понеделник, 7 септември 2009 г.

Камбаните


Тези дни попаднах на една много хубава публикация сайта на "Дневник" за Камбаните. Снимките бяха много добри, зарадвах се че ми припомниха за място, на което не бях ходила от много много години, но най-вече ми беше интересно да прочета десетките коментари под статията. Мненията варират от единия до другия полюс - някои твърдят, че всичко, построено по комунистическо време трябва да се разруши; че паметника е грозен; че всичкия този бетон заслужава само да бъде разрушен и да не остане нищо, което да напомня за годините комунизъм. Други казват, че асамблеята е най-доброто нещо от това време. Имаше и хора, които се опитват да влеят малко разум и да си кажат мнението така, че хем да покажат, че това е нормалният за един културен човек подход, хем да не засегнат другите.

Металната конструкция за камбаните във високия монумент има доста индустриален вид;
Дезивът на асамблеята: Единство, творчество, красота.

Честно казано още се учудвам как може след почти 20 години все още да се говори с такава омраза за комунистите. Правят го най-вече хора, които тогава са били деца, или дори и още по-малки, такива които изобщо не го помнят. Разбирам някой дядо, на когото наистина са съсипали живота да говори така, но какво може да каже някой на 20 години? Аз съм родена 83 година и нямам почти никакви спомени отпреди 90-та, не и такива отнасящи се до живота тогава. Единственото, което знам, е от разказите на баба ми или на родителите ми от време на време. И не смея да кажа с чиста съвест, че е било ужасно, защото помня как на 6 години се разхождах до 12 часа навън, а на 15 ме хващаше страх когато ми се налагаше да се прибирам след училище по неосветените улици в нашия квартал. Няма да разказвам какво се е случвало на баба ми и дядо ми, защото вече съм го разказвала веднъж, но пак не смея да изкажа някаква точно определена присъда за миналото.
Малко се отплеснах, но тази статия ме наведе на мисълта да се разходя дотам първата свободна събота и да видя как е в момента.

Както може да се види, настилката е в идеално състояние, но за сметка на това зелените площи, макар и не тотално запуснати, все пак имат нужда от подръжка.


По принцип съм на мнение, че трябва да пазим паметниците си. Щом е построено и е имало някакво значение, би трябвало да се грижим за тях, а не да ги съсипваме или оставяме да се саморазрушат.

Така мисля и за Мавзолея, който разрушиха прекалено набързо, за паметника пред НДК, и, разбира се, за Камбаните. А след като отидох там и прекарах една слънчева събота, вече съм съвсем убедена.

Мястото си е чудесно, макар че няма нищо общо със старите ми спомени, когато виждахме високата част от терасата си в Младост 3. Сега има прекалено много нови сгради, поляните, които си спомням около Околовръстното отдавна са изчезнали и вече дори ми е трудно да си спомня точно как изглеждаше всичко. Доколкото помня, тогава това беше единственото нещо отатък Околовръстното. За сметка на това в момента към камбаните води чисто нов път, изграден заради и благодарение на комплекса Бел Вали (както може да се види по табелите). Мястото обаче си е съвсем същото.

Настилката е в прекрасно състояние, но се нуждае от малко поддръжка - тоест трябва да се изкоренят всички прораснали треви и бурени, но след това ще изглежда добре. Има чешмичка за посетителите с приятна студена вода, която наистина ме спаси в жегата. Мястото се охранява и може би заради това камбаните са си на мястото. Да, някои от тях не са в прекрасно състояние, но могат да се почистят от ръждата. Моделите им са интересни и разнообразни според различните култури, от които са дарени. Има и липсващи, но не са много. Тревата има нужда от поддръжка - от поливане и косене, както и от разчистване на павираните пътеки в градинката в средата. Всъщност наистина липсват само лампите.

Мястото е много приятно, но което е най-хубавото, може да стане и още по-приятно с минимални средства. В крайна сметка необходимо е само малко поливане и косене. Лампи могат да се сложат постепенно, а и от тях липсват само самите осветителни тела. Конзолите са си на място, възможно е и инсталацията да е действаща. Може би и няколко допълнителни пейки.
Камбаните са много разнообразни - според различните култури, на които принадлежат.
Монументът е интересен и отдолу, откъде всъщност е пешеходния подход.
Там е издигнат и този паметник за жертвите от атентатите от 11 септември. Човечето ми действа хем много потискащо, хем ми е интересно. Нямам представа кой е авторът на скулптурата.

Работата е там, че май само софиянци имат представа, че Камбаните съществуват. Докато снимах дочух едно семейство наблизо как бащата разказваше на майката как е изглеждало всичко когато е бил дете. Имаше няколко такива семейства с деца и честно казано, всички деца се забавляваха страшно много биейки камбаните. Аз също си спомням точно биенето на камбани като бях малка. Интересно, че имаше и няколко двойки без деца. Вечерта като се прибрах, разказах на една приятелка, която живее в София от шест години, къде съм ходила и тя изобщо не ме разбра. А от повече от година работи в Бизнес парка, на две крачки от там. Не беше и чувала за това място. Според мен мястото има нужда от малко популяризиране, макар че малко по-надолу, където са каменните масички със столчетата, помните ги, нали?, имаше много хора на пикник. Там наистина е приятно за такива мероприятия.

Не ми се иска да бутнем и това си наследство от миналото, само защото е построено по време, което никой не харесва в момента. Особено като си представя как след това и паркът към него ще изчезне и ще бъде застроен. Струва ми се, че е крайно време да спрем да си попиляваме възможностите и да се възползваме от това, което имаме.


П.п.: Препечатвам (пак от един от коментарите в публикацията на Дневник) линк към страницата на Memento Park Budapest, за която се сетих след коментара на Филип. Сайтът няма нищо общо с нашите Камбани, но показва как унгарците се възползват от миналото си и извличат дивиденти от него, вместо да го заличават с лека ръка.

Първия Български Бутон за споделяне

8 коментара:

  1. Едно голямо благодаря за "разходката"! Дано наистина не ги бутнат. Миналото трябва да се пази, точно за да ни напомня какво е било, къде са сбъркали дедите ни, но и къде са били прави.

    Не е нужно да сме живяли тогава, за да разбираме колко е било абсурдно всичко. Имаш малки благинки, имаш измамна сигурност, но си затворник, нямаш право да мечтаеш и да живееш живота си по своя начин.

    Не виждам обаче какво лошо може да значи една детска асамблея "Знаме на мира"... Точно защото децата не разбират от комунизъм или капитализъм, не познават злото... Децата и мирът ще надживеят всякакви идеологии, бъдещето е тяхно.

    Освен да се облагороди мястото, защо да не се и възроди? Деца и мир винаги ще има.

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност фондацията, която Жени Живкова направи в памет на майка си, се опитва да направи точно това - да възродят асамблеята. Но нямам информация как точно върви дейснотта им. Проверявах им сайта, но не е обновяван много отдавна. На място обаче има една стена с почетни плочки на млади хора с особени приноси за българското изкуство, спорт и др., озаглавени Академия Бъдещето на България. Не съм сигурна какво точно представляват, но мисля че пак са резултат от дейността на фондацията.

    И се радвам, че споделяш мнението ми. Надявам се повече хора да мислят като нас относно запазването на Камбаните. Слава богу, тях със сигурност няма да се намери кой да ги бутне (това все пак не е Мавзолея ;), но пък и може да ги оставят на самотек, което също ще е загуба.

    Между другото покрай публикацията на Дневник попаднах на един много интересен унгарски сайт, интересен с това, че представя паметен парк на комунизма: http://www.szoborpark.hu/index.php?Lang=en. Хората не си загърбват миналото, ами го изследват, разпространяват и афишират като дори печелят от това. Мисля, че трябва да се поучим.

    ОтговорИзтриване
  3. Общо взето съм израснал покрай този паметник, когато бях малък доста често ходехме там през почивните дни и имам много хубави спомени. Но оставяйки настрана сантименталностите - според мен това е страхотен пример за истински дизайн, доста по-добър от 90% от съвременните паметници. Ако се мисли конструктивно, вместо деструктивно (ако мога така да нарека начина на мислене тип "дай да съборим каквото можем") - едно освежаване на камбаните и обявяването им като забележителност би привлякло доста народ.

    ОтговорИзтриване
  4. Абсолютно си е така. При това самият паметник няма никаква нужда от каквито и да е поправки, защото бетонът не е мръднал. И макар на някои да им е дошло до гуша от видим бетон, си изглежда прекрасно.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз пък, понеже като дойдох в София вече Мавзолеят беше взривен, а паметникът пред НДК почти се беше саморазрушил, не съм виждал тези символи на живо, а само съм чел за тях по книжките и съм гледал по телевизията. Ранното ми детство и пропагандата показваха София като някакъв приказен град, в които има Камбани, ЦУМ с ескалатори, усмихнати чичковци, веещи с ръка от балкони и т.н. Въпреки, че лично не съм ходил на Камбаните (лична грешка, която ще поправя), те имат много силно морално значение за мен, защото се разрових да прочета малко за битието на Людмила Живкова (колкото е останало неизгорено) и тази Асамблея е била едно от най-хубавите неща, които България е виждала откакто съм роден. Така че се присъединявам към вашето мнение, че такива паметници, особено красивите, трябва да се пазят и показват!
    For whom the bell tolls!!!

    ОтговорИзтриване
  6. А аз както си бях в София като го взривиха Мавзолея, така и не успях да го видя с идея за какво го гледам. Най-ярък спомен ми е скелето, на което поставяха декорите за оперите. Ама то тогава и не сме се интересували толкова от тия неща. Само си спомням, че ми се виждаше кощунство да се събаря сграда в идеално състояние, но така и не съм влизала там.

    Между другото за Людмила Живкова се оказа, че е доста трудничко да откриеш малко повече информация. Може ли да помогнеш малко с ресурси?

    ОтговорИзтриване
  7. Прекрасен монумент е асамблеята "Знаме на мира"-и като идея,която въплъщава и като произведение на изкуството и като архитектура ,ако щете:)От 8 години съм в София и още не съм ходил да я видя...време е вече;)Чудя се защо в България най-прекрасните ,прогресивните за времето си и доста съвременно и модерно изглеждащите (дори сега) монументи,винаги се оплюват, винаги някой иска да ги бутне....изкривен манталитет и вреден соц-комплекс?!?:)

    ОтговорИзтриване
  8. Аз си мисля че е точно някакъв соц-комплекс, макар че не се бях сещала да го определя по този начин досега. Надявам се обаче, като говорим и разказваме на хората, да успеем да променим поне малко мнението им.

    ОтговорИзтриване

Ако темата ви интересува и имате какво да кажете по въпроса, моля, не се колебайте! Ще ви бъда много благодарна за оказаното внимание!