Един нов проект, създаден за конкурса от Joanna Borek-Clement, участвал в eVolo конкурса за небостъргачи тази година. Един конкретен пример как все повече архитектурата започва да става чисто изкуство, теза която поддържам напоследък :) Всъщност структурата е много ефектна и поне на мен много ми харесва как изглежда. Но не мисля, че качването на високо ще създаде по-благоприята среда за обитаване. Като гледам проекта и си мисля повече за вятъра, който духа на високото, както и за разни стари рисунки на фантастични градове, в които всичко се извисява над теб и хвърля сянката си отгоре. От Inhabitat специално обясняват, че структурите са подредени по начин, който позволява проникването на слънчева светлина, но аз пък гледам от нивото на улицата и виждам само огромни подпори на гигантски цветя и се чувствам по-малка и пт мравка. Не се и съмнявам, че ще е впечатляващо, но на мен май ми действат множеството научнофантастични романи, които съм чела, и свързвам огромните мащабни структури с изродена и отмираща цивилизация в задънен коридор (защо ли се сещам за Азимов?). Всъщност тези книги на мен много са ми обременили мозъка. Защото нищо не ми се вижда ново, просто си мисля "Ааа, най-накрая се сетиха да го изобретят и това", все пак повечето интересни открития наистина съм ги срещала в книги преди да чуя за тях ;) Все пак обаче там виждаш и мнението на някой, който вече е обмислял подробно накъде върви човечеството и при това можеш да срещнеп разиграни множество сценарии и да прецениш за себе си кой отговаря на действителността. Направих това (традиционно вече струва ми се) отклонение, за да обясня мнението си, че трябва да сме малко по-внимателни относно мега-проектите. Много ми харесва да зяпам проекти от Дубай, обаче онзи мащаб просто ме изумява. Не ми се вижда нормално да се въздейства чак толкова много на природата. Затова си мисля, че макар проектът да е интересен, може би все пак бих казала, че не ми харесва.
