понеделник, 29 юни 2009 г.

Калъфче за харддиск

Вчера ме хванаха лудите (ама никак не ми се учеше) и най-накрая си направих калъфче за харда. Не го ползвам много, обаче вече съм го надраскала, а това е тъпо, така че отдавна се канех. Но чак сега си измислих как да изглежда. Използвах малко филц от Слънчоглед, панделка, малко мъниста и готова дантела. Много съм зле с кроенето обаче - след като отрязох парчето се оказа, че съм сбъркала и понеже нямах второ ми се наложи малко да нагласям, но резултатът все пак е приличен ако не се обръща внимание на кривите ми шевове. Даже съм си много доволна от себе си. Особено щом поне веднъж като ми писне да пиша или уча съм направила нещо вместо да играя Zuma ;)


Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 28 юни 2009 г.

Още цветя от Рим


Blue flowers, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 26 юни 2009 г.

Първи опити с обръщащия пръстен

Оказа се доооста трудно - особено за човек като мен, на който много му треперят ръцете - просто не мога да стоя мирно и това е. Следващия път ще пробвам направо със статив, но засега ето няколко снимки от първите ми опити с новата придобивка:



Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Цъфнало храстче на Капитолия в Рим


A bush, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Във flickr съм започнала един албум само с цветя. Пълня го малко по малко, но все със снимки, които много си харесвам. Това е едно от римските попадения, които не са много, защото бях заета да зяпам други неща :)

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 24 юни 2009 г.

Три дни в Рим

... които не стигат изобщо :)
Всъщност вече ми се иска пак да отида на там, но понеже няма как да стане скоро, качвам малко снимки в неопределенн ред:











П. п.: Още снимки във Фейсбук :)

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 16 юни 2009 г.

Австрийският павилион за Експо 2010

Австрийският проект е на Architects Collective, които са спечелили, проведения през 2008 година конкурс. Мотото на проекта е "Waltz me!", което може да се преведе като "танцувай валс с мен" и има много интересна функция. Австрийците са решили да накарат всички посетители да опитат от магията на танца. Основната функция на сградата е да служи като огромен дансинг, на който посетителите ще могат да се научат да танцуват валс като практикуват на електронни тренажори или се учат от учители, а след това излязат на големия дансинг и покажат уменията си. По този начин Австрия не само предлага на посетителите да опознаят културното й наследство, но им предлага и незабравимо изживяване.

Архитектурата е ненатрапчива и по-скоро напомня, отколкото буквално да презентира функцията си, за разлика от примера с павилиона на Макао. Сградата е направена от дървена рамкова конструкция с равен покрив без вътрешни колони. Стените са раздвижени, за да напомнят за прочутия танц. Обвивката на сградата е от два слоя - вътрешният е прозрачен, а външният е от метална мрежа. Предвидени са и допънителни функции като кафе, складове, офиси, необходими павилионът да функционира добре.

Деформирането на стените на павилиона е вдъхновено от въртенето във валса, но освен това е използвано и за да се въведат и изведат посетителите от сградата. В центъра на павилиона има черна кутия без дъно и капак, която се носи над дансинга и позволява връзка между дансинга и околните пространства. Обградена е от дълга рампа, от която посетителите могат да наблюдават танцуващите.
Според авторите сградата наподобява бална рокля, но на мен повече ми прилича на театрална постройка, а полупрозрачната фасада създава впечатлението за театрална завеса. Още повече, че споменатата черна кутия ще се използва и като екран, на който да се прожектират танцуващите двойки в огромни размери, което със сигурност ще създаде сюрреалистичен театрален ефект, сценично въздействие върху публиката.

Надявам се, след като бъде построен, павилионът да изглежда дори още по-добре и да бъде наистина атрактивно място за посетителите на изложението.


Макет
Формообразуване

Планове



Връзки:
сайт на Architects Collective
статия в designboom

Вижте още:


Очаквайте публикация за Италианския павилион.

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 15 юни 2009 г.

A grasshopper


A grasshopper, originally uploaded by Anna Dimitrova.

От метоха Орлица на Рилския манастир

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 9 юни 2009 г.

Правилата за писане на Джордж Оруел

Намерих ги в ariman.info и ми се видяха много полезни:


1. Ако е възможно да спестите някоя дума, махнете я.
2. Никога не използвайте по-дълга дуам там, където може да се използва по-кратка.
3. Никога не използвайте пасивен залог, когато можете да използвате активен.
4. Избягвайте чуждици и технически термини.
5. Никога не използвайте метафора, която сте прочели някъде другаде. 
6. Нарушавайте тези правила, ако не искате да изглеждате нелепи, когато пишете.

Всъщност най ми хареса последното ;)

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 8 юни 2009 г.

Нови любими снимки


И отново на Евгени Динев :) Ставам все по-голям фен. Става дума за серията от Чипровци и Копрен, за която пише тук, а всички снимки могат да се разгледат тук

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 5 юни 2009 г.


Времето минава прекалено бързо. Реалността се намести и запълни дупките. Кръпките вече почти не личат.

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 3 юни 2009 г.

Хороскоп

Ето какво намерих тук:
Лъв: от ранно детство е склонен към пиянство и кожодерство.
В останалите работи е много мързелив. Цица пари от родителите си, после от приятелите и познатите. Неговата хипертрофирана гордост и самолюбие могат да отровят живота на всеки, а разточителността му, да разори всеки джоб. Обича целият свят да се върти около него. Затова винаги и във всичко се стреми да бъде пръв, а ако не се получава настроението му видимо се скапва. Непоколебимо чувство за собствено величие, собствени ценности и безгрешност.


Иначе щастливите ми числа били 1, 10, 19 и 28.

Първия Български Бутон за споделяне

Представата на древните за времето

Може би на всички е известно, че древните хора съвсем не са мислели като нас. Въпросът обаче е в какво точно се изразява тази разлика в начина на мислене. Тъй като в момента се занимавам с един от аспектите на този въпрос, а и именно с древните представи за времето, искам да ви разкажа малко за тях.

На първо място, за древните хора времето не е хомогенно, така както го разбираме ние днес. То има различна наситеност и интензивност. Съществуват и различни видове време – добро и лошо, ново и старо и др. Докато за нас всички минути и всички часове имат една и съща продължителност, за древните времето периодично се повтаря.

Може да се каже, че за древните съществуват два типа време – първото е магичното, свещено  време, а второто - ежедневното, профанно време, които са в постоянен досег едно с друго.

Свещеното време може да се отнася до няколко неща. Първото е времето за извършване на някой ритуал, който го прави свещено, тоест различно от ежедневното. То може да се отнася и до митичното време (така както аборигените в Австралия говорят за времето на сънищата в началото на света), както и до космическите ритми (например лунните). Така че определен отрязък от време много лесно може да се превърне в свещено време, ако в този момент се появят някакви предпоставки, които да го свържат със свещеното. Всъщност обикновеното време е постоянно отворено за свещеното време.

Хетерогенността на времето се изразява в различни ритми, интензивност и множество предназначения на времето. Всички религии имат щастливи и нещастни дни, благоприятни моменти през деня, периоди на концентрирано и разредено време.

Все пак свещеното време е единно и непрекъснато. Обикновеното време се накъсва от периодите на свещеното, но свещеното време все пак е непрекъснато, защото всеки ритуал не само повтаря предишния, но е свързан с него и го продължава. Тези отрязъци формират общо, единно време без да нарушават привидната им периодичност. Това значи, че едни и същи дати водят със себе си едни и същи събития. Например българите след покръстването са вярвали, че след като началото на християнската държава е поставено от Константин Велики, то и краят ù ще дойде при Константин. И наистина, последният действащ владетел на Византия е Константин XI.

Основен момент в древните обреди е регенерацията на времето. Как се е извършвала тя? Празниците се честват в свещеното време, тоест във вечността. Но на празници като новогодишните се провеждат ритуали, които имат за цел да унищожат изтеклото обикновено, профанно време и да започнат ново време. Сурвакарите, които обикалят около Коледа у нас прогонват именно това старо и изхабено вече време чрез пречистване, изгонване на демони, прогонване на зло и болести.

За древните профанното време не е истинско и не е важно, а единствено свещеното време е реално и съществено. Докато днес ние сме се отрекли от свещеното време и сме възприели като реално единствено профанното траене. 

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 1 юни 2009 г.

Магдалена Ванли – Morwen



В момента съм се затворила вкъщи и се опитвам да наваксам с всичките неща, които имам да пиша. Покрай това ми се наложи да се поразтърся из старите си теми с надеждата да поспестя малко работа ;) и открих една тема за Morwen, която съм писала в първи семестър на трети курс, сиреч декември 2006 г. и много се зарадвах, защото Morwen още ми е любим автор и продължава да ме изненадва.


Ето и текста, който не е нищо особено, но пък е придружен и с някои снимки, които съм си харесала тогава: 



Магдалена Ванли

Един от любимите ми фотографи се подвизава под псевдонима morven във фотографските сайтове. Точно там открих нейните снимки. Името ù е Магдалена Ванли, на 32 години е, и е художник. Последното може да се установи и само с един поглед върху фотографиите ù, които изглеждат повече като живопис, отколкото като обикновена фотография. Самата тя признава, че като художник трудно може да се възпре от постобработка на снимката, защото никога не успява да предаде чрез фотоапарата точно това, което иска. Може би не ù достига опит или просто има прекалено трудни за изпълнение с фотографска техника виждания, но резултатът безспорно е много интересен.

            Стилът ù е подчертано живописен, с разнообразни гледни точки и драматична обработка на кадрите. Композициите са много динамични и със силно изразена дълбочина, всяка снимка разказва собствената си история по неповторим начин. Погледнати като цяло тези фотографии-картини навяват тъжни чувства. Повечето снимки са в топла гама с доста тъмни цветове. В почти всички се наблюдава особена светлина, каквато може да се види единствено при много силно променливо време с малки облаци, които се движат бързо, и оставят разнообразни светли и тъмни петна по земята. Всъщност създава се впечатление за доста хаотично движение на светлината, което допринася до голяма степен за магнетизма на тези фотографии. На някои от тях се наблюдава и по-контрастна светлина. Тази лека дезорганизираност на осветлението в голяма степен допринася за динамичността на фотографиите и драматичното усещане на сюжета.

            Сюжетите са основно селски или градски пейзажи, наподобяващи до голяма степен селските. Полето или гората присъстват в голяма степен, но винаги заедно с някаква човешка постройка, често представена в необикновен ракурс или със засилена перспектива. Някои сюжети силно напомнят приказни, има също така и няколко много красиви „портрети” на цветя.

            Освен обработка на цветове, контраст и светлина, повечето снимки имат и текстура, която подсилва драматичното чувство и в голяма степен носи живописния ефект на картината. В повечето случаи текстурата лесно може да се възприеме като следи от мазките на четка, въпреки че обикновено представлява фактура на някоя мазилка на стена, вода или обикновено старо платно. Тази обработка допринася и за леко състарения на пръв поглед вид на всяка картина, който оставя чувството за автентичност на картината.

Въпреки че изглеждат доста апокалиптични на пръв поглед, фотографиите на morven навяват по-скоро носталгия и душевно спокойствие. Създават удовлетвореност и насищат възприятията не само с картини, но и с усещания, разкази и фантазии.

           Макар че е спорно дали morven прави фотография или живопис, дали прави силно обработени снимки или картини, в които използва и снимки, за мен ценност представлява крайния резултат, независимо към кой вид изкуство може да се

присъедини. Тъкмо тази многопластовост на произведенията ù и органичното проникване на двете изкуства представляват ценност и специфичен стил на авторката.


Не знам защо съм писала името morven тогава, като сега виждам, че е Morwen, но пък сигурно съм имала някакво особено мнение по върпоса. Иначе помня, че дотогава мислях, че авторът е мъж и чак като реших да пиша разбрах, че е жена, но откъде съм й открила името не си спомням. Обаче профилът й е още по-интересен и заслужава да се разгледа. Ето и линкове на профилите й във Фото Култ и във Фото Форум:

Фото Култ

Фото Форум

Между другото, Morwen всъщност е героиня на Толкин, майката на Турин, докато Morven е планина в Шотландия и тя сто процента не се е кръстила на планина ;) Още едно доказатлество, че хората с вкус са неизменно свързани с Толкин ;)

Първия Български Бутон за споделяне