a. 

Картинката пък си я харесах при Орлин. В крайна сметка съм доволна от поредната интересна изложба, която вероятно няма да видя, но се радвам, че я има. В крайна сметка мен повече ме впечатляват разни интересни фотографии :) Хубавото е, че от photosynthesis са публикували и линкове към блоговете на повечето от участващите фотографи. Мисля да се заровя из тях тази вечер :)

Междувременно може да разгледате и сайта на Howard Van Lyon, който също открих днес.

Георгиос Кордис

Интересна изложба на икони се открива утре в 18:00 часа в Криптата на Георгиос Кордис. Не знам дали ще отида точно на откриването, но при всички случаи ще отида да я видя, защото иконите му са в традиционния византийски стил, но всяка от тях носи и съвсем съвременнен отзвук и определено са лишени от онова чувство за безнадеждна обреченост, което лъха от много от старите икони. Георгиос Кордис е доктор по богословие в Атинския университет и от 1993 г. преподава там. Специализирал е в Школата по изкуства към Музея на Бостън. Негови икони и стенописи има в манастира Дохиар в Света Гора, в различни манастири и църкви в Гърция и Ливан.

Десет готини дракончета

Избрано от deviantart.com сред по-новите публикации (не са подредени в някакъв определен ред):

1. Sorry I burned your house by pococoy

2. 5 Dragons by nJoo

3. Dragons by pixelpriester

4.Dragons by tobiee

5. Dragons by kinnas

6. Better than a puppy by emptyidentityentity

7.My dragons by Mishi-ragdoll

8. The Dragons of Water by Cloister

9. Last night I dreamt of dragons by hakubaikou (особено любим)

10. Dragons by Tubbster

Надявам се да са интересни :) 

P.s.: Ще се радвам ако някой изкаже мнение кои най-много му харесват. Може дори да направя класация :) Моите фаворити са номер 4 и 9.