сряда, 19 ноември 2008 г.

още относно 10 ноември

В блога на Sulla, публикувано и в e-vestnik - Десети ноември. Плачи да плачем!

Първия Български Бутон за споделяне

Земетресения

Едно много актуално филмче - анимация на земетресенията по света. Обърнете внимание колко малко и малки са точките в нашия район!



Първия Български Бутон за споделяне

Японски

Името ми на японски е  Katotoka Tekirinkichishimoruka. Ужас! Не мога да го прочета дори! Иначе на кратко  - Katoki! Това го намерих в следния сайт: japanize-your-name. Всъщност вчера си разглеждах японския йероглифен речник (аз и такова чудо имам) и пак се зарибих да науча поня няколко йероглифа. Красиви са! И много ми харесва възможността да пишеш все едно рисуваш. Освен това представляват цяла нова вселена от значения, взаимовръзки, история и каренно различен начин на мислене. Как да не е интересно! Може и да е под влияние на "Последната наложница". Книгите винаги са ми влияели адски много :) Ето и последната японска картичка, която получих: тук. В момента се опитвам да открия някой от йероглифите в речника, но това си е нелека задача за човек, който не знае нищо за тях. Обаче аз и от програмиране нищо не знам, но това не ми пречи да си преправям блога, така че не се отчайвам все още - в крайна сметка в седми клас превеждахме полски списания за музика, защото други не бяхме и виждали - с речник в библиотеката ;)

Първия Български Бутон за споделяне

Днес

Днес ми се наложи да почакам малко докато довършат поръчката за паната, които пуснах вчера, и поради това си направих кратка разходчица в околностите и намерих това:


Страшно ми хареса! Особено на фона на студения вятър :) Ето и един готин деайл, особено както се е получило с иначе пречккащата ми се кола:
После трябваше да замъкна четири табла 96,5 на 96,5 см от PVC, но някакво по-лекичко от това, което бях виждала досега (и слава богу) към САБ на ул. "Кракра". Там разбира се място се намира с късмет. А аз никога нямам късмет! Съответно след три обиколки на всякакви съседни улички се паркирах доста далечко (на не повече от двеста метра всъщност), но представете си как се носят четири неудобни за хващане пана двеста метра? Първата половина от пътя беше що-годе добре, но после вече трябваше да спирам постоянно. Разбира се, че междувременно ще се появят поне двайсет свободни места за паркиране по "Шипка", може ли да се очаква нещо друго? Обаче се случи и нещо, което изобщо не очаквах - един крайно мил човечец ми предложи да ми помогне. Направо се стъписах отначало и не знам каква глупост съм му отговорила, но като хвана единия край и стигнахме адски бързо до ъгъла с "Кракра". Изобщо не съм и очаквала някой да ми помогне! Откак съм влязла във Виас бъхтя редовно насам натам с какви ли не пана и товари, но досега никой не е предлагал да ми помогне. Ето това значи, че не са всички хора зли и лоши или непукисти или каквото пишем още по блоговете като ги слагаме пед общ знаменател!
Всъщност имам още един подобен случай. Става дума за едно пътуване до Сливен тази пролет ако не се лъжа. Тръгнахме двете със сестра ми и с моята кола. По някакво изключение слязохме на първата "Еко" по пътя (тоест на около 20 км от София) да си вземем нещо и един човек ни каза, че ни е спукана гумата. На мен това за първи път ми се случва. Беше задната дясна гума. Разбира се, и тогава се шашнах, защото теоретично може и да знам че трябва да си сменя някак гумата, обаче тя така се беше спихнала, че изобщо не ми стана ясно как изобщо съм карала, при това без и да разбера дори. После като се замислих, наистина нещо волана доста се въртеше, но кой да се сети. Той и човека ми се чуди на акъла доста време. Както и да е, като видя колко сме се сащисали със сестрата, направо ни преложи да ни смени гумата. Предполагам не сме изглеждали като хора с достатъчно акъл да сменят гума? Е прав си беше! :) Оказа се, че е пловдивчанин, тираджия и пътуваше със семейството си - жена си и около десетгодишен син, към Пловдив, но винаги спирал на това Еко заради страхотното кафе. Аз не разбирам от кафе, но той даже това не поиска да го черпим! Аз само отворих багажника и му показах резервната гума (добре че си имам всичко). А той като се хвана, не само че я смени адски бързо, но и всяко нещо го обясняваше на сина си (много симпатично и любопитно хлапе, което даже искаше да помага). Трябва да ви кажа, че не бях чувала мъж да говори за нещо, свързано с коли, така че и аз да го разбера. Не само го разбрах, ами си го и преговарям от време на време, защото нищо не се знае. Така че, вече знам как се сменя гума. Само не ми е ясно как точно ще успея да извадя от багажника резервната, когато се наложи - това чудо тежи зверски! Ахам, оттогава си държа и мокри кърпички в колата, защото докато наливането на вода за чистачките става и почти без да се нацапотиш, сменянето на гума не става. Та този човек, този набожен пловдивчанин (само за Дева Мария говореше) буквално ме спаси тогава. Още ме е яд, че не можахме да му благодарим като хората. Даже не се сетих да го питам как се казва. И не искаха нито сокче да им вземем нито каквото и да е друго за почерпка поне. Накрая Мая май успя да ги придума за нещо малко, но то нищо не е. В крайна сметка няма никаква гаранция, че щях да разбера, че гумата ми е спукана (предвид че беше дясна) и кой знае как щяхме да се претрепем по пътя. Освен това наистина научих нещо адски полезно. А през това време три момчета от работещите на бензиностанцията се появяваха като нямат работа и само се подхилкваха и ни гледаха сеир!

Първия Български Бутон за споделяне

Google Chrome

Колкото и да съм свикнала вече с Google Chrome (учудващо бързо междувпрочем), той все пак се сбъгясва доста сериозно понякога и няма как да не опра до Explorer или поне Mozilla в такива случай. Говорим за бета версия ;)

Първия Български Бутон за споделяне