сряда, 26 ноември 2008 г.

Починал е арх. М. Рилски

Започвам да си мисля, че съм на път да превърна този блог в черна хроника, но току що видях некролог в Арх и Арх и се почувствах много гадно. Малко късно разбирам - починал е на 7 ноември, а аз вече почти не ходя до Виас, където сестра ми каза, че имало некролози навсякъде. Не че ми е бил някакъв любимец, но беше декан на архитектурния факултет докато бях студентка, а ето че няма и година откакто съм завършила, и той вече е починал. А не беше възрастен. И здрав изглеждаше и инат, от тия дето от инат надживяват всички. Направо ми се стъжваше живота, ако се разнесе слух, че ще ми е в комисията на някоя защита по сградо, защото аз никога не съм била добра по тоя предмет точно. Обаче Виас все пак си беше свързан с Рилски. И тежко му е било - пише, че след тежко боледуване е починал, а това не бих го пожелала на никого. Видях какво е с мама и не искам нито да го виждам пак, нито пък да се случва на някого.  :(

Първия Български Бутон за споделяне

Лека нощ!

Първия Български Бутон за споделяне

Статии

Мислех да постна и едно сравнение на две статии от списания, което написах в събота, но, разбира се, не го довърших, така че сега ще бъде само анонс - до появяването в блога. :)

Първия Български Бутон за споделяне

Плачът и здравето

Тайната за смисъла на плача може би се крие в експерименталното откритие, че емоционалните сълзи съдържат различни вещества от обикновената течност в очите или сълзите, които потичат докато режем лук. Този феномен е в подкрепа на т.нар. теория на възстановяването на равновесието, според която емоционалните сълзи и съдържанието им може би са начин да се върне организмът в равновесие след стресиращи събития. „Мисля, че след като се наплачем започваме да се чувстваме по-добре защото буквално се изплакваме. Веществата, които се отделят при стреса, се отделят със сълзите докато плачем,” казва Уилям Фрей, професор по фармацевтика в университета Минесота. „Стресът, който се натрупва, може да увеличи риска от сърдечен удар и от увреждане на определени части от мозъка – затова способността на човека да плаче има значение за оцеляването.”


Току що в e-vestnik публикуваха една много интересна статия за плача: Плачът укрепва здравето. Истината, според мен е, че плачеш ако има за какво да плачеш, иначе се смееш ;) Статията обаче е много интересна и подробно обяснява сегашните теории, свързани с плача.

Първия Български Бутон за споделяне

Олимпиада в София


Не знам доколко имаме шансове да станем домакин на зимна олимпиада, но шляейки се из коридорите на НБУ между две лекции, попаднах на много хубав проект по графичен дизайн относно евентуално домакинство. Нямаше как да не ми направи впечатление, не само защото става дума за олимпиада, а и защото изглежда супер. Авторката явно не обича да се набива на очи, обаче, защото си е написала името с толкова светъл цвят, че едва го прочетох в тъмния коридор. Става дума за Албена Радева, която явно е студентка по графичен дизайн или както там се води специалността в момента. Много ми хареса елхичката-скиорче, която обаче няма как да не ми напомни за всеизвестната максима "Пази се борче, идва скиорче" ;) Момичето е разработило дизай на интернет страница, билети за състезанията, пропуски, фанелки, марки, новини и още няколко неща, които не съм запомнила. Много готин мотив е снежинката, която е в няколко разновидности и на различни места и страшно ми хаесва. Марките също са супер - има за различни спортове с много добре направени силуети - много приятни на вид, а и доста занимателни. Известно време ги разглеждах само за да видя кое как е направено :) Снимките са ми лоши, защото беше бая тъмничко, но пък ако ми се отдаде случай да се запозная с момичето, може тя да покаже нещо по-приятно на вид. ;) Само Лъвчето нещо не ми хареса. Ясно ми е, че няма начин да не ни е талисманче лъвчето, а и тя се е съобразила много с начина, по който доста време е било изобразявано у нас. Обаче не ми е ясно защо трябва да се казва Ники и освен това не е  супер сладко. Сладко е, ама не много :( дано не се разсърди момичето, че го пиша това, обаче съм много пристрастна относно този въпрос. Иначе проектът е страшен и ми се ще да виждам повече такива из НБУ. Просто е кеф да се разглежда :) Пожелавам на авторката много успешна кариера оттук нататък :)

  

Първия Български Бутон за споделяне

Малко снимчици от съботния сняг

Имаше някои много готино изглеждащи сгради :)

Освен това имаше бая коли, но поне всички караха бавничко :)
Имаше и хора, на които никак не завидях - четири трамвая бяха спрели на Хемус и никой не тръгваше (не знам защо), а хората си чакаха в снега и нищо не можеха да направят.
А аз, както и миналата година по същото време, бях с възможно най-подходящите обувки. Този път обаче не бях с пола :)

Първия Български Бутон за споделяне

Charry Poppin' Daddies

В четвъртък с много търпение успях да се сдобия с билети за концерта на Charry Poppin' Daddies, по които Сашо едно време така брутално ме зариби, че сигурно поне две години съм слушала един-единствен техен албум всеки ден поне по веднъж, а в началото и много повече. Много се радвам, че ще имам възможност да ги чуя на живо! Даже и Ников ще дойде с мен, което си е подвиг (след Iron Maiden!), но мисля, че и той ще остане доволен :) Само самото купуване на билетите беше гадничко, защото в Office One явно никой от управителите не смята, че е хубаво да си обучава персонала, особено когато става дума за билети на трети компании (загубих си 35 минути, освен това имаше страшно много хора (в седем вечерта), така че момичетата освен че се шашкаха, защото не знаеха какво да правят, и търчаха насам-натам за да смогнат на всички клиенти. Щях да си взимам и абонамент за National Geographic, защото видях че имат пакетите за on-line активиране, но те взеха че ми дадоха някаква бланка  от хиляда неща за попълване и се отказах. 

Пускам и едно клипче на Cherry Poppin' Daddies на живо и с разни хора, които се кефят наоколо :)


Първия Български Бутон за споделяне