Намерих ги в ariman.info и ми се видяха много полезни:
"Бард" отново ме изненадаха приятно като видях пълното издание на трилогията на Филип Пулман на един рафт в Техномаркет докато търсех някаква джаджа, и съответно си тръгнах с книга, макар и без заветната джаджа.
Прочетох я почти на един дъх, макар че ми отне няколко дни, защото в изданието са събрани и трите книжки от трилогията, а именно „Златният компас”, „Острият кинжал” и „Кехлибареният далекоглед”. Гледала съм филма по „Златният компас” и въпреки, че го гледах с удоволствие, не ми направи кой знае какво впечатление. Дори установих, че не си спомням как точно свършва филма. За сметка на това книгата ми беше много интересна. Както всички фентъзи книжки започва с една идилия, която бързо е нарушена, главният герой (в случая героиня) му се налага да тръгне на път и започват приключенията.
Хареса ми как се развива образът на Лира в различните романи. Отначало си е едно жизнерадостно и весело дете, но постепенно се сблъсква с всякакви ужасии, налага ú се да прави различни трудни избори, родителите й я отблъскват и тя неусетно пораства и започва да мисли по различен начин – съвсем като възрастен, без наистина да е минало толкова време. Самото действие много се променя. Отначало всичко е леко наивно. Да, има лоши, обаче не е кой знае какво, но с течение на времето героите научават все нови и нови неща за Праха и за света, в който живеят, все повече се доближават до същността на нещата и всичко започва да изглежда все по-истинско и по-сериозно, въпреки че всъщност приключенията им става все по-измислени ;). Хареса ми как накрая Лира и Уил все пак намериха вътрешен покой, въпреки че нещата не се наредиха точно така, както бихме очаквали от края на една детска книга.
Струва ми се, че все по-често в детските книги започват да изчезват изцяло положителните и изцяло отрицателните герои. Майката и бащата на Лира са точно такива – през цялото време изглеждат все по-лоши, коварни, жестоки, а накрая правят толкова голяма жертва и то от обич към нея. И в историите за Хари Потър имаше един ужасно лош персонаж, на който накрая Хари кръсти сина си, защото всъщност се оказа, че не бил точно такъв, какъвто е изглеждал. А преди си имахме една мащеха, някой голям и страшен вълк, вещица и други подобни, които както си изглеждаха лоши, такива и се оказваха. Дали децата усещат тази промяна? Дали им влияе по някакъв начин? Дали сме успели да ги научим за сериозността на избора, който правим?
mok пак ме накара да се замисля и вместо да си преинсталирам повредените програми сега съм потънала в разсъждения относно изкуството и архитектурата. Покрай книгите, които чета в момента, и най-вече "Митове, сънища и тайнства" на Мирча Елиаде, се бях замислила за процеса на изчезване на функциите на изкуството и превръщането му в това, което познаваме сега - изкуство само за себе си. Истината е, че в древността не би могло да се говори за изкуство. Ние наричаме изкуство и пещерните рисунки, но те не са създавани с естетическа, а с чисто утилитарна цел, както по-голяма част от произведенията на маргиналните на съвременната западна култура народи.
Едни приятел ми даде "Мравките", защото беше сигурен, че ще ми харесат. Е, аз по принцип трябва да пиша в момента, но още същата нощ след като си легнах я подхванах, за да видя как почва и си останах будна до последната страница или до към 5 и половина. И разбира се, на другия ден отидох в Booktrading и си взех всичко, което имаха на Вербер ;) Още не съм си намерила третата част за мравките, но мисля да започна "Танатонавтите" междувременно. Препоръчвам силно на всички, не само на любители на фантастиката! Страшно увлекателно е, особено като описва мравешките войни, а философските въпроси са си достатъчно интересни и все пак не чак толкова заплетени, че да се откажеш да им обръщаш внимание :). Иначе загадката с шесте клечки беше адски лесна. Обаче признавам, че другата с цифровите редици просто ме хвърли в тъч! С две думи - интересна и увлекателна книга, която пак бих прочела. (и 103 683-ти ми е любимец вече :)
Днес съм я някво кофти настроение и ми е тъпо така. Не знам откъде се взе защото реално нищо не се е случило за да ми се скофти настроението.
Днес беше една малка лудница. Понеже снощи така и не можах да се отделя от книгата, (мисля че всеки, който е прочитал цяло книжле като това, на един дъх може да се сети в колко си легнах) сутринта станах почти по обедно време. На мен по принцип това честичко ми се случва всъщност, но когато те чакат няколко неща за вършене, а още от петък те е подхванало неделно настроение, става мноого трудно. Е все пак успях да се измъкна от леглото към 10 с болящи очи и малко никаква походка (като на пиян моряк при вълнение), стигнах до банята някак, поразсъних се от студената вода и така... при Ников, на лекции, на обиколки из София... Ников пак ми помага за едни картинки (и ги прави супер да му се невиди, дори когато не съм довършила модела все още - добре че още не му е писнало да се занимава:). В магистратурата е ужас - не за друго, а защото всъщност само аз имам идея за какво ни говорят. Така че идните седмици очаквам да се започнат разни встъпителни лекции и не знам какви общи запознавания, което не ме устройва хич, но пък кога ли сме учели това, което ме устройва? Просто като си прочета всичките интересни книги, които съм си приготвила започвам яко четене по моите си интереси и лекциите просто ще бъдат между другото. И без това вече имам представа горе-долу какво ще пиша по някои от предметите. Само не ми е ясно как си представят да правят магистратура и да преподават на хора, които досега изобщо не са се занимавали с тази материя - тъпо е най-малкото, а мен пак ще ме тормозят. Иначе съм съпер доволна от курса на Маразов за експертиза на паметници (както някои знаят имената на курсовете ми са толкова дълги и сложни, че никой път не ги запомням) - супер практично е насочен най-малкото защото днес най-накрая видях черно на бяло методологията, по която се правят окспертните оценки от изкуствоведи, нещо за което досега общо взето само се догаждах (аа, имах и една такава задачка миналия семестър с една фибула от музея във Враца и съм доволна че съм уцелила нещата донякъде, но пък с нея не постигнах особено големи резултати - но пък и аз никога не съм се интересувала от фибули, а Оксана Минаева остана доволна все пак). Та така. Дано и занапред да продължим с интересни неща. Разбира се, курсовете в сряда са си леко скучновати за моя милост - особено съвременното изкуство (Модернизация на на художествения живот от създаването на независимата българска държава до Втората световна война, да бъдем точни все пак :) Другият курс пък е Храмово пространство и монументална живопис и добре че помня това онова от курсовете при Елка Бакалова, та да не ми е съвсем зле. А и май и там ще пиша за архитектурни елементи от стенописите - ако намеря достатъчно примери обаче, тук изобщо не съм запозната с литературата и предполагам че стоя с часове в библиотеката.
Преди малко намерих една много добра търсачка за електронни книги на български език. Ако четете не само книги от хартия: http://ebookbg.wikidot.com/
Понеже съм си заплес по рождение, а купуването на книги ми е в кръвта, имам няколко дублиращи се книги. Ако някой се интересува от Тери Гуудкайнд или от Трилогията за Бартимеус, може да ми се обади. Чисто новички са и не са четени изобщо.
Днес най-накрая отидох там. Бяха ме отказали да ходя там още в подготве, когато имах адски много свободно време и желание да чета какво ли не, а ми казаха че съм била прекалено малка, за да си извадя карта. Точно затова и не бях стъпвала там оттогава. Добре, че Деси вчера ми каза, че ще ходи, така че отидох с нея, за да ми разясни каталога и всякаквите други сложни поцедури, които си има всяка голяма библиотека. Прекарахме целия ден там в търсене по каталозите и преснимане на какви ли не статии и накрая имах чувството че всичкия прах от книфите е полепнал по мен, но съм доволна, защото намерих много статии, от които имах нужда и ще са ми много полезни за дипломната. А и сега никой не ми казва, че съм малка и не мога да влизам ;)
Днес бях на Панаира на книгата в Mall Sofia. За първи път се провежда там и аз лично си мислех, че ще бъде много по-добре от мижавата работа в НДК всяка пролет, когато разпиляваха всичките издателства по етажите на НДК и те побиваха тръпки от ужасно празната и тъмна сграда. Освен това си мислех, че като отидат там, където има наистина много повече хора, продажбите ще вървят добре. Само че честно казано и сега са доста разпилени, въпреки че за сравнение и дума не може да става, но ми направи впечатление, че почти нямаше хора по щандовете. Вярно, днес е сряда, а аз бях там някъде към седем и половина, но наистина очаквах повече посещаемост. Иначе аз лично съм си доволна, защото си намерих интересни неща, и предвид че от известно време не следя пазара, дори успях да се изненадам от преводите на Лев Гумильов на едно издателство, което не знаех от преди, а пък табелата им беше сбъркана и сега наистина не знам кое е. Жалко че намерих няколко по-приоритетни книги, но мисля да си взема и тези ако до края на седмицата намеря пари. :) Освен това Бард както винаги са с най-големия и най-личен щанд, освен това напоследък си намирам много неща за удоволствие и при ИнфоДар, но най-приятната изненада за мен беше Брифон, също издателство, което не бях чувала, но пък за сметка на това бързо им направих оборот. А именно можете да видите и какво си купих днес (по-нататък пак ще пиша след като ги прочета вероятно). Снимките не са супер, но ги щракнах преди малко набързо:
Това е литературата, на която се основавам за момента:
Литература:
„Тракийското съкровище от Рогозен” – изд. БАН – София 1988
„Рогозенското съкровище” – Иван Маразов
„Митология на траките” – Иван Маразов – ИК Сектор – София 1994
“Ancient Gold – The Wealth of the Thracians” , New York 1998
„Траките” – Александър Фол, Валерия Фол, 2005
Каталог Регионален исторически музей Враца – Враца 2004
„Находката от Рогозен – традиционни и нови елементи в тракийската торевтика” - статия от сп. “Археология”, книга 3, 1987 - Васил П. Василев
„Трактат по история на религиите” – Мирча Елиаде – изд. Лик, София 2002
„Шаманизмът и архаичните техники на екстаза” – Мирча Елиаде – изд. Лик – София 2000
„Въведение в тракийската археология” – Георги Китов, Даниела Агре – ИК Авалон – София 2002
„Елен со рогови дополнети со животински протоми (семиотичка и компаративна анализа со акцент на тракиските примери)” – Никос Чаусидис – МИФ12 Обредът – Изд. НБУ – София 2007
„Исторически корени на вълшебната приказка” – В. Я. Проп – изд. Прозорец
