четвъртък, 30 април 2009 г.

Говорейки за журналисти...

... и по-скоро журналисти, пишещи за архитектура (които коментирах в предния пост), ето един много пресен пример, който засега ще оставя без коментар: тук.

Първия Български Бутон за споделяне

Конкурс за вторичен столичен център

Премираният проект на Доминик Перо

Конкурсът за Многофункционален комплекс – вторичен столичен център безспорно се оказа най-голямото събитие в архитектурните среди в последно време. Може би и точно заради това толкова много разбуни духовете. Територията е голяма и важна и е нормално поне столичани да имат мнение по въпроса. САБ също не малко спомогнаха за започването на „дискусия” по въпроса като решиха да бойкотират конкурса и да направят свой собствен. 

Проектът на студио Фостър

Не ми се иска в този пост да се занимавам подробно с проектите нито от официалния, нито от паралелния конкурс, защото за тях вече се пише доста, а mok също е обещал да разгледа всеки поотделно подробно. Той все пак беше в кухнята на нещата през цялото време и е много детайлно запознат с всички проблеми и въпроси за решаване в това задание, така че съм сигурна, че има какво да напише по въпроса.

Консорциум "АДАИС"

Докато четях дискусиите по различните сайтове в мен се породи недоволство от недоразбирането и недообмислянето на много моменти около този конкурс, което предизвиква и дискусии, основани основни на чувства и лично отношение, без да се погледне на въпроса с малко повече логикаи архитектурна мисъл.


Проект на Максимилиано Фуксас


Преди всичко стои въпросът защо е нужен този вторичен център и след това защо точно на този терен?

Всички знаят, че столицата ни има радиална структура и че никога не се е предполагало, че ще се разрасне толкова много. Практически централната част на града от години се задъхва от прекалено много коли и хора. В центъра липсват и свободни терени за строителство на нови представителни сгради. Дори и да имаше, постоянно стои въпроса с археологическото минало на София и по-специално останките от римския град. Какво точно се вижда например от театъра на антична Сердика в момента? Добре, че част от него е експонирана в приземието на хотел „Арена ди Сердика”, но не бих казала, че достатъчно хора са наясно къде до го търсят, а много дори не подозират за съществуването му. Дори и да го намерят, трудно може да се постигне внушение, подобно на това, което предизвиква театъра в Пловдив, защото там се вижда наистина една съвсем малка част от цялото съоръжение. Не ми се говори за останалата част от древния град. В същото време градския транспорт в центъра на София също е много затормозен. А България наистина има нужда от обновяване на сградния фонд на правителството. Дори и само поради факта, че след по-малко от 10 години председателстването на европейския съюз ще попадне в наши ръце и заедно с това ще имаме нужда от значителен брой нови институции. А преди това? Все пак все още се опитваме да въведем европейски закони и стандарти, имаме нужда и от редица европейски комисии... 

Проектът на Г-3

Теренът при старите казарми е бил избран още преди двадесетина години (и дори повече?). Една от причините струва ми се е и близостта до летището. Междувременно наоколо са изпълнени множество сгради, включително жилищни блокове, недостроеното ИПК, множество нови офисни и търговски сгради. Преди в самия край на града, районът вече е доста оживен и обитаем. Като цяло в последните години се построиха много нови сгради по протежение на бул. „Цариградско шосе”, които ще формират и силуета му. Теренът за конкурса е сред малкото останали с ниска застройка най-вече защото там не се е правило нищо поради военните казарми. Целият сграден фонд обаче е особено остарял и то на особено комуникативно място по булеварда. Според последните намерения, които са ми известни, бул. „Г.М. Димитров” ще се превърне в скоростна магистрала от типа на Цариградско шосе. Предвидено е и изграждането на скоростен трамвай. Има добра възможност и за директна подземна връзка с летището. 

Проектът на Заха Хадид


Действително, теренът има проблематични зони, както и достъпът до него. Особено що се отнася до толкова голям поток от посетители, това е проблем от голяма величина. От друга страна, целта на един градоустройствен проект състои точно в това - да представи методи за решаване на тези проблеми. Ето защо при разглеждането на представените проекти би трябвало първо да обърнем внимание решението на екипа на комуникационните проблеми. След това е важно да видим дали проектантите са се съобразили с географските дадености на терена и с околната среда. В това число включвам почти всичко, за което можете да се сетите – околна застройка, оживеност на улиците, подходи, вятър, ослънчаване, валежи, планини.... това съвсем не значи да правим перпендикулярни улици, защото наоколо са точно такива. Едно нещо спокойно може да се интерпретира според личното виждане на проектанта. Стига да е обосновано. 

Главният архитект на София, арх. П. Диков, коментира резултатите от конкурса на откриването на изложбата в Галерията за чуждестранно изкуство.


В никакъв случай не мога да се съглася с едно твърдение на колегите от Провокад, че би било по-добре на този терен да се направи екологичен завод за отпадъци или олимпийско селище. Най-вече защото този терен вече не се намира в края на града. Действително, според старите стратегии за развитие на града, зад гарата може и да е по-подходящо, но северното направление отдавна е изтървано по разнообразни причини и е трудно процесът да бъде обърнат. По-скоро оттук нататък трябва да се замислим как да реновираме и отново да направим привлекателни районите в северозападната част на града, които действително предлагат много по-благоприятни условия от развиващите се в момента райони. Но за момента там няма как да бъде място на представителен комплекс, защото околностите му също няма да бъдат представителни. Бих искала да кажа обаче, че въпреки това си виждане, Провокад са се опитали да представят адекватно според тях решение на конкурсното задание. Освен това предизвикват много плодотворна дискусия.

Иска ми се да си кажа мнението и относно ограниченията на конкурса. Фактът, че толкова много колективи участваха в паралелния конкурс, показва, че съществува някакво неразбиране на целта на ограничаването на подобен конкурс. Основното ограничение беше въз основа на потенциала на фирмите участници, тоест то гарантираше, че фирмите са достатъчно компетентни и най-вече че имат достатъчно ресурси да се справят адекватно с толкова голяма задача. Не отричам, че дори и студенти биха могли да направят добър проект, но дали след това ще имат възможността, ако евентуално спечелят, да се справят и с технически проект и реализация? Студентите нямат контакти със специалисти по комуникации, различни инженери, ландшафтни архитекти и много други специалисти, с каквито би трябвало да разполага един екип, разработващ толкова голям проект. Ограничаването на конкурса всъщност е една застраховка от страна на държавата, че премираният проект ще бъде изпълнен професионално и в срок. Премиите, които също много се обсъждаха също са вид застраховка. По проектите се работеше малко повече от пет месеца, при това от много големи екипи на пълен работен ден. Проектите за официалния конкурс не са разработвани в свободното време вечер след работа или след лекции. Кой би си позволил да работи толкова дълго и да вложи всичко от себе си без никакво възнаграждение? Тук не става дума за печалба, но хората трябва и да ядат и да изхранват семействата си. Не могат да си позволят да се прибират без заплата пет месеца, независимо колко голяма привилегия е да участваш конкурс от такъв мащаб.  

Произволно избран проект от паралелния конкурс на САБ. Подробности за проекта има тук.

Всички очакваха нещо невиждано от световноизвестните архитекти, а имам чувството че се появи някакво разочарование от представените проекти. Аз също очаквах гениални решения. После се замислих, спомних си с какво страхопочитание разглеждахме редките книги или списания с публикации на небостъргачите на Норман Фостър, спомних си как се радвахме и се опитвахме да разберем философията на Заха Хадид, сетих се, че от тогава изтече много вода и е възможно най-накрая да съм развила малко по-критичен поглед към архитектурата. Все пак тогава бях още ученичка и после студентка в началните курсове. Сега и познавам архитектурата им по-добре и вече си позволявам да търся кусури. Спомних си също, че небостъргачите на Фостър всъщност са правени преди прекалено много време и няма как този човек да продължава да прави едно и също десетилетия наред. Спомних за една лекция в УАСГ по повод изложбата на Фостър в Галерията за чуждестранно изкуство, на която един от неговите най-важни хора ни запозна с новите им проекти и с новото им виждане за архитектура. Сетих се и как на лекции във втори курс библиотеката в Париж на Доминик Перо ни я даваха като пример за неподходящо решение. И тя е много стар проект - оше от 1989 г. Нещата се променят, но при нас винаги стигат с малко закъснение, а може би е време да променим това. Специално за проекта на „Фостър и партньори” чух доста мнения, че се е изложил. Е, и на мен високата сграда ми стои зле, но той следва една цялостна философия за зелена архитектура, която е бъдещето. Това, че още не е постигнал идеалния образ, съвсем не значи, че трябва да спре да го прави, защото съм сигурна, че ще успее. 

Като архитект, който е учил тук и не е работил другаде, смятам че имаме много да учим от участвалите в конкурса чужди студия. Най-вече от към подход към задачата. Не смятам обаче, че това са неща, които не можем да постигнем. Напротив, струва ми се, че ако започнем плодотворна дискусия и най-вече ако излезем на световната сцена, тоест ако започнем да се съревноваваме с чуждите архитекти в световни конкурси, ще можем и ние да намерим нашия път и да постигнем тази класа, която според главния арх. П. Диков ни липсва. И не говоря за младежките конкурси, защото студентите и младите архитекти са доста активни по отношение на международни конкурси, при това често се връщат с отличия. Става дума, че и големите български ателиета трябва да започнат да участват в международни конкурси не само за София. Досега това нямаше как да се реализира, защото фирмите изнемогваха да поемат всички поръчки, които се изпълняваха с бума на строителство, който се разрази в последните години. В момента обаче нещата не стоят по същия начин. Работата вече не е чак толкова много, та да не може да се отделя време за поне един сериозен конкурс годишно. А представете си и пресата да може да ги отрази. Да отрази българското участие в тези конкурси, но да може да го представи и на фона на чуждото. За да можем да се поучим, да си извадим изводи и във всеки следващ конкурс или самостоятелен проект да сме все по-добри, докато накрая понятието българска архитектура се превърне в нарицателно. Не смятам, че е далеч времето, в което български архитекти ще предизвикват фурор с изложните си в чужбина.

Горните разсъждения обаче ме навеждат и на нерадостната мисъл, че всъщност нямаме адекватни журналисти, които да отразяват архитектурни събития. След като обявиха приза на Доминик Перо, нямаше журналист, който да не попита съседа си дали е запомнил кой е спечелилият и кой точно проект е негов. В същото време под таблата на Перо се мъдреше една прекрасна табелка „премиран проект”, която организаторите се бяха постарали да сложат, но нямаше кой да я забележи, защото преди да започнат обръщенията журналистите не си направиха труда да обиколят стендовете, а единственото, което правеха е да си нагласят фотоапаратите. Не може архитектурата да се отразява от непрофесионалисти. Все пак засега сме спасени от невероятните гафове, които правят относно родната ни археология например, но докога? Не е възможно да чакаме единствено поредната статия на арх. П. Попов, за да прочетем едно критично и обосновано мнение относно някой въпрос. Все пак той не отразява събития, а пише за нещата, които го интересуват. Не смятам, че можем да развием качествено отношение към архитектурата без качествено отразяване на нещата, свързани с нея. Тоест, крайно време е на архитектите да се преподава и журналистика (пък дори и само един семестър), а след това в разните издания за строителство и архитектура да се търсят завършили архитекти, а не хора с каквото и да е хуманитарно образование. 

За последно искам да отговоря и на всички хора, които се питат необходимо ли е подобно разхищение на държавни средства точно в момент на криза. Моментът с финансирането не беше много обсъждан освен сред участниците в конкурса, които трябваше да се съобразят с него. Предвижданията са финансирането да дойде от частни инвеститори, които ще изградят сградите и ще дарят 30% от изграденото на държавата. Тепърва ще се търсят заинтересувани инвеститори, но все пак натоварването на бюджета ще е сведено до минимум

Във връзка с конкретния конкурс за Вторичен столичен център, а и изобщо за архитектурата ми се иска да пиша още много, но ми се струва, че и така вече прекалих с налагането на собственото си мнение. Надявам се съм предизвикала немалко размисли и не съм отегчила прекалено много четящите.

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 28 април 2009 г.

Бяла Слатина и фотографията

Днес открих една интересна галерия на неофициален сайт на Бяла Слатина, явно поддържан от някой ентусиат, който обаче явно има интерес и към фотографията. Самата галерия е направена много приятно, дори цветът на фона се променя спрямо изображението, а най-важното е че са снимани много растения :) 


Първия Български Бутон за споделяне

Пловдив

Понеже според ония ненормални тестове във facebook се оказах кореняк пловдивчанка, нека ви покажа няколко красиви снимки от Пловдив, които намерих тук. Постът е много интересен, така че препоръвам да го прочетете :)



Първия Български Бутон за споделяне

Слънчеви батерии


В Чикаго вече са се сетили, че покритията на спирки и Chargepoints (каквито ние още си нямаме) могат да бъдат покрити с фотосоларни клетки. Представете си сега онези типови покрития на автогарите в България например с фотосоларни батерии върху тях? Или на бензиностанциите?

Първия Български Бутон за споделяне

Jan von Holleben

Проектът на Ян фон Холебен - Dreams of Flying, ми направи впечатление не само поради интересната гледна точка, която внася, ни индивидуалността на всяка от снимките. Почуствах се като откривател постоянно питайки се какво още е измислил, докато разглеждах галерията. А най-интересното е, че без да крие фона, без никакви дигитални способи, той наистина успява да постигне невероятно чувство за безтегловност.
Ако някой се интересува, може да разгледа и книгите на фотографа.

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 26 април 2009 г.

Разни неща, които изникнаха докато си почивах от преводите или ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА :)

Между другото вече съм истински спец по обяснителните записки! Особено когато баща ми ми секне дългите слово излияния и ги подреди в някакъв смислен ред :)


Та имам нужда да нашиша това-онова или поне нещичко различно от обяснителни записки. Спи ми се, но имам още работа, така че блогът този път ще е нещо като средство за отпускане на мозъка чрез насочването му в друго поле на действие... а именно изказване на собствено мнение за щяло и за нещяло :)

Започвам с един много симпатичен проект: Карть на Дискь. Идея само за фенове на Пратчет :) Ако четях в момента някоя от книжките щях да се включа, но разбира се в момента нищичко не се сещам. Можете да проверите и Анкх-Морпорсия вестник, който също е свежа идея, но не може се мери с Картатъ!

После малко рециклирани бижута от Time4Design, които много ми харесаха. 

А ето как изгежда логото на Google в морзов код: тук. Най-веселото е, че има и преводач на морзов код. А аз поне десет години се опитвах да науча морзовата азбука наизуст! Ето как се пише SHAMANS с тирета и точки:  ... .... .- -- .- -. ...



Искам да разбера това нещо кога ще го пуснат в масово производство? Писна ми от мишки, но мога да ги понасям вече! Бавна ми е, дразни ме, боли ме ръката от нея, а с таблета е още по-бавно защото дори не хваща винаги както трябва! Искам touch-screen и пригоден за целта интерфейс! И никога повече редактиране на изображения с мишка! Не че ми е ясно как ще се чертае по тоя начин обаче :(

Ето малко и за боклука в София. Ама не днес! Много ме кефи този блог! Изнамирва супер затънтени неща като това с боклука. Кога ще ми хрумне да проуча каква е била систуацията с боклука след Освобождението като е имало къде къде по-важни неща. Обаче то и сега има, а аз пакк гледам дали са минали боклукчиите, че новите още им е трудно да се справят с редовното сметоизвозване...

Мислех и картинка някаква да сложа, за да е по-шаренко, обаче няма! Не знам каква, още не съм оправила фотошопа, и май трябва да се хващам пак за работа. Утре съм решила да си кажа мнението относно едни постове за книгите и относно друг за НБУ. Ако утре не реша, че ще е скучно... Лека нощ!


Първия Български Бутон за споделяне

FlexWord

Какъв кеф да имаш FlexWord! Спестява постоянното взиране за правописни грешки! Ооо, обичам си собствения компютър, нищо че плаче за смяна :D

Първия Български Бутон за споделяне

Пролетно почистване?

Крайно време е вкъщи да си сложата същите версии на програмите, както и в офиса. В един момент се оказа, че в офиса съм с много по-нов софтуер отколкото вкъщи (по простата причина, че там е легален и трябваше все пак да не са неща, които пързо ще остареят, а вкъщи просто ме мързи да си преинсталирам програмите). Не че е кой знае какво, обаче когато цял ден съм се занимавала с една версия в офиса, като се прибера продължавам да натискам същите бутони и съвсем да се учудвам като се окаже, че липсват. Пресен пример: Word! Вкъщи още съм на 2003 версия, а в офиса е ... абе не помня коя ама е тази с новия начин на подреждане на менютата с картинки, сетихте ли се? :) Е, от половин час си търся картинките!!! А като се сетя колко ми беше трудно да свикна с тях в началото :D 


Аз отдавна мисля и да разкарам двете версии на AutoCad (2006 и 2008), ама пак не съм ги направила. Обаче не бих сложила 9-ката нищо че в офиса сме с нея. Трябва и Photoshop са сложа, че е съвсем бъгнат... да не говорим че мислех да разкарам всичко излишно и да мина на максимално повече леки и лесни за ползване безплатни програмки... ама кой да го направи!

btw аз и OpenOffice имам качен, обаче не го ползвам. Да се чуди човек за какво го държа. Вие поддържате ли си домашните компютри?

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 24 април 2009 г.

Бележки на хладилника

Няколко неща, за които искам да пиша от сутринта, но сигурно ще стане по-нататък, когато остане време. Засега си ги слагам тук, за да ми напомни колко искам да си споделя мнението по тия въпроси :)



А сега ще си опражнявам ораторското изкуство в писането на обяснителни записки. Как така изведнъж от целия офис само аз ставам за това? Не че се оплаквам ама и моята муза секва понякога ;) Довечера обаче ще отида на кино, няма начин.

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 23 април 2009 г.

Sky - Terra Towers


Един нов проект, създаден за конкурса от Joanna Borek-Clement, участвал в eVolo конкурса за небостъргачи тази година. Един конкретен пример как все повече архитектурата започва да става чисто изкуство, теза която поддържам напоследък :) Всъщност структурата е много ефектна и поне на мен много ми харесва как изглежда. Но не мисля, че качването на високо ще създаде по-благоприята среда за обитаване. Като гледам проекта и си мисля повече за вятъра, който духа на високото, както и за разни стари рисунки на фантастични градове, в които всичко се извисява над теб и хвърля сянката си отгоре. От Inhabitat специално обясняват, че структурите са подредени по начин, който позволява проникването на слънчева светлина, но аз пък гледам от нивото на улицата и виждам само огромни подпори на гигантски цветя и се чувствам по-малка и пт мравка. Не се и съмнявам, че ще е впечатляващо, но на мен май ми действат множеството научнофантастични романи, които съм чела, и свързвам огромните мащабни структури с изродена и отмираща цивилизация в задънен коридор (защо ли се сещам за Азимов?). Всъщност тези книги на мен много са ми обременили мозъка. Защото нищо не ми се вижда ново, просто си мисля "Ааа, най-накрая се сетиха да го изобретят и това", все пак повечето интересни открития наистина съм ги срещала в книги преди да чуя за тях ;) Все пак обаче там виждаш и мнението на някой, който вече е обмислял подробно накъде върви човечеството и при това можеш да срещнеп разиграни множество сценарии и да прецениш за себе си кой отговаря на действителността. Направих това (традиционно вече струва ми се) отклонение, за да обясня мнението си, че трябва да сме малко по-внимателни относно мега-проектите. Много ми харесва да зяпам проекти от Дубай, обаче онзи мащаб просто ме изумява. Не ми се вижда нормално да се въздейства чак толкова много на природата. Затова си мисля, че макар проектът да е интересен, може би все пак бих казала, че не ми харесва.

Първия Български Бутон за споделяне

Midnight Wire



Това го намерих случайно днес. Едно парче на Момчил Йорданов, който в момента участва в Guitar Idol и не знам доколко има шанс, нямам идея колко и какви са другите участници, но го качвам тук, защото откакто го чух преди половин час не съм спряла да си го превъртам :) Между другото може да се гласува за него и он-лайн тук.

Първия Български Бутон за споделяне

Мравки


Едно филмче за мравешките конструкции, което ми показаха току що в офиса. Така като ги гледам хората и ми напомнят точно на археолози, заели се да разкопават древен град. Не знам обаче какво са направили със самите обитатели на градчето, защото не ми се вярва мравките да са ги пуснали да им бърникат жилищата току така. А какво ли ще се окаже, ако стане възможно да се проучат и конструкциите на мравешки град от преди стотина хиляди години? Или от преди милион? Дали ще има някаква еволюция и до каква степен?

По този повод препоръчвам и "Мравките" на Бернар Вербер, както и продължението :)

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 22 април 2009 г.

За архитектурата

mok пак  ме накара да се замисля и вместо да си преинсталирам повредените програми сега съм потънала в разсъждения относно изкуството и архитектурата. Покрай книгите, които чета в момента, и най-вече "Митове, сънища и тайнства" на Мирча Елиаде, се бях замислила за процеса на изчезване на функциите на изкуството и превръщането му в това, което познаваме сега - изкуство само за себе си. Истината е, че в древността не би могло да се говори за изкуство. Ние наричаме изкуство и пещерните рисунки, но те не са създавани с естетическа, а с чисто утилитарна цел, както по-голяма част от произведенията на маргиналните на съвременната западна култура народи. 


Каква по-точно е тази утилитарна цел? 

Разбира се, тя се е променяла в течение на времето и в различните култури. Често изображенията имат чисто магическа функция - чрез тях се покоряват на волята на художника животни или дори богове, предизвикват се разнообразни събития, играят ролята на амулет срещу нежелани събития. В някои случаи имат чисто репрезентативни функции, в други агитаторски. Започнах с доста отдалечен във времето пример, но ако погледнете тоталитарното изкуство, ще разберете, че то е чисто агитаторско. Ако пък отидете в някоя църква със стенописи ще се уверите, че стенописите до входа й са изключително с апотропейна функция. Всъщност изкуството единствено като естетическа наслада е плод на съвременното общество, рожба на западната култура от 20 век, но дори и в тази култура не цялото изкуство се създава единствено с естетически цели все още. Все още художниците зависят от това каква тематична изложба ще се прави скоро, какви са интересите на хората, които купуват творбите им или на галериите, в които излагат, или нещо друго което ще им повлияе. За мен и рекламата е изкуство. Тя възниква като системи от графични знаци, чиято цел е да привлекат клиенти, но се развива все повече и започва да се доближава до личното ми определение за архитектурата като изкуство. 

Къде в цялата тази каша се намира архитектурата? На мен ми се струва, че архитектурата в момента е процес на надмогване на строгите функционални изисквания. Преминахме през момента, в който важно беше утилитарното, в който всичко утилитарно беше автоматично приемано за естетично, възникнал като реакция на предишното естетизиране с пренебрегване на функционалното. В момента вече има възможност да се твори съобразявайки се с функцията, но не и робувайки й. Това се постига най-вече благодарение на развитите строителни техники, които позволяват реализиране на всякакви проекти, но и на създаването на нов тип сгради и функционалности, каквито не са съществували досега, както и на появата на инвеститори с големи възможности и глобализацията. Светът е едно голямо село, но ако не се стичаха милиони хора на едно място, щеше ли да има нужда те да бъдат впечатлявани? И все пак, кога преди е имало толкова много изложби на архитектурни проекти? Колко хора се стекоха в Галерията за чуждестранно изкуство, за да видят изложбата на Норман Фостър, или пък тази на Заха Хадид? Специално последната изглеждаше ли да показва архитектурни проекти или повече приличаше на някакъв пърформанс? Всъщност имам колеги изкуствоведи, които също се заинтересуваха от споменатите изложби. Разбира се, тази на Пикасо ги развълнува повече, но все пак имайте предвид, че дори и архитектите в повечето време не осмислят това, с което се занимават като изкуство. 

Струва ми се, че се намираме в някакъв преходен период, в края на който ще се развие ново разбиране за архитектура. 

Първия Български Бутон за споделяне

Earth day 2



Ето че много бързо намерих отговор при tin4e-то и в inhabitat като си отворих reader-a. 

Картинката пък си я харесах при Орлин. В крайна сметка съм доволна от поредната интересна изложба, която вероятно няма да видя, но се радвам, че я има. В крайна сметка мен повече ме впечатляват разни интересни фотографии :) Хубавото е, че от photosynthesis са публикували и линкове към блоговете на повечето от участващите фотографи. Мисля да се заровя из тях тази вечер :)
Междувременно може да разгледате и сайта на Howard Van Lyon, който също открих днес.

Първия Български Бутон за споделяне

Earth day

Някой ще ме светне ли какво се прави на деня на Земята?

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 16 април 2009 г.

Рожден ден

Много ми се иска да поздравя Деси с рождения ден и оттук, не знам защо :) Ще празнуваме довечера, но все пак, Дес, пожелавам ти много радост и щастие :)

Първия Български Бутон за споделяне

Архитектура бг

Искам да ви покажа проекта на един приятел, който иска да направи трибуна за разговори, но обърнати към по-общи неща от ежедневието, въпроси, които засягат не само архитектите, а и всички хора с мнение относно заобикалящата ги среда. Защото архитектурата трябва първо да осигури подходяща среда на обитаване, а чак след това да отговори и на други изисквания. Точно затова и mok се надява да привлече за публика не само познати от ВИАС :), всъщност всеки, който би искал да каже нещо по въпросите, които разглежда. Успех с хубавото начинание, mok!

Първия Български Бутон за споделяне

От хартия


analog from Jesse Lang on Vimeo.


От тук.

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 14 април 2009 г.

Искам такава джаджа!



Повече снимки тук. Между другото този японец - Mac Funamizu - има и други щуротии, които бих искала да видя реализирани :)

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 13 април 2009 г.

Понеделник

Понеделник е много ужасен ден. Много мразя понеделници. Особено като ми тръгнат накриво. Като днес. Не че беше кой знае какво, обаче сега си седя вкъщи с адско главоболие и вместо да си легна пиша :)


Започнах с едно закъсняване за работа поради молбата на един човек пред офиса да му дам ток да си запали колата. Това досега не го бях правила и нямах никаква идея какво точно се прави. Е той си имаше клеми (чисто новички, чак дрънкат!), само че се оказа, че моя акумулатор е мнооого скрит. Всъщност в това пежо наистина всички си има кутии и не знам още какво и е много трудно такъв като мен да разбере кое къде е ;), обаче чак сега си дадох сметка, че това може и да е неудобно - особено сега като се оказа че не е ясно откъде се маха кутията на акумулатора. Човека все пак се справи някак, обаче като не запали два или три пъти, а аз като видях че е почти 10 и изгубих търпение много бързо и си отидох да паркирам и да съм в офиса навреме за срещата с Дани. Е, той не дойде навреме, но пък успях да посвърша това-онова докато го чаках. После въпреки че имах друга работа, че то и май спешна, отидох до общината, защото с баба ми уреждаме разни въпроси и все ни липсва по някой документ. 
Между другото справих се доста бързо, но после се започна една лудница с тоя проект, който трябва да предаваме утре. Аз не че правя нещо съществено по него, само обчснителната записка, но как да измисллиш прекрасно въведение, след като наоколо е лудница, а освен това трябва някак да стигна и на лекция в Антропологическия музей? Мда, има и такова нещо и то от две години както се оказа. Аз за първи път чух за него миналия семестър защото случайно се оказах там вместо в сградата на Художествената академия :)
Беше много интересно! Имаше всякакви кости с различни заполявания, видях какви дупки правят кистите, имаше счупвания, сраснати прешлени, изкривявания, имаше трепанации, черепни деформации съвсем като египетските и какво ли не още. И за разлика от сградата, в която се намира, музеят е направен прекрасно по всякакви съвременни стандарти и е много приятно да се разхождаш там, колкото и странно да звучи когато си заобиколен от кости! А момичето, което ни разказваше се оказа колежка (в смисъл завършила културология), много интересно говореше, жалко че й забравих името (ама то винаги ми се случва). Ами да не прекалявам с описанията, но препоръчвам на всеки да отиде и да разгледа. Лошото е, че не работят в събота и неделя, а и през седмицата са само до 16:00 часа. 

Иначе обяснителната записка я написах, или по-скоро увода към нея, който е едно малко произведение на ораторското изкуство :D :D :D, но пък висях в офиса допреди малко, поради което ме цепи главата така. Там просто има прекалено много компютри на едно място и всички издават адски много шум когато останеш сам. Всъщност Сашо с Добито и Митака сега са в офиса и продължават. Дано не се бавят много. Нещо вече не ми е кеф да бачкам по нощите. Май много ми идва. Или съм загубила желание.

Всъщност не беше чак толкова лош ден. Научих адски много нови неща и все пак се справих с две важни неща :)

Сега довършвам проклетите фасади на едно друго нещо, което мотам от сума ти време и си лягам, така че ЛЕКА НОЩ!

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 12 април 2009 г.

Енда страхотна анимация

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 11 април 2009 г.

Цветница


Цветница - пролетния празник! Поздравявам ви с една снимчица от днес :) понеже утре не е ясно дали ще съм на компютъра :) Излезте и се разходете и хванете малко от слънчицето!

Първия Български Бутон за споделяне

Как да паркираме в София


За да паркираш на синя зона не е достатъчно да намериш свободно място. И мястото на снимката е свободно, обаче нямаше как да се паркирам точно там. Поне не и с пежото. Сигурно някой смарт ще се събере ама пак ме съмнява. И каква  е логиката стълба да е точно по средата, а не поливин метър по-нататък че да застане на линията? Мястото е точно до спортната палата.

Първия Български Бутон за споделяне

Най-новата ми овца

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 8 април 2009 г.

Писна ми!

Защо като си пушач това автоматично ти дава право да се предреди на опашката в магазина и да си купиш цигари? Че и да питаш само продавачката дали няма нищо против! Ами че тя е продавачка, не може да си позволи да изгуби клиент! Като ще се предреждаш питай тоя, който предреждаш дали може. Всеки ден ходя до Фантастико минимум по два пъти и кажи-речи всеки ден има някой пушач, който чака отпред на касата и си купува цигари предреждайки всички други. Еми до гуша ми дойде. Аз си се редя даже и да съм си взела само една Активия, какво им дава правя на тия нахални хора да предреждат? Днес имаше един дядо циганин, който веднага ми стана ясно какво мисли да прави та го изгледах предупредително два пъти, защото след един такъв особено нахален образ вече изобщо не си мълча, обаче той се направи че нищо не разбира. А най ме е яд, че като съм редовен клиент, продавачката пак никога няма да каже на такъв да изчака, а все аз или някой като мен дето си мълчи, чака... Добре де, постигнахме нещо с торбичките (две години в тоя същия магазин ми даваха торбичка дори и когато много настървено обяснявах че не ми трябва - все пак офиса е на пет крачки!, докато сега те питат дали искаш), така че е крайно време да постигнем нещо и нахалните хора, които се предреждат. Ако бързат, какво им коства да помолят опашката чакащи? Все пак повечето хора нямат време да чакат по половин час на опашка в магазин за закуската си!

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 7 април 2009 г.

По повод лекцията

Както споменах, вече съм част от българския клуб по Археомитологични изследвания при НБУ. Ние сме част от международната организация Institute of Archaeomythology (не ми е ясно кога ще запомня как се пише) и гостуващите лектори всъщност са президентът на организацията (Джоан Марлър) и президентът за Европа - Харолд Хаарман. Самата лекция беше просто общо запознаване с дейсността и изсследванията им, но след това се заформи много интересна дискусия (в която не участвах, но слушах с голям интерес :). Иначе института има български членове от много време, все пак именно покрай проф. Маразов и Татяна Шалганова изобщо чухме за тях, но благодарение на Павката вече си има и официален български клуб. Лично за мен в момента от най-голяма полза е, че имам достъп до публикациите им и в момента имам бая неща за четене за праистория на Европа, тема, която ми е мнооого мътна за момента, но се надявам да наваксам :) Иначе ще има и доста други мероприятия със сигурност.

Първия Български Бутон за споделяне

Георгиос Кордис


Интересна изложба на икони се открива утре в 18:00 часа в Криптата на Георгиос Кордис. Не знам дали ще отида точно на откриването, но при всички случаи ще отида да я видя, защото иконите му са в традиционния византийски стил, но всяка от тях носи и съвсем съвременнен отзвук и определено са лишени от онова чувство за безнадеждна обреченост, което лъха от много от старите икони. Георгиос Кордис е доктор по богословие в Атинския университет и от 1993 г. преподава там. Специализирал е в Школата по изкуства към Музея на Бостън. Негови икони и стенописи има в манастира Дохиар в Света Гора, в различни манастири и църкви в Гърция и Ливан.

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 6 април 2009 г.

Лекцията...

...беше много интерсна!


Първия Български Бутон за споделяне

събота, 4 април 2009 г.

Днес из блоговете



Днес попаднах на няколко много яки неща из блоговете, които следя :)

Първо - от блога на Петър Събев , на който от ден на ден ставам по-голям фен. Днес е публикувал превод на няколко мнооого весели факти...и безсмислени също ;), като например:

9. Най-често поръчваното ястие в китайските ресторанти е телешко с броколи.
15. Според статистиката, да пътуваш на покрива на влак в Индия е по-безопасно от това да се возиш на рикша в Китай.
16. В Бангладеш е незаконно мотористите да носят каски.
32. Котка, падаща от височина между 2 и 6 етажа, има два пъти по-малки шансове да оцелее в сравнение с котка, падаща от 7 до 32 етаж.

Ето малко и от sisithebest:

Денс си гоовирм за енди могно интеесрни нщеа. До тук как се справяте ? Та денс гвороим за квртаритие. И п-оочтно кваритирте в Соифя. Клоко могно ме дранзи цлятаа тзаи какфоания пкорай тях. Уасжно е! В оябвтаа пшие ендо нщео, а ктао оитдеш на мятсо и се оакзва, че е няккваа плнъа паодиря на дом. И в повеечто слуачи кгатоо поретчеш "протсоерн двустеан ааптармнет" ще рчее, че е енодстеан, котйо е пигоредн да бдъе за двмаа и проострен защтоо пчтои нмяа меблеи....

А снимката по-горе пък е от блога на Тинчето.
Всъщност по-скоро от него стигнах до това проникновение, благодарение на линка, който е дала. Както и до следващото: 


Обаче най-яки се оказаха поредните снимки от Lord V, които буквално ме разбиха. Имам предвид следните две: 

И аз съм се опитвала да снимам макро, обаче пчели в полет от толкова отблизо и не на филм на NG или на Discovery не бях виждала, наистина!

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 2 април 2009 г.

Много сладка игричка за дизайнери


... и всички, които се занимават с шрифтове. Първият път като я изиграх уцелих всички, обаче не ми стана ясно какво целя. Всъщност целта е да избереш между няколко букви коя отговаря на името на шрифта изписан отдолу. Играта определено е за хора, които честичко се занимават с това, защото докато Helvetica и Comic sans всички ще ги познаят, някой знае ли как изглежда Bliss light или Frutiger? 



Намерих я в един блог за типография - http://ilovetypography.com/

Първия Български Бутон за споделяне