четвъртък, 24 юли 2008 г.

Стаята на Мая с подаръците за рождения ден


Така изглеждаше стаята преди Мая да се появи. Не остана време да снимаме по-подробно, но и това ще стане по-нататък. Мисля обаче, че й харесаха :)

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 20 юли 2008 г.

Кончета от Седемте рилски езера





Обожавам да снимам всякакви животинки, само да са малко по-далечко от мен ;)

Първия Български Бутон за споделяне

Последната ми тема за НБУ като бакалавър

Това е изобщо последната тема, която написах и с която получих последната си оценка като бакалавър, с което и всъщност най-после завърших семестриално. Много съм доволна, защото получих много похвали от г-жа Ружа Маринска за това как съм я написала, което си е направо супер и нещо, което не съм очаквала изобщо. Иначе става дума за изложба, която така и не отидох да видя, но съм писала по каталога, който една колежка ми даде. Иначе се постарах, защото си знаех, че при нея се минава трудничко. Затова си избрах няколко автопортрета, които ми бяха интересни, проучих каквото можах за авторите - поне някакви биографични бележки и няколко други творби, за да мога да сравнявам, и след това просто започнах свободните съчинения. Та все пак малко да се позифукам:


Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл.

Творби от колекцията на СГХГ


Течащата в момента в СГХГ изложба автопортрети съдържа произведения, създадени в дълъг период от време – от края на XIX в. до началото на XXI век. Изложбата наброява над 200 автопортрета от всички жанрове, създадени от 190 автора и е толкова мащабна, че е невъзможно да бъде разгледана и осмислена само с едно посещение. Като цяло портретите могат да бъдат разделени на няколко основни вида: професионални портрети, изобразени в работна среда или в процес на работа, „вмъкнат портрет”, в който художникът се изобразява сред група персонажи, свързани в някакъв сюжет, „исторически” или „символичен” портрет, в който художникът се представя в образа на историческо или религиозно лице, групов портрет – заедно с членовете на семейството и сред други личности, двоен – със съпруга или приятел, и самостоятелен автопортрет.
Автопортретът би могъл да бъде свидетелство за същността на автора, но едновременно с това може да ни представи и определена своя философия, или страна на характера. Някои от показаните портрети са много сериозни, други са рисувани по-скоро с известна самоирония и надсмешка над себе си.
Подобна самоирония може да се наблюдава в автопортрета на Любен Костов, който в момента е по-известен с инсталациите си, отколкото с живописните си произведения, заради по-голямата им масовост. Лицето му в този автопортрет е сведено до ромбоидна фигура, направена от разноцветни мазки на четката, между които едва личат носа и устата, а ухото се разпознава малко по-лесно най-вече заради обицата. Всъщност най-подчертани и най-детайлно разработени са двете огромни широко отворени очи, които сякаш живеят собствен живот, самостоятелно от лицето, на което принадлежат. Едното дори е изхвръкнало встрани и съвсем се е отделило от лицето. И двете са доста детайлно разработени, особено ако се направи сравнение с третировката на другите части на лицето. Едва след внимателно вглеждане се виждат две съвсем малки трипръсти ръце, размахани в безсмислен жест. Излиза, че не ръката е важна за художника, а неговите очи, погледът му, чрез който възприема света, за да го пресътвори след това на платното. Ето защо очите са изобразени така вперени напред, устремени към света, а ръцете, които са само обикновено помагало в този творчески процес, са толкова малки и безцелно размахани.
Изложбата е особено ценна с това, че може да се направи сравнение как различни художници от различни периоди възприемат и изобразяват себе си. Например Васил Стоилов си прави съвсем различен портрет – изобразил се е в процес на рисуване, докато прави рисунка с молив или скица, а за фон му служи едно негово платно. До него има и стомна. Ясно личи вниманието, което известният художник отделя на детайлите – например детайлно разработения пуловер, текстурата на който много спомага за създаване на триизмерност в картината и отделяне на фигурата на художника от фона, нещо което трудно се постига с акварелната техника. От лицето на автора струи достолепност, някакво по философско замислено изражение; също така личи и гордост от собствената му работа, а освен образите на заден план, стомната от дясната му страна също показва връзката му с българското, с родното. Личат дори надписите на отделните рисунки на паното зад него – Мадона, Пала, Жъртавка и др. Това са образите, с които Васил Стоилов става известен, които представят собствената му философия за мъдростта, добродетелите и народните ценности, които вижда носени от българския род и представя в силно изчистен и идеализиран образ.
Интерес у мен предизвиква и портретът на Андрей Даниел, озаглавен „Между доброто и злото” и рисуван 1999 г. Известният преподавател в Академията се е изобразил между две летящи фигури – на ангел и дявол. И двете фигури са бели, така че не се различават лесно при пръв поглед. Но все пак при вглеждане ясно проличават няколко ясни разлики. Ангелът има перести криле, каквито познаваме от класическите изображения на ангели, а тези на дявола са ципести. Дяволът има и рога. Изобразен е от ляво, докато ангелът се намира отдясно в композицията. Пръстът на ангела сочи нагоре, докато дяволът показва надолу – сякаш говорят и обясняват на художника нещо и се опитват да го придумат да ги последва. А той слуша с поглед, отправен към зрителя, леко с надсмешка, но и малко замислен.
Лика Янко е известна като една от ученичките на Дечко Узунов в Художествената академия. Учила е и при Илия Петров, но така и не се дипломира. Много дълго време не излага нищо, но впоследствие дарява на СХГХ 80 свои творби. В картините ú преобладава белия цвят, защото според нея това е цветът на бога. Много често в тях инкрустира мъниста, копчета, конопени въжета, гайки, стъкълца и камъчета. В автопортрета си е използвала конопена връв, парче лен за роклята, и малки камъчета за цветето. Рисунъкът е много примитивен и със силна обобщеност. Художничката е изобразила себе си държаща четка в лявата си ръка, а в дясната – торба или кутия с човешка фигура в нея. Въпреки че не е упомената година на рисуване, вероятно портретът не е много ранен, защото в колорита на творбата преобладават бялото и неговите нюанси. Автопортретът е част от 80-те свои творби, които Лика Янко дарява на галерията. Лицето е особено тъжно и със зареян поглед. Има някакво усещане за безмълвие. Около косата се реят две птички и три мушички или пеперуди, които може да символизират мислите, които се въртят в главата ú, но също така биха могли да са свързани с нещо небесно и отвъдно. Земята е изобразена като част от окръжност, а на нея съвсем лаконично расте едно единствено цвете. Прави впечатление кръстовидния знак зад гърба на фигурата, който обаче не е истински кръст и очевидно има някаква символика, вероятно едновременно напомняща християнската символика и заедно с това създаваща впечатлението за извисяване. В едно интервю с Мария Попова Лика Янко споменава, че рисува портретите си когато открива изложба и така свърза състоянието на автопортрета си с конкретната изложба. За съжаление не намерих информация във връзка с коя изложба е рисуван споменатият автопортрет.
Много интересна за мен е и възможността да се сравнят различни автопортрети на един и същ автор. Например Любен Зидаров присъства с два автопортрета, както и Олга Вълнарова. От друга страна Генчо Денчев и Светослав Цеков са представени с двойни автопортрети, а Илона Захариева дори с четворен.
Времево портретите на Олга Вълнарова разделени един от друг на разстояние от 57 години и в тях личи не само физическата, но и емоционалната промяна, която авторката е претърпяла за такъв дълъг период. Използваната техника също е различна. В първия автопортрет, който е и по-малък по размер, са използвани големи мазки на четката и плавно преливащи се нюанси, а контрастът не е особено силен. Картината е изпълнена единствено от лицето на художничката и не включва никакви допълнителни детайли или препратки към някаква дейност. Предадено е спокойно и дори малко меланхолично настроение, а погледът е обърнат встрани. По-новия автопортрет на Олга Вълнарова също е рисуван с маслени бои, но сега вече стилът е по-близък до поантилизма. Художничката отново е изобразила себе си в анфас, но портретът вече обхваща не само лицето, а и тялото до кръста. Изобразила се е с четка в ръка, с присвит поглед, вперен в зрителя и скептично изражение на лицето, сякаш точно в този момент се гледа в огледалото и се рисува поглеждайки критично към собствената си личност. Използваната гама не е толкова топла, колкото в другия портрет, въпреки че в колоритно отношение преобладават розовото и червеното. Но като цяло колоритът е малко по-тъмен от същия в другия портрет и създава студено усещане.
Любен Зидаров също е ученик на Илия Петров, при когото е учил живопис, но дълги години се занимава с илюстрация. Работил е също така гоблени, плакати и графика. В работите му често има самоирония, закачливост и самовглъбение. Прави много свои автопортрети в различни състояния и ракурси, в които търси психологията на собствената си личност. Единият от представените на изложбата автопортрети на Любен Зидаров не е датиран, но очевидно е по-ранен, най-малкото заради все още тъмната коса, с която се е изобразил. Другият е датиран от 2000-та година. На първия е изобразен с отворени очи и зареян поглед, седнал до масичка със снимка в рамка и лампа. На снимката очевидно има жена. Портретът е озаглавен далечен спомен и наистина като че ли образът на художника е обърнал тъжен поглед, изпълнен с меланхолия, към нещо отдавна минало. На другият портрет като че ли е изобразен човек, който бавно се превръща в призрак. Фигурата е наведена напред, като че ли наведена под тежестта на някакъв товар, косата вече е съвсем бяла, лицето е съвсем сиво, очите са затворени, брадичката сякаш се „стича” надолу, очите също са ззапочнали да увисват надолу. Лицето изпъква силно на фона на черния пуловер и тъмнолилавия фон. Устните са загубили червения си цвят от предишния портрет. Единствения топъл цвят е яркочервеното, използвано за носа. Целият портрет говори за умора, тежест и меланхолия, които идват заедно със старостта.
Генчо Денчев е учил при Ненко Балкански, Дечко Узунов, Илия Петров и Илия Бешков. Автопортретът му е озаглавен „Конфликт”. Това е двоен автопортрет, на който авторът се изобразил веднъж на бял и веднъж на черен фон. Двете фигури са обърнати една към друга като тази на черния фон е с наклонена настрани глава и създава насоченост напред – срещу другата, която е много по-леко насочена напред. Лицето е тъжно и процес на размисъл.

Първия Български Бутон за споделяне

Ников




Първия Български Бутон за споделяне

събота, 19 юли 2008 г.

Norse design


С това се занимавах досега, вместо да си пиша дипломната работа :). Дано да хареса на някокого.

Първия Български Бутон за споделяне

Като стана дума за приятели, тия дни си рових в старите писма в пощата, защото исках да си припомня какво сме си писали със Съб едно време, и покрай тях намерих и разни писма от и за Иван и много се зарадвах и на тях. Ще го питам дали не може да кача някой от текстовете, които пишехме едно време. Малко са зле като ги чета сега, но пак са интересни :) Ето и две снимки на Швепса, малко за сравнение преди и сега ;)

Първия Български Бутон за споделяне

Блог на един приятел

Всъщност един от най-добрите ми приятели, въпреки че се виждаме страшно рядко. Много често забравям че го пише, но днес открих че си е направил профил в postcrossing и там си беше записал и линк към блог. Много ми е интересен, защото го виждам с какво се занимава. Точно днес изобщо не ми зареди никакви снимки, но той моя нет си е скапан, така че не се учудвам :) Ето го и линка: http://systembreaker.org/blog/ Ето и една снимка, която ми е пращал (всички други, които имам са снимани с лентов апарат и не съм ги сканирала):

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 18 юли 2008 г.

Наистина си направих нов блог, специално за картички: http://kartichki.blogspot.com/ - Много съм доволна. Лошото е че трябва да си снимам картичките, а това все пак отнема много време, каквото всъщност нямам. Все пак това е едно от хобитата ми, а хората трябва да имат хоби, за да се разтоварят.

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 8 юли 2008 г.


Това е снимка на НДК с мойто апаратче докато се разхождахме вчера с Ников. Честно казано е много шумна, но предвид колко беше тъмно, мисля че си е напълно нормално с този апарат. Все пак на малко изглежда сравнително добре.

Първия Български Бутон за споделяне



This is the first card without ID that I've received. So I had to understand that it's not so difficult for the postcrossing project to find the ID. It took them only one day in fact. I think soon I'll have a lot of cards from Turku. In fact I'm thinking of making anouther blog only for my cards. I'm not sure yet...


This post is taken from http://kartichki.blogspot.com/

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 4 юли 2008 г.



This post is taken from http://kartichki.blogspot.com/

Първия Български Бутон за споделяне



My first card from Australia. I really want to go there one day!

This post is taken from http://kartichki.blogspot.com/

Първия Български Бутон за споделяне



Първия Български Бутон за споделяне



Първия Български Бутон за споделяне



Първия Български Бутон за споделяне


Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Снимки от семинара в Кърджали

За този семинар бях взела един DSLR апарат назаем и честно казано ми беше адски трудно да снимам с него. За сметка на това много ме бъзикаха всички колеги, че съм помъкнала толкова огромно чудо на екскурзия. Между другото с този апарат стават невероятни панорами и пейзажи, а аз отдавна си мечтая да снимам такива неща :). За другото обаче е труден - отнема много време да се нагласи добре всичко, а автоматичния режим не струва. Пък и защо ти е да снимаш на автоматичен режим с това? Хмм, да макро снимките също стават много добри, стига да не забравя, че трябва да снимам от 50 см до 1,50 м (за телеобектива) разстояние, за да се получи добро макро. Все пак ето няколко резултата от снимките с него:

А следващите три снимки съм ги правила с добрата ми стара сапунерка ixus 55 с който от три години си снимам и му се ядосвам само от време на време :)
Честно казано, чак сега като си гледам снимките осъзнах, че форматите на снимане са различни. С EOS-а снимките са доста по-издължени. Голям съм фотограф няма що ;) Надявам се все пак снимките да ви харесат!

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 2 юли 2008 г.

Изложби

Така, както си мислех че вече съм свършила с изпитите в университета, се оказа че безценната ни преподавателка по съвременно българско изкуство изобщо не признава, че сме й ходили на семинара миналия семестър, а някои (като мен) дори сме й предвали и теми, и не иска да ни пише толкова важните "да" без да пишем за някоя изложба или по-точно за огромната изложба "Автопортрети. Зримият образ и скритият смисъл" в СГХГ или пък за изожбата на Светлин Русев, за която никога няма да се хвана да пиша при нея, защото ще ме разкатае, и ... забравих на кой беше третата. Е, сега, както вече е проличало, си пиша поредната тема. Като стане готова ще постна и малко повече подробности, за да не се залисвам много сега :)

Първия Български Бутон за споделяне