вторник, 13 октомври 2009 г.

Таря Турунен отново в София

Звукът беше много добър, музикантите музиканти, певицата невероятна, гласът й още повече, атмосферата, барабаните, челото... всичко всичко си беше супер, само къде са Туомас, Марко, Емпо? Има някой готини парчета, но някак липсва им оная сила на компзициите на Туомас и това ми пречи да съм истински фен на Таря като самостоятелна певица. Не мога да отрека, че хората се радваха на нейните хитове, обаче реакцията на Nemo, Deep Silent Complete и най-накрая на Sleeping Sun! Иначе се радвам, сигурно щях да се изкефя по-малко ако бяха дошли Nightwish с Анет (май тогава щях повече да се дразня!). А и след като супер глупаво изтървах предишния концерт изкарах цяла година на тръни дали изобщо ще имам възможност да я чуя на живо. Концертът си беше невероятен всъщност, независимо от моите носталгии по старите Nightwish. Майк Терана ни разби, малко не чувах челото на Макс Лиля, въпреки че бях на доста добро място откъм звучене, но може би си е заради моя избирателен слух :) Песните сред публиката ме разбиха, макар че изобщо не ги бях чувала, звучаха страхотно и атмосферата беше невероятна. Дано пак да дойде скоро, както обеща, защото съм там! :)


Този път клипчетата ми имат сравнително приличен звук (за разлика от картината), така че качвам всичките за всички фенове на северната кралица (обърнете внимание на картинката на началната страница на официалния й сайт - после как да не ми е странно като пее на испански, не че не е интересно, просто е .... ами странно е някак!):

Minor Heaven
I Walk Alone със солото на Терана накрая
Tired of Being Alone
Nemo
Deep Silent Complete

За Sleeping Sun вече нямах нито батерия, нито карта (не се бях подготвила добре нещо :), но като стана дума, мерси на Ников, че снимаше през повечето време, защото как да стои човек мирен на тия песни!

Nightwish се оказа, че вече си имат статия на български в Уикипедия :) Найтуиш, както и Таря всъщност: Таря Турунен.

Още за Nightwish и Таря при мен:
Anette vs. Tarja - малко сравнение
End of an Era - последният концерт
Moondance - пиано кавъри

П.п.: Искам силни мъжки бек вокали!

Първия Български Бутон за споделяне

Новата акция на Трансформаторите - УАСГ OPEN



В нашата мила сграда на любимият ни университет (ВИАС, УАСГ или каквото ви харесва, аз лично още казвам "виасаджии" на колегите, нищо че ВИАС отдавна няма :) има доста недовършени или недообмислени неща. Едно от тях винаги е бил вътрешния двор, през който сега се минава за библиотеката, а преди да я преместят там до него нямаше никакъв достъп. Сигурно всички са усещали и гадничкия вятър на път за библиотеката малко след като са дали заданията за семестъра някъде в някой ветровит и мрачен ноемврийски ден. Колко ли пъти са се питали всички минаващи покрай него студенти какво може да се направи с него, за да не седи така празен и безсмислен. Е, терасата на 11-тия етаж също седи празна (с изключение на няколкото потрошени пейки), но пък тя винаги се е осмисляла главно от слънцето и гледката надолу, докато тук няма гледка, освен ако някой не обича да е заобиколен от много дограма, няма кой знае колко слънце, става доста ветровито, вятърът някак се завихря на това място, малко като в кладенец, и освен това е особено празно.
Няколкото години, прекарани по коридорите на университета ме люшкаха от идеи за кафене, градина, площадка, паркинг и какво ли още не. Е, паркинг трудно ще стане от това място, и слава богу, но съм сигурна, че има още доста хора с идеи, при това много по-оригинални и интересни и чакам с нетърпение какво ще се получи уъркшопа, който Трансформаторите са подготвяли с цел съживяване на това огромно пространство. Как да не им се радвам на идеите, като все измислят интересни, стари и дразнещи неща, които трябва да се оправят и е ясно че няма да са прекалено трудно осъществими. Идеи - мечти :)

Ако сте студенти и се интересувате, най-добре разгледайте обявата, изтеглете снимките и чертежчетата и започвайте да мислите по темата. А след това ми пишете (на ani_d12@yahoo.com) да ви похваля за хубавите идеи на всички приятели!


Обявата, условията и малко изходни материали в сайта на трансформатори: УАСГ OPEN


Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Какво се случва с пластмасовите кофи за боклук

Пластмасовите кофи просто не са пригодени за нашата действителност.

Тази кофа я открих в Младост, но нашият контейнер пред блока го сполята същата участ, само разплутата купчина безформена пластмаса имаше черен цвят.

А във вашия квартал колко контейнера изгоряха откакто смениха металните контейнери?

Още един софийски бисер: За Лозенец и парламента

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Изложбата "София. Идея минало - идея бъдеще"



















Тази изложба, за разлика от предишната, никак не ми хареса. Не намирам кой знае каква логика в нея, особено човек ако се зачете в паното им с обяснения (не смятам да го поствам, защото WhATA вече са качили снимка на въпросното пано). Единствената логика в подреждането, която открихме с Ников, докато разглеждахме, беше, че ретро фотографиите са наредени от ляво, а съвременните неща отдясно. Това обаче се вижда само ако погледнеш отдалеч, иначе забил поглед във фотографиите няма как да откриеш какъвто и да е ред или нещо такова.

Направете сравнение между сградата на горната снимка (на ул. Узунджовска) и двата невероятни примера за съвременна българска архитектура под нея.



















Снимка на Народния театър, снимката е от 1907 г., преди пожара от 1923 г., който нанася големи поражения и бомбандировките от 1943 г.


Изложбата е организирана от едно ново сдружение на архитекти - Societas Urbanum, което все още явно няма много ясни цели, при всички случаи не и такива, които да отговарят на гръмкото латинско наименование. Общо взето изложбата е направена по-скоро като реклама на проектантите, участващи в сдружението. И ако и да има сгради, които наистина харесвам, болшинството не само не са "положителни примери от съвременната българска архитектура", но и демонстрират доста съмнително отношение към облика на столицата ни (някои примери на любимия ни арх. Богданов например) и културното й наследство.



















Ако трябва да цитирам арх. Панов, според него "Изложбата представлява микс между стара и нова архитектура, която живее общ живот. Експозицията търси хармонията между доброто, направено преди, и доброто днес.". Прекрасна идея, само че не е реализирана по този начин. За да се постигне това смятам, че е по-удачно да се покажат проекти на сгради, които се съобразяват с околното пространство и с културното наследство на столицата. Може в такава изложба биха влязли примери като хотел Арена Сердика с експонирането на археологическите находки в подземния етаж, една прекрасна сграда на ул. "Бачо Киро", която трябва да намина и да снимам, защото снимките ми оттам са от повече от две години (обещавам да ги покажа, когато успея да мина оттам), хотел България, хотел ... всъщност смятам че всеки би могъл да се сети за поне още няколко интересни сгради, били те добри или лоши примери.



















Работата е там, че в един момент осъзнах, че всъщност се заглеждам само по старите снимки. Защото, макар и да не бяха някакви уникални и непоказвани досега, все пак това са 50 ретро снимки на столицата ни и на мен някои от тях ми бяха сравнително непознати. Освен това се оказа, че ми е доста трудно да позная някои сгради, за сметка на това пък много интересно :). Също така имам трудности с обясняването къде се намира ул. Търговска и в някой следващ пост може би ще понапиша малко повече за нея, за да не ме гледат странно приятелите ми като я спомена (все пак е била център на социалния живот в новата столица).

Докато разглеждах, срещнах и една колежка архитект, която направо изрази недоволството си, че вместо да се направят снимки от същата гледна точка като старите, за да може да се проследи какво се случва в момента, са показани някакви с нищо несвързани съвременни сгради, избрани по неясен признак (според мен са избрани по принципа - всяко ателие от участващите в сдружението да представи определен брой свои проекти, и в това няма нищо лошо - ако, обаче, изложбата е обявена като изложба-представяне на дейността на проектантите от сдружението през последните 20 години!).

И последно, както се вижда по снимките, отново бях там по тъмно (затова и в скоро време ми се случи да видя толкова много изложби - тези на открито не е нужно да ги посещаваш през деня), което отново ме накара да обърна внимание на осветлението. В интерес на истината снимките излязоха доста по-добре, отколкото се виждаше на места. На някои места имаше прекалено много отражения, на други лампите не светеха, а Ников, който е значително по-висок от мен, дори се оплакваше, че му светят в очите. С две думи, разглеждането по тъмно не беше особено комфортно.


















Все пак, след всички тези критики се надявам да не съм ви отказала да посетите изложбата, защото е хубаво все пак да се случват повече неща, свързани с града ни, а и така хрумват идеи как би било по добре :) В крайна сметка, голяма част от старите снимки трудно могат да се видят в такъв голям формат, а преживяването да гадаеш кое къде е, е много приятно. Е, можеше някой да се сети да направи по една малка карта с червена точка на всяка снимка, но пък защо да улесняваме трудолюбивия български гражданин, да не би да е някой американец, който не може да мисли...



Няколко линка по въпроса:

А ето и мнението на Стара София по въпроса, а тук "София за нас" пише и за тази и за изложбата на Алфа Банк, за която писах вчера.

Снимки от откриването на изложбата - в Бул Фото.
За по-качествени снимки от изложбата - в галерията във vesti.bg.

Със закъснение открих и това мнение за изложбата при Комитата, което до голяма степен споделям.

Интервю с арх. Панов по повод дружението в строителство.инфо.

Още една изложба на моста на влюбените:

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 7 октомври 2009 г.

Изложбата "Преоткрий София"

Паното пред "Св. Неделя" - показва църквата "Св. Крал" преди атентата


Започвам поста с твърдението, че изложбата много ми хареса. Хареса ми идеята, как е реализирана идеята, как беше представена...

Честно казано се чувствах като малко дете, обикаляйки из центъра на София и оглеждайки се за пана, свързани с изложбата. При това я очаквах доста отдавна, защото от Алфа Банк се бяха постарали да й направят перфектна реклама.

Събитието, както разбрахте, е доста разхвърляно - имам предвид че обхваща различни места от старата столица при това паната са подредени по разнообразни начини. Двайсет от тях са поставени на местата, на които са направени и снимките и по този начин, без да се правят допълнителни съвременни фотографии, може да се проследи как се е променила столицата.






Фотографии могат да се намерят на следните места:

1. Пред Националната художествена галерия
2. Пред Народния театър
3. На входа на Борисовата градина
4. На Орлов мост, до сградата "Царевец"
5. Срещу Халите
6. При паметника на Васил Левски
7. Между Президентството и Археологическия музей
8. На спирката на СУ
9. Между Народното събрание и Софийския университет в градинката
10. Пред Съдебната палата
11. На площад Гарибалди
12. На площад Славейков
13. В градинката пред "Свети Седмочисленици"
14. До паметника на Патриарх Евтимий
15. Пред "Света София"
16. На кръстовището на Витошка и Патриарха
17. При пилоните на НДК
18. Кръстовището на "Васил Левски" и "Фритьоф Нансен"
19. Площад "Света Неделя"
20. Пред Спорната палата
21. В градинката между Спортната палата и Орлов мост

Вижда се, че дори не съм видяла по-голямата част от тях. Но пък в палатката пред църквата "Света Неделя" могат да се видят всички фотографии, събрани на едно място и е доста интересно да се разхождаш с още поне десетина посетители, всички гадаещи кое къде се намира и какво е останало днес.

Е, палатката, която са избрали за самата изложба, не е особено подходяща, защото се виждат най-вече прозрачните прозорчета и очевидно е било трудно да се измисли точно как да бъдат наредени репродукциите, но все пак, снимките са достатъчно интересни, за да не дразни това прекалено много.

Без да наблягат на някакви неизвестни снимки, всъщност повечето от тях дори аз като лаик бях виждала, идеята за "преоткриването" е реализирана най-вече с разполагането на фотографиите на различни места из столицата. По този начин освен че достигат до повече хора, организаторите предоставят възможност и за индивидуално запознаване с фотографираните места без да прибягват до излишни текстови описания, които така и така никой не чете.



За съжаление, изложбата продължава само до 8 октомври, сиреч утре, така че препроръчвам ви ако все още не сте имали възможност, да отидете и да я видите довечера.


Освен паната със снимки, из града могат да се открият и няколко такива информативни пана, разказващи различни истории.


Понеже както винаги изчаквам около месец, преди да се сетя да пиша за нещо, което ми е било интересно, междувременно излязоха и други мнения за тази изложба. Едно от тях можете да видите в блога на WhATA.

Повечето от снимките в изложбата могат да се видят в доста добро качество в сайта http://stara-sofia.com/, макар аз лично да предпочитам да чета блога на Стара София, защото освен снимки, разказва и истории, освен това е по-лесен за ориентиране. Препоръчвам ви и сайта Игубената България, който също предлага богата колекция от стари фотографии, но из цяла България, при това има прекрасна секция със снимки от различни събития и предлага възможност за търсене по времеви период или по теми.

И най-накрая, но не на последно място, ето и мини-сайта на Алфа банк по повод изложбата: Преоткрий София - 130 години столица


Очаквайте утре няколко думи за другата изложба - тази на моста на влюбените.

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 6 октомври 2009 г.

Картичка с праисторически мотив


Както обикновено, в последния момент реших да направя картичка за един близък приятел, който беше рожденник миналата седмица. Картичката стана много бързо - не повече от 15-тина минутки, но само защото вече от доста време ми се въртят някакви стари мотиви от ранна тракийска керамика. Е, картонът се оказа прекалено тънък за толкова голяма картичка (лист А4 прегънат на две), но пък сребърния орнамент изглежда добре на тъмно синьото (макар да не личи на снимката, правена както винаги на бюрото ми по тъмно на светлината от настолната ми луминисцентна лампа).
Мотивът, който съм използвала, е от Орсоя (тук можете да разгледате някои предмети от некропола от Орсоя). Орсойската керамика е много специфична и лично на мен ми е страшно интересна. Не случайно и предмети от некропола в момента се копират от керамици и продават из галериите. Всъщност вкъщи дори имам два такива предмета - едно гърне, дело на позната на майка ми керамичка, която се интересува от древната ни култура; и едно конче - подарък от баща ми при едно негово пътуване не помня къде, но явно някъде в района.



Утре смятам да пиша за изложбата със снимки от стара София пред църквата "Света Неделя".

Още картички мое производство:
Мини картички с орнаменти
Сърчица и йероглифи
Цвете от тел


Още едно две-неща, правени от мен:
Висулка за чанта
Калъфче за харддиск

Първия Български Бутон за споделяне

Красив графит в Лозенец





















Един прекрасен графит, направен точно срещу "Мис Каприз" на бул. Арсеналски в Лозенец. И животинчето и момичето имат невероятни изражения и са пълни с живот, освен това са и страшно симпатични. Жалко, че не мога да разчета кой е авторът.

Първия Български Бутон за споделяне

петък, 2 октомври 2009 г.

Масичка от картон или как да си направим сами холната маса за вкъщи

Днес попаднах на страшно интересна масичка в contemporist и затова реших да ви я покажа.



Масата на пръв поглед изглежда направена от камъни, но всъщност е картонена. Дело на студиото на Dominigos Totora. Подпорите са направени от рециклиран картон, примесен с лепило. След това камъните се оформят на ръка, оставят се да изсъхнат добре и накрая се шлайфат, за по-добър външен вид. Методът много напомня ръчното рециклиране на хартия (за което ако някой се интересува мога да пиша), а ефектът е прекрасен. Накрая завършвате с едно стъкло от магазина и масичката за хола е готова :)
Ето и как става:



















Изложбената площ също изглежда супер:


















Освен масички, Доминигос Тотора прави и красиви декоративни вази.

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Малко тенденции от google reader

Reader-а на Google в момента е най-посещаваната ми страница в интернет. Може би на някой е направило впечатление, но съм маниакално настроена що се отнася до информация по теми, които ме интересуват. А те не са една и две, което ме доведе автоматично до идеята да чета блогове през тази програмка (или приложение?), с което нещата стават сравнително по-лесни отколкото да се проверяват редовно за актуализация някакво огромно количество сайтове.

По повод на това днес се сетих да разгледам какво точно чета през последната година. Оказа се, че за последните 30 дни имам:




Така де, reader-а изобщо не го използвам за споделяне. Всичко споделям във фейсбук и от време на време в twitter. Оказа се също, че в сряда чета най-много. (странно, сестра ми днес ми сподели че профилът на бистро "Водолей" също се посещава най-много в сряда).


Намерих си и страшно много неактивни отдавна блогове, на които смятам да направя чистка. Както и на няколко flickr акаунта не защото не ги харесвам, а защото страшно ме дразни да ми правят постове, а аз само да минавам бързо през тях. Ще си ги сложа като контакти в профила във flickr и ще ги разлгеждам само като вляза там. Смятам да махна абонамента и към два сайта за web дизайн, защото постоянно бълват туториали как се прави еди какъв си бутон или не знам каква галерия, а аз това не го разбирам :)


Най-редовните сайтове, които чета са Arch Daily и Строителство.инфо. Първият ми е много любим, защото пускат какво ли не и редовно си намирам нещо любимо там. Вторите ме дразнят, скучни са ми и чета по един пост на 30-тина. Но пък ми е начина да разбера какво става из строителните среди, а друг строителен сайт с RSS емисия не съм попадала (не че скоро съм търсила).


Освен това около половината ми абонаменти са за сайтове на английски, останалата част са български. Английските не ги чета, обикновено са ги преглеждам :). Имам един абонамент към една македонска археоложка, но е от скоро и още не знам дали че ми е интересно да чета и нататък. Първите пет минути е адски странно да четеш статиите на македонски!, но пък имам нужда от малко информация и оттам. Имам и един руски абонамент, не мога да го намеря сега, както и един билингва френски и английски. Оказва се, че съм голям мързел относно четене на чужди езици. Реално чета постове само на български. :( ето защо продължавам да съм зле с английския, а пък на френски вече и дума не мога да обеля. ;)


Между другото най-много отбелязани със звезда неща тази седмица имам в (в низходящ ред): Arch Daily, Contemporist, Dornob, Web Urbanist, Art and Blog, Inhabitat, Digital Photography School и E-vestnik. Преди Inhabitat беше на много предна позиция, но тогава още не четях Contemporist, Dornob и Web Urbanist.


Иначе напоследъл полудявам от пълни фийдове. Имам прекалено много фийдове на ден и ми писва да превъртам някакви километрични публикации, които обикновено дори не са ми интресни. Най си мечтая всички да пуснат частични фийдове с по няколко снимки, по които да реша дали ми е интересно или не и ако реша да продължа да чета. Разбира се, когато публикациите не са прекалено дълги пълният фийд е много по-удобен (между другото има ли българска дума за фийд?). О, да, искам да се похваля - мисля че най-накрая успях да премахна рекламите от моята емисия. Преди време бях пробвала колкото да разуча какво представляват google alerts, но после взе да ме дразни и пробвах не знам колко пъти да ги махна, но мине не мине време и пак се появяваха. Надявам се вече да няма изненади :)


И между другото, още не знам как да сложа и снимка в моите емисии. В момента ме дразнят какви са кратки, но не ми се ще да пускам и пълни, защото си знам че съм многословна, но явно blogger не предлагат особени възможности за контрол над емисиите.


По-нататък смятам да ви пиша и по-специално за архитетктурните сайтове, които следя.


P.s.: Имам си вече 7 последователи поне според feedburner. Благодаря, че ми четете постовете!


Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 9 септември 2009 г.

Николай Дюлгеров - изложба пред СГХГ

Множествената художествена идентичност


Добавяне на изображение

Архитектите сме хора на изкуството. Или така поне се е смята. Е, аз лично, освен в първи курс, винаги съм имала проблеми с намирането на компания за ходене по изложби сред приятелите ми архитекти. В крайна сметка, малко са хората, които целенасочено биха отишли на изложба на човек, чието име изобщо не са чували, най-вече защото не е ясно на какво ще попаднат.

Сетих се за това покрай изложбата на Николай Дюлгеров пред Софийската градска художествена галерия, която, макар че беше обявена на много места, все пак остава неясна за повечето колеги. Може да се види до края на септември.

Нилокай Дюлгеров е всъщност единият от двамата българи, учили в Баухаус, при това в периода му във Ваймар, и е считан за представител на футуризма. Роден е през 1901 г. в семейството на типограф и издател, умира през 1982 г. Освен в Баухаус, учи и в други европейски училища - Kunstgewerbeschule във Виена през 1920 г., Neue Schule fur Kunst: der Weg в Дрезден през 1922 г., Bauhaus във Ваймар през 1923г.

След това се завръща в България и през 1924 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерията на ул. „Аксаков” 16. Тогава е 25-годишен. Това е може би и периодът, в който Дюлгеров е най-известен в България. През 1926 г. заминава за Торино и остава да живее там. Завършва Висшето училище по архитектура през 1932г. Преминава през период на футуризъм, но в края на 30-те години се отдалечава от кръга на Маринети (съшият, който оглавява движението на футуризма в Италия), към който се е присъединил скоро след като отива в Италия, и се отдава изцяло на архитектурата и интериорния дизайн. Изявява се и в рекламата. Той споделя модерните възгледи за тотална намеса на художника в жизнената среда, твърде непопулярни по това време в България (а и сега).

Днес в Италия името на Дюлгеров е известно, но творбите му трудно могат да се намерят. Основни източници са архивите на семейстово Дюлгерови и колекцията на братя Пинотини (известна в Италия частна художествена колекция).

Изложбата цели, макар и в сравнително малък обем, показването на различните „лица” на Дюлгеров. Досега винаги са разглеждали само отделни части от творчеството му, докато самият той е държал на цялостно представяне – например изложбата, която готви за България през 1934 г. е трябвало да включва както архитектура, така и живопис и реклама.

Винаги е представян в контекста на футуризма. Развиващите се модерни градове и многобройните изложения са места за изява на футуристите и Дюлгеров споделя общия ентусиазъм за изкуство на ежедневната среда.

Името на изложбата и на целия проект за проучване на творчеството му, дело на доц. Ирина Генова от Института по изкуствознание и НБУ (която е и куратор на изложбата) и италианеца Джорджо ди Дженова, е "Множествени художествени идентичности", което е опит със завъртяни думи да се обясни разностранността на творчеството му, както и на личността му. Освен че се занимва с разнообразни дейности, той сменя няколко различни висши училища, и дори не е ясно как точно да бъде изписвано името му - дали както бихме го произнесли ние, българите, дали както са го произнасяли италианците.

Макар и разнообразен като подходи, абстрактните структури от картините и колажите му преминават в дизайна на интериори, в предметната среда и архитектурата, което обединява смислово цялото му творчество.

Настящата улична изложба много подхожда на Дюлгеров, който създава точно пространства на ежедневието. През 1930-те години Дюлгеров прави улични рекламни пана върху алуминиеви плоскости. Точно затова е избран и материалът на тази изложба да бъде от подобни алуминиеви табла. Или както си го наричаме сега - еталбонд (благодарение на множеството нови марки на пазара). Оказва се, че това е идеален материал за изложба на открито. Паната имаха много по-търговски вид от тези на изложбите на моста на НДК, които също не изглеждат никак зле всъщност, но все пак не толкова добре колкото алуминиевите плоскости, които, освен че притежават приятен сребрист оттенък, не се кривят и най-вече - почти не отразяват светлините на лампичките. Понеже обикновено ми се случва да гледам такива изложби на открито вечер по тъмно, аз съм от хората, които много държат на подобни липси на отблясъци, за да мога да възприема произведенията цялостно.

Предполагам на посетилите изложбата им е направило впечатление колко неподходяща се беше оказала подредбата на паната за мястото, на което бяха експонирани. Държа да обясня, че изложбата идва тук след като е била в Торино, при това изложена на много по-голямо пространство.


Между другото, понеже забавих тази публикация повече от месец (първоначалната идея беше да излезе още в началото на август, за да има възможност да се разгледа), открих и други впечатления от нея:

Еленко - http://eenk.com/?p=2529

В "България днес" - http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/192002/palitra1.htm

Ако някой се интерсува малко повече от творчеството на Николай Дюлгеров, препоръчвам каталога на изложбата със съставител Ирина Генова.


Ако статията ви е интересна, може би следващите също ще са:

Фотоизложба "Лица на маски, маски за лица"

Изложба "Моето място в България"

Първия Български Бутон за споделяне

Фотоизложба "Лица на маски, маски за лица" пред Народния театър


"Лица на маски, маски за лица" е едногодишен проект на фотографите Нели Гаврилова, Бойко Йорданов и етнолога Симеон Мильов, приключил в началото на 2008 г., чиято цел е популяризиране на обичая "Сурва", дал началото на най-популярния балкански фестивал на кукерите в Перник, датиращ от 1966 г. В резултат е публикуван албум със снимки на най-характерните костюми, които се правят в момента в духа на обичая, практикуван в селата от Пернишко.

Сурва се провежда в ноща на 13 срещу 14 януари, за да се прогонят нечистите сили, които в този период излизат от отвъдното и могат да навредят на хората. Маските са огромни и страшни точно защото трябва да прогонват. Звуците на звънци и хлопатари, които носят кукерите имат същото предназначение.

В една сурвакарска дружина се различават три групи. Най-много са звънчарите, които трябва да прогонят с шума, който произвеждат, злите сили. Втората група е наречена "Сватба" и се състои от невеста (винаги е момче), младоженец, свекър и свекърва, роднини, музиканти, поп и други сватбари, ако дружината е по-голяма. Третата група е "Мечка" и се състои от мечкар, мечка, цигани.
В изложбата пред Народния театър има фотографии на всички групи от сурвакарската дружина. Особено интересни за мен са фотографиите на невестите с младоженците, както и на мечките, както и фотографиите на отделни маски, използвани от звънчарите.
За съжаление стъклата, които се използват при експозициите пред театъра, продължават да не са антирефлексни и възприемането на фотографиите, особено денем при слънчево време, както е на снимките, които показвам, е цяло предизвикателство. Можем само да се радваме, че започват и по-облачни дни, в които отраженията няма да са толкова много.

Надявам се скоро да мога да ви разкажа и повече за фестивала в Перник.



Снимки от откриването на изложбата в Перник: http://zapernik.com/915/
Снимки от празниците:
Сайт на Нели Гаврилова (на английски): http://nellygv.hit.bg/


Предлагам ви да прочетете и:

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 8 септември 2009 г.

Фото-конкурс на Макдоналдс





















Иван Добрев, "Pure Morning"

Докато се разхождах с Ников във вторник вечерта из околностите на НДК в стремежа да си изпълня едно от желанията, които описах в предния пост, се натъкнах на изложбата от фотоконкурса на Макдоналдс - Моето място в България. Случайно бях попаднала на някакви бяви за него, но след това съвсем забравих за съществуването му и сега съм особено доволна, че имах възможност да видя резултатите.

Стефан Попов, "Spirit of Burgas 2008"

Човекът, който пръв се е сетил да превърне моста между НДК и Хилтън в открито пространство за изложби наистита заслужава едно голямо евала. Идеята е прекрасна. Мястото е огромно и иначе преминаването по моста е доста скучно (освен ако целта не е седене с гаджето вечерно време на парапета). Освен това по този начин се привлича огромна публика, което трудно може да стане на друго място. Сещам се например за експозициите пред Народния театър, но там мястото е малко, няма възможност за толкова големи изложби, а и разглеждащите обикновено трябва да се съобразяват и с преминаващите.


Ето и трите премирани снимки:
Първа награда - Николай Тодоров, "Зимен плаж"'
Втора награда - Евгени Динев, "Твърде рано за риболов";
Трета награда - Панайот Савов, "Класна стая през лятото"
Първата и трета се отличават коренно от общото звучене на изложбата.




И все пак относно изложбата: останах с впечатлението, че са изложени всички участвали фотографии, което след като разгледах сайта на конкурса, разбрах че не е така, но все пак останах с приятното чувство, че българите снимат добре. Все пак, историята на фотографията у нас започва едва десетина години след самото й изобретяване, което значи, че можем да претендираме най-сетне да я приемат като пълноправно изкуство. И все пак, за да не се отплесвам отново, нека кажа, че снимките са прекрасни, макар че, разбира се, има и такива, които несъмнено са класи над останалите. Останах приятно изненадана и от избора на журито, защото, макар и да не съвпадаше изцяло с моя вкус, все пак се виждаше ясно защо е избрана една или друга фотография.

Зарадвах се да видя и снимката на един фотограф, чийто блог отдавана следя с огромно удоволствие - Евгени Динев, който заради невероятните си снимки вече се е превърнал в доста известна личност из блог-средите. За първи път видях негова снимка извън монитора вкъщи и честно казано, независимо от неблагоприятната светлина, на която я видях, ми направи даже по-голямо впечатление.

Снимката, която задължително трябваше да вземе награда според мен, при това дори първата, е Буря на язовир Пчелина на Димитър Варушев. Невероятна е, при това съм убедена, че не е било никак лесно да се постигне, това което виждаме. Дори съм решила ако имам път натам да отида и да я видя тази красива църквица. В крайна сметка никак не е далеч от София.

Димитър Варушев - "Буря на язовир Пчелина" - много добре композирана, с невероятен контраст между бялото на църквата, проблесналите светкавици и тъмната околна среда.

Чудя се обаче, след като не е казано изрично да се снима само природа, защо хората снимат точно това? Разгледайте сами - сред снимките всъщност няма никакви урбанизирани територии. Изключение са две от наградените снимки, но дори и те показват някаква самота, присъщта по-скоро на необятната природна среда, отколкото на местата, в които живеем. Това значи ли, че си представяме България най-вече с природата й? Ако е така, надявам се, това значи и че многобройните зелени инициативи най-после ще се увенчаят с успех, защото явно вече всички разбираме, че най-голямото ни богатство е невероятната природа, която имаме.

Димитър Гамизов, "Твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край"

Момчил Александров, "Намерих си гъбка" - най-ведрата снимка на изложбата според мен.

Снимките, които прилагам, не са в прекрасно качество, но така и нямах време да мина оттам през деня. Всички те, както и значително количество неотговарящи на условията снимки, могат да се видят на сайта на конкурса http://fotokonkurs.mcdonalds.bg.





Предлагам ви да разгледате също:


Първия Български Бутон за споделяне

Макро на Камбаните

За да не ставам досадна с многото си дълбоки разсъждения около комунизма и паметниците от бетон, реших да ви покажа и малко снимчици на цветя, които направих след като обиколих и разгледах всички камбани и съвсем близо до тях. Всички снимки са правени с обръщащия пръстен, който си купих наскоро, но все още не съм се научила да използвам добре, макар че определено задобрявам и вече се чувствам малко по-уверена отколкото бях. Мисля, че и по снимките си личи, макар че продължавам да правя по трийсетина размазани докато една стане сполучлива :)

Общо взето съм се ентусиазирала да пробвам всякакви техники и идеи за фотографията, които досега не съм имала желание, ентусиазъм или знание как да направя и съм отлагала за някъде в далечното бъдеще;

  • Започнах с вечерни снимки на коли от моста на НДК, които може и да покажа някой път, защото не станаха никак зле;
  • Продължих с опити да снимам фокусирано отражение в какпа вода - неуспешни, но сигурна съм и на тях ще им хвана цаката. Единствения по-свестен пример можете да видите в последната снимка от тази публикация;
  • Другата ми цел е красиви снимки на звездно небе. Село Скала беше идеално място за целта, но за съжаление не успях да постигна нищичко. Едва онзи ден прочетох, че всъщност дългите експозиции с DSLR камери правят страшно много шум при всякакви обстоятелства. А аз си мислех, че това се случва само при мен. Е, решението е просто - няколко поредни снимки с по-къса експозиция, които после да се насложат. Смятам да го пробвам когато се проясни небето, макар че София не е особено подходяща за целта :)
  • Крайно време е да си довърша и пинхол апаратчето и да пробвам и с него какво ще се получи- предполагам първата лента ще отиде на боклука, но нищо не се знае за следващите;
  • Намерих си калъфчето за подводни снимки, което бях затрила вдън гори тилилейски и е крайно време да го използвам по предназначение - нищо че лятото вече мина;
  • Искам да пробвам и нещо сюрреалистично, но още не съм измислила точно какво;
  • Крайно време да пробвам HDR, поне за да видя как става. За това обаче първо ще трябва да си оправя фотошопа на компютъра вкъщи (пак е за преинсталиране :( );
  • Искам да направя някой интересен фотоколаж;
  • Да снимам реални обекти да изгледат като макет;
  • Да се науча да правя хубави черно-бели портрети;
  • Да снимам готини натюрморти (в един такъв романтичен стил, скоро ще пиша за фотографката, която ме запали по него);
  • Да се науча да не правя недоекспонирани снимки :)
Списъкът ще продължава още дълго предполагам, но това са нещата, които в момента ми се въртят в главата. Сто процента съм забравила някои, които са ми се виждали важни, но не съм се сещала отдавна за тях :)


































Update: Искам да правя и такива снимки със сапунени мехурчета: http://digital-photography-school.com/forum/how-i-took/68837-bubble-world.html

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 7 септември 2009 г.

Камбаните


Тези дни попаднах на една много хубава публикация сайта на "Дневник" за Камбаните. Снимките бяха много добри, зарадвах се че ми припомниха за място, на което не бях ходила от много много години, но най-вече ми беше интересно да прочета десетките коментари под статията. Мненията варират от единия до другия полюс - някои твърдят, че всичко, построено по комунистическо време трябва да се разруши; че паметника е грозен; че всичкия този бетон заслужава само да бъде разрушен и да не остане нищо, което да напомня за годините комунизъм. Други казват, че асамблеята е най-доброто нещо от това време. Имаше и хора, които се опитват да влеят малко разум и да си кажат мнението така, че хем да покажат, че това е нормалният за един културен човек подход, хем да не засегнат другите.

Металната конструкция за камбаните във високия монумент има доста индустриален вид;
Дезивът на асамблеята: Единство, творчество, красота.

Честно казано още се учудвам как може след почти 20 години все още да се говори с такава омраза за комунистите. Правят го най-вече хора, които тогава са били деца, или дори и още по-малки, такива които изобщо не го помнят. Разбирам някой дядо, на когото наистина са съсипали живота да говори така, но какво може да каже някой на 20 години? Аз съм родена 83 година и нямам почти никакви спомени отпреди 90-та, не и такива отнасящи се до живота тогава. Единственото, което знам, е от разказите на баба ми или на родителите ми от време на време. И не смея да кажа с чиста съвест, че е било ужасно, защото помня как на 6 години се разхождах до 12 часа навън, а на 15 ме хващаше страх когато ми се налагаше да се прибирам след училище по неосветените улици в нашия квартал. Няма да разказвам какво се е случвало на баба ми и дядо ми, защото вече съм го разказвала веднъж, но пак не смея да изкажа някаква точно определена присъда за миналото.
Малко се отплеснах, но тази статия ме наведе на мисълта да се разходя дотам първата свободна събота и да видя как е в момента.

Както може да се види, настилката е в идеално състояние, но за сметка на това зелените площи, макар и не тотално запуснати, все пак имат нужда от подръжка.


По принцип съм на мнение, че трябва да пазим паметниците си. Щом е построено и е имало някакво значение, би трябвало да се грижим за тях, а не да ги съсипваме или оставяме да се саморазрушат.

Така мисля и за Мавзолея, който разрушиха прекалено набързо, за паметника пред НДК, и, разбира се, за Камбаните. А след като отидох там и прекарах една слънчева събота, вече съм съвсем убедена.

Мястото си е чудесно, макар че няма нищо общо със старите ми спомени, когато виждахме високата част от терасата си в Младост 3. Сега има прекалено много нови сгради, поляните, които си спомням около Околовръстното отдавна са изчезнали и вече дори ми е трудно да си спомня точно как изглеждаше всичко. Доколкото помня, тогава това беше единственото нещо отатък Околовръстното. За сметка на това в момента към камбаните води чисто нов път, изграден заради и благодарение на комплекса Бел Вали (както може да се види по табелите). Мястото обаче си е съвсем същото.

Настилката е в прекрасно състояние, но се нуждае от малко поддръжка - тоест трябва да се изкоренят всички прораснали треви и бурени, но след това ще изглежда добре. Има чешмичка за посетителите с приятна студена вода, която наистина ме спаси в жегата. Мястото се охранява и може би заради това камбаните са си на мястото. Да, някои от тях не са в прекрасно състояние, но могат да се почистят от ръждата. Моделите им са интересни и разнообразни според различните култури, от които са дарени. Има и липсващи, но не са много. Тревата има нужда от поддръжка - от поливане и косене, както и от разчистване на павираните пътеки в градинката в средата. Всъщност наистина липсват само лампите.

Мястото е много приятно, но което е най-хубавото, може да стане и още по-приятно с минимални средства. В крайна сметка необходимо е само малко поливане и косене. Лампи могат да се сложат постепенно, а и от тях липсват само самите осветителни тела. Конзолите са си на място, възможно е и инсталацията да е действаща. Може би и няколко допълнителни пейки.
Камбаните са много разнообразни - според различните култури, на които принадлежат.
Монументът е интересен и отдолу, откъде всъщност е пешеходния подход.
Там е издигнат и този паметник за жертвите от атентатите от 11 септември. Човечето ми действа хем много потискащо, хем ми е интересно. Нямам представа кой е авторът на скулптурата.

Работата е там, че май само софиянци имат представа, че Камбаните съществуват. Докато снимах дочух едно семейство наблизо как бащата разказваше на майката как е изглеждало всичко когато е бил дете. Имаше няколко такива семейства с деца и честно казано, всички деца се забавляваха страшно много биейки камбаните. Аз също си спомням точно биенето на камбани като бях малка. Интересно, че имаше и няколко двойки без деца. Вечерта като се прибрах, разказах на една приятелка, която живее в София от шест години, къде съм ходила и тя изобщо не ме разбра. А от повече от година работи в Бизнес парка, на две крачки от там. Не беше и чувала за това място. Според мен мястото има нужда от малко популяризиране, макар че малко по-надолу, където са каменните масички със столчетата, помните ги, нали?, имаше много хора на пикник. Там наистина е приятно за такива мероприятия.

Не ми се иска да бутнем и това си наследство от миналото, само защото е построено по време, което никой не харесва в момента. Особено като си представя как след това и паркът към него ще изчезне и ще бъде застроен. Струва ми се, че е крайно време да спрем да си попиляваме възможностите и да се възползваме от това, което имаме.


П.п.: Препечатвам (пак от един от коментарите в публикацията на Дневник) линк към страницата на Memento Park Budapest, за която се сетих след коментара на Филип. Сайтът няма нищо общо с нашите Камбани, но показва как унгарците се възползват от миналото си и извличат дивиденти от него, вместо да го заличават с лека ръка.

Първия Български Бутон за споделяне