Петък, 2009, Юли 10

Ланд арт: Анди Голдсуорти


Анди Голдсуорти е едно от най-обсъжданите имена сред land-артистите. Първата ми среща с изкуството му беше в една прекрасна книжарница в центъра на Цюрих, специализирана за литература за архитектура и други изкуства, преди повече от пет години. На фона на невероятните книги, на които попаднах там, един албум на Голдсуорти наистина ме впечатли, макар дотогава да не бях чувала нито за ланд арт, нито за този артист. Впечатлиха ме невероятните цветове, които използва и постига незнайно как, впечатлиха ме и формите, а снимките ми подействаха наистина странно. За съжаление тогава книгата ми се видя прекалено скъпа, но пък това не значи, че съм престанала да се изумявам на творчеството му.

Първите му произведения датират още от 1976 г. Създаден е дори електронен каталог на творчеството му от 1976 до 1986 г., който можете да разгледате тук. За съжаление втората част на каталога явно още не е готова, а точно новите неща са по-интересни, а и по-впечатляващи струва ми се.

И все пак, интересно е, че прави доста разнообразни неща. От геометризиране на природата, чрез създаването на различни геометрични фигури като кръгове или спирали, през използването на цветовете и водата, до построяването на разнообразни форми като стени, арки или яйцевидни структури, всяко от произведенията му изумява, привлича погледа и остава задълго в мисълта. Често му се случва да излезе сред природата без особена идея какво точно ще направи, защото самата природа му дава идеи и в такива случаи дори инструментите му са импровизирани. Понякога мокри листа, за да ги залепи на повърхността, която иска да използва, друг път търка камък с друг камък, за да го направи бял, или поставя една скала върху друга, но най-вече има огромното търпение да събере и подреди елементите – камъчета, листа, цветя и всичко друго, което му е нужно, за да въплъти идеята си.

Внимателно счупени камъчета, издраскани с до бяло с друг камък. За всяка от сесиите сред природата, които прави, Голдсуорти издава книга с фотографии

Материалите са разнообразни – ярки оцветени цветя, листа, камъни, кал, сняг, лед, клони, тръни и т. н. Не се ограничава в избора на материали, защото иска да използва природата като цяло в произведенията си, а не само част от нея. Смятат го за основател на съвременното балансиране на скали.

Водата е използвана като лепило за пъстрите листа

Макар и да има постоянни работи, повечето от произведенията му са краткотрайни, поради което фотографията играе огромна роля в артистичното му поприще. Основният начин да продава товрчеството си е чрез създаване на впечатляващи албуми. Все пак продава свои работи и в галерии, но това са дълготрайни произведения.

Листа от бряст в жълто

Пера от чапла

Кръгове от камъни и от листа

На реката

Първия Български Бутон за споделяне

Сряда, 2009, Юли 8

Нова джаджичка


Това става като гледам филми по нощите. Не че не са интересни (имам предвид "Моите мили съседи), но ми се прави нещо вместо само да зяпам телевизора. Пък и е разнообразие от висенето на компа и четенето на някакви скучни лекции и писането за иконостаси и икони и т.н. Сърчицето пак е от филц, от същия, от който си направих и калъфчето за харда. Не знам за какво ми е, обаче е сладко :)

Първия Български Бутон за споделяне

Вторник, 2009, Юли 7

The dream

Малък колаж с една моя снимка и няколко текстури, които изтеглих от deviantart. Йероглифът значи "сън".

Първия Български Бутон за споделяне

Понеделник, 2009, Юли 6

На път за Борисовата


Orange, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Първия Български Бутон за споделяне

Понеделник, 2009, Юни 29

Калъфче за харддиск

Вчера ме хванаха лудите (ама никак не ми се учеше) и най-накрая си направих калъфче за харда. Не го ползвам много, обаче вече съм го надраскала, а това е тъпо, така че отдавна се канех. Но чак сега си измислих как да изглежда. Използвах малко филц от Слънчоглед, панделка, малко мъниста и готова дантела. Много съм зле с кроенето обаче - след като отрязох парчето се оказа, че съм сбъркала и понеже нямах второ ми се наложи малко да нагласям, но резултатът все пак е приличен ако не се обръща внимание на кривите ми шевове. Даже съм си много доволна от себе си. Особено щом поне веднъж като ми писне да пиша или уча съм направила нещо вместо да играя Zuma ;)


Първия Български Бутон за споделяне

Неделя, 2009, Юни 28

Още цветя от Рим


Blue flowers, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Първия Български Бутон за споделяне

Петък, 2009, Юни 26

Първи опити с обръщащия пръстен

Оказа се доооста трудно - особено за човек като мен, на който много му треперят ръцете - просто не мога да стоя мирно и това е. Следващия път ще пробвам направо със статив, но засега ето няколко снимки от първите ми опити с новата придобивка:



Първия Български Бутон за споделяне

Четвъртък, 2009, Юни 25

Цъфнало храстче на Капитолия в Рим


A bush, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Във flickr съм започнала един албум само с цветя. Пълня го малко по малко, но все със снимки, които много си харесвам. Това е едно от римските попадения, които не са много, защото бях заета да зяпам други неща :)

Първия Български Бутон за споделяне

Сряда, 2009, Юни 24

Три дни в Рим

... които не стигат изобщо :)
Всъщност вече ми се иска пак да отида на там, но понеже няма как да стане скоро, качвам малко снимки в неопределенн ред:











П. п.: Още снимки във Фейсбук :)

Първия Български Бутон за споделяне

Вторник, 2009, Юни 16

Австрийският павилион за Експо 2010

Австрийският проект е на Architects Collective, които са спечелили, проведения през 2008 година конкурс. Мотото на проекта е "Waltz me!", което може да се преведе като "танцувай валс с мен" и има много интересна функция. Австрийците са решили да накарат всички посетители да опитат от магията на танца. Основната функция на сградата е да служи като огромен дансинг, на който посетителите ще могат да се научат да танцуват валс като практикуват на електронни тренажори или се учат от учители, а след това излязат на големия дансинг и покажат уменията си. По този начин Австрия не само предлага на посетителите да опознаят културното й наследство, но им предлага и незабравимо изживяване.

Архитектурата е ненатрапчива и по-скоро напомня, отколкото буквално да презентира функцията си, за разлика от примера с павилиона на Макао. Сградата е направена от дървена рамкова конструкция с равен покрив без вътрешни колони. Стените са раздвижени, за да напомнят за прочутия танц. Обвивката на сградата е от два слоя - вътрешният е прозрачен, а външният е от метална мрежа. Предвидени са и допънителни функции като кафе, складове, офиси, необходими павилионът да функционира добре.

Деформирането на стените на павилиона е вдъхновено от въртенето във валса, но освен това е използвано и за да се въведат и изведат посетителите от сградата. В центъра на павилиона има черна кутия без дъно и капак, която се носи над дансинга и позволява връзка между дансинга и околните пространства. Обградена е от дълга рампа, от която посетителите могат да наблюдават танцуващите.
Според авторите сградата наподобява бална рокля, но на мен повече ми прилича на театрална постройка, а полупрозрачната фасада създава впечатлението за театрална завеса. Още повече, че споменатата черна кутия ще се използва и като екран, на който да се прожектират танцуващите двойки в огромни размери, което със сигурност ще създаде сюрреалистичен театрален ефект, сценично въздействие върху публиката.

Надявам се, след като бъде построен, павилионът да изглежда дори още по-добре и да бъде наистина атрактивно място за посетителите на изложението.


Макет
Формообразуване

Планове



Връзки:
сайт на Architects Collective
статия в designboom

Вижте още:


Очаквайте публикация за Италианския павилион.

Първия Български Бутон за споделяне