неделя, 16 ноември 2008 г.

Ех, това земетресение!

Оказа се голяма работа това земетресение. Аз лично почти не го усетих - бяхме на кино в Арена и цялата зала беше достатъчно погълната от действието в новия Бонд, че дори в първия момент почти никой не усети тресенето. Сутринта пък въобще не съм и усетила - все пак спя много дълбоко, а и лягането към 4 часа едва ли е помогнало (аз и взривовете в Челопечене почти не ги усетих). 


Не знам в действителност как е било, но лично си спомням поне три големи труса (тоест такива, при които наистина се тресе всичко и то на първи, евентуално втори етаж на някоя сграда) в София и един в Сливен (който беше най-страшничкия всъщност). Отделно по новините периодично са се появавали сеизмолози да съобщят за малки трусове от както се помня. Честно казано никога не съм се стряскала кой знае колко. В повечето случай дори в първия момент не съм и разбирала какво става. Но мен са ме научили да се радвам, когато има трус. Всички знаем, че живеем в силно сеизмичен район, а в такива райони затишието никога не е било добро предзнаменование, по-скоро е затишие пред буря. Затова и винаги съм доволна, ако усетя трус. Преживяването си е някак интересно и вълнуващо! Помня първия път като усетих трус - бях в детската градина, сиреч на не повече от пет и това беше най-голямата ми преживелица за седмици наред - а най-много съжалявах, че съм била на деткса по това време (сиреч на втория етаж), вместо вкъщи (тоест на петия, където щеше да се усети доста по-сериозно. Освен това още съвсем малка четох някъде из майкините броеве на Космос за освобождаването на напрежението и оттогава вярвам, че малките трусове са хубаво нещо. Нямам никаква идея дали във всички случаи е така, но пък знам, че големите земетресения нямат подобни на днешния и снощния трус предварително. Или удрят изневиделица, или са предшествани от множество и все по-чести малки трусове. 

Истината е, че е напълно невъзможно софианци да се изселят от София заради някаква далечна перспектива за голям трус в околността. Също така на всички е ясно, че започне ли да тресе, всичко минава прекалено бързо, за да има каквото и да е време за реакция. Разните там съвети - да застанем под трегер и тем подобни - колко от нас са успявали да се сетят и да го направят преди трусът да свърши? Аз никога не съм успявала - даже онзи път в Сливен, на втория етаж на дървената ни къща от 30-те години, когато имах чувството че секцията с книги, заемаща цялата стена на хола, ще падне напред. Само се бях дръпнала малко по-далеч от секцията и си знаех, че след като къщата е паянтова, не би трябвало да има кой знае какъв проблем с клатушкането. Ако се бях юрнала да слизам по стълбите, за да изляза на двора сто процента щях да си потроша краката - та аз и на равния под успях да направя само няколко крачки преди да се залюлея като току що станала от масата след пет бири, изпити в рамките на половин час! Изобщо всичките съвети би трябвало да се отнасят до оцеляването след това. А по време на земетресението ми се струва, че всичко е до голяма доза късмет - в крайна сметка, може да живееш в най-сигурната от към земетръсна гледна точка сграда, но точно в момента, в който земетресението удари, да се окажеш на гости или пък по работа, или просто в някое заведение в подземието на някоя стара сграда в центъра на София. Едва ли фактът, че жилището ти няма да пострада, че ти спаси живота. По-скоро трябва да свикваме с леките трусове и да ги използваме да се научим да потулваме паниката, която обзема хората в такива моменти, за да бъдем малко по-подготвени в момента, в който това ще има значение. 

А дали панелките или новото жилище е по-добро е един съвсем безрезултатен спор според мен. И в двата случая можем да бъдем сигурни, че има и достатъчно добри, и достатъчно лоши примери. По-скоро ще бъде хубаво ако по някакъв начин успеем така да настроим общественото менение, че да стане възможно едно пълно изследване на действтителността в София (а и в страната, защото не само милата ни столица е в земетръсен район) - всички знаят, че нормите ни за осигуряване на земетръс не са проверявани повече от 20 години, а както и да ме убеждавате, не мога да се съглася, че нещата не са се променили оттогава. Смятам и че е крайно време да се направи една подземна карта на София (вместо да се знаят само отделни неща, а ако такава вече има, да се направи обществено достояние, както и изводите, до които специалистите могат да стигнат чрез нея), да се направят съответните проучвания какво би станало ако тресне тук или там, да се направят малко изчисления отностно стабилността на определени сгради, да се направят обучения (основно в училище, помните ли противопожарните учения или как ни учеха да слагаме противогази - тези нещя трябва да се научават още в училище, а в последствие само да се припомнят) и хората да са наясно какво може да стане. Аз друг начин да се избегне паниката, която все пак е основен враг в такива ситуации, не виждам. Сигурна съм, че ако имам някакво правило, колкото и глупаво да е, но набито здраво в главата ми, ще си спомня за него и без да мисля изобщо, и съответно без да се подавам на паника, ще се втурна да го изпълнявам, вместо да стоя, да се блещя и евентуално да викам и да не правя нищо животоспасяващо...

Всъщност бих се радвала ако чуя някое друго мнение. 

Ето и нещата, които ме провокираха да пиша за това, въпреки че не смятах да го правя, прдвид, че не оказа почти никакво влияие на приятното ми изкарване предната вечер. 


Искам да добавя и, че ако си сам може би наистина ще се притесниш много повече, но пък тълпата от друга страна сама по себе си представлява опастност (не искам да го давам този пример, но е един от най-въздействащите в нашата действителност - а именно онзи печален случай в Индиго, когато бяха стъпкани децата. Там дори не е имало такава паника, каквато би могла да възникне при едно по-голямо земетресение). 

P. s.: Правописните грешки както винаги се дължат на отприщената ми мисъл и мързела да си прочета гениалните творения втори път. Все пак се наложи да напиша това уточнение след като публикувах поста и още в началото видях едно голямо и гадно действителнос. По-нататък ако си отркия и други грешки, също обещавам да ги поправя!

Първия Български Бутон за споделяне

Yvette Molina


Yvette Molina е американска художничка, учила освен в Щатите и в Англия и Франция. Работите й са инспирирани основно от природата на Оукланд, Калифорния, където живее и работи и са създадени с елемнти от средата, в която живее. Самата тя казва, че картините й наподобяват протрети, защото избира отделни елементи и ги отделя от средата им, тоест рисува само това, което харесва, не и неща, които й пречат - като например кабели или сгради. Картините са направени върху алуминии и тя много добре използва отражателната способност на метала. Всяка картина има между 20 и 30 слоя маслена боя, за да се постигне характерната дълбочина на образите. Много от картините й и носят стилистиката на традиционната китайска графика. 

Първия Български Бутон за споделяне

Още грешки

Имам чувството, че като зацикля на някаква тема, и няма отърване от нея... или гугъл ми чете мислите и само такива неща ми показва? 


Първия Български Бутон за споделяне

Адам Форд


Днес Marco Bucci не беше единствения от любимите ми художници, който публикува нещо, което вече е в любими :) Адам Форд има малко по-различен стил и нещата му са доста по-лъснати, но въздействието в никакъв случай не е по-малко. Особено в показаната по-горе илюстрация за готварска книга. Само погледнете това невероятно умиление в погледа на готвачката, отправен към толкова мъничката ягодка в ръката й. И тези начервисани устни, които са се устремили към малката червена точица, и тези нагримирани очи, и най-вече повдигнатите вежди... сцената е по-подходяща за опера, отколкото за публикуване в някой прозаичен webblog! 


Всъщност всичко на Адам Форд заслужава да се види, но ето и един от фаворитите ми - Червената драконска принцеса: (която обаче е правена за четиригодишната му дъщеря и в такъв случай, какво говори за мен фактът, че от всичките му неща, избрах точно това да покажа в собствения си блог?)


Първия Български Бутон за споделяне

Няколко бързи скици или какво значи да имаш талант

От известно време следя блога на Marco Bucci, художник от Торонто, който освен всички други хубави неща, които прави, използва и обедните си почивки да рисува. Последните две "скици" са направо невероятни и затова реших да ви ги покажа. Правени са за около час-час и половина по определена тема, а именно - Феята на зъбчетата и Екзекутор


Има нещо много сецесионно като звучене в тази Фея и това е не само в стойката и буйната коса, но също и в надменното изражение и всичките тия висящи наоколо зъбчета. В същото време Екзекуторът изглежда толкова "малък", сам, ужасно нещастен и прегърбен от невероятен товар, и в същото време като някакво сладко човече (поне за женската част от аудотирията предполагам) и кървавите петна по снега изобщо не развалят това усещане, докато татуировката с прободеното сърце само го прави да изглежда още по-нещастен. Всъщност Марко е много добър портретист, но освен че рисува невероятни герои, прави още по-красиви сцени на среда.


Първия Български Бутон за споделяне

Ето още една весела грешка

Грешка 404

Наистина ли мислиш, че който търси намира?

Понеже съм перфекционист, не допускам да съм сложил нередовен линк. По-скоро ти си се ровиш с надеждата да откриеш нещо скрито.
Е, уверявам те, че ако имах снимки на голи чатърки нямаше да ги крия, а да ги пусна в сайта публично. Така че спи спокойно - нищо не си открил, защото нищо е нямало.

Този път просто реших да отворя един пост не от Google Reader а в самия блог и ми излезе точно това.

Първия Български Бутон за споделяне

Бясна съм на такива тъпи грешки, които не знам как да оправя

Повече никога няма да давам copy & paste от някой сайт, защото ми се прецаква всякакъв шрит и големина на шрифта и каквото и да е друго оформление на текста. За информация - виж по-долу или тук.

Първия Български Бутон за споделяне

Весели 404 или "Няя такоз нещо"

Вчера, докато убивах пет минути в нета, чакайки Ников, попаднах на следната ненадмината философска мисъл, показана и изказана в една толкова банална форма, с която дотолкова сме свикнали, че всъщност никой не я чете, а именно вездесъщата грешка 404, дело вероятно на собственика на страницата. Истината е, че макар и да не си спомням изобщо как попаднах там, но сайтът, и най-вече текстът, беше запомнен най-надлежно :) И аз и Ников, се смяхме доста и по тази причина го прилагам тук:


Не мога да намеря шибаната страница

Страницата която търсиш я няма. Май са и ебали майката. Или собственика на сървъра се е натаралянкал яката и лежи безпаметно в някоя канавка или нея въобще не я е имало и к'во майка си търсиш тука, не мога да разбера.
 
 

Пробвай да направиш следното:

  • Цъкай на Refresh или ходи се наспи и ела по-късно.
  • Ако този адрес сам си го напечатал, то изпий още една бутилка бира и го напечатай отново.
  • За да провериш дали изобщо имаш връзка с Интернет, влез в Tools и там десетина минути търси Internet Options. Пий още една бира, цъкни на Connections, после помпи на Settings
    Нищо ли не става? Значи малко бира си изпил. Вземай бутила водка, слагай кисели краставички за мезе, изключи компа и с думите "А бе за къв чеп ми е този нет ?" и иди да спиш.
  • На някои сайтове админите са големи мухльовци и навсякъде слагат разни кодирания и шифрования и всякакви такива тъпотии. Този сайт с такива глупости не се занимава, така че можеш и да не търсиш настроиките на SSL.
  • В края на краищата натискай на Back и се връщай от където си се домъкнал - там сигурно е пълно с голи мадами.

От това което търсеше, май нищо не намери деба.


Оказва се, че има всякакви начини да кажеш, че нещо не е там където би трябвало да е. А на мен ми беше станало странно като разбрах, че като собственик на домейн, можеш да си напишеш какъвто искаш файл за грешка 404. Ето още един любим междувпрочем тук

Грешка 404: Файлът не бе открит!

Вие се намирате някъде из пространството на сайта http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~nb/, но очевидно не се намирате точно там където искате. Ето няколко идеи как да намерите каквото търсите:

Приятен ден!

Хората даже ги събират на едно място такива умотворения: 

http://www.simplebits.com/notebook/2007/11/03/404.html

(до последното стигнах от следния сайт, който мисля да поразгледам малко повече :)


Първия Български Бутон за споделяне