"Бард" отново ме изненадаха приятно като видях пълното издание на трилогията на Филип Пулман на един рафт в Техномаркет докато търсех някаква джаджа, и съответно си тръгнах с книга, макар и без заветната джаджа.
Прочетох я почти на един дъх, макар че ми отне няколко дни, защото в изданието са събрани и трите книжки от трилогията, а именно „Златният компас”, „Острият кинжал” и „Кехлибареният далекоглед”. Гледала съм филма по „Златният компас” и въпреки, че го гледах с удоволствие, не ми направи кой знае какво впечатление. Дори установих, че не си спомням как точно свършва филма. За сметка на това книгата ми беше много интересна. Както всички фентъзи книжки започва с една идилия, която бързо е нарушена, главният герой (в случая героиня) му се налага да тръгне на път и започват приключенията.
Хареса ми как се развива образът на Лира в различните романи. Отначало си е едно жизнерадостно и весело дете, но постепенно се сблъсква с всякакви ужасии, налага ú се да прави различни трудни избори, родителите й я отблъскват и тя неусетно пораства и започва да мисли по различен начин – съвсем като възрастен, без наистина да е минало толкова време. Самото действие много се променя. Отначало всичко е леко наивно. Да, има лоши, обаче не е кой знае какво, но с течение на времето героите научават все нови и нови неща за Праха и за света, в който живеят, все повече се доближават до същността на нещата и всичко започва да изглежда все по-истинско и по-сериозно, въпреки че всъщност приключенията им става все по-измислени ;). Хареса ми как накрая Лира и Уил все пак намериха вътрешен покой, въпреки че нещата не се наредиха точно така, както бихме очаквали от края на една детска книга.
Струва ми се, че все по-често в детските книги започват да изчезват изцяло положителните и изцяло отрицателните герои. Майката и бащата на Лира са точно такива – през цялото време изглеждат все по-лоши, коварни, жестоки, а накрая правят толкова голяма жертва и то от обич към нея. И в историите за Хари Потър имаше един ужасно лош персонаж, на който накрая Хари кръсти сина си, защото всъщност се оказа, че не бил точно такъв, какъвто е изглеждал. А преди си имахме една мащеха, някой голям и страшен вълк, вещица и други подобни, които както си изглеждаха лоши, такива и се оказваха. Дали децата усещат тази промяна? Дали им влияе по някакъв начин? Дали сме успели да ги научим за сериозността на избора, който правим?
