понеделник, 13 април 2009 г.

Понеделник

Понеделник е много ужасен ден. Много мразя понеделници. Особено като ми тръгнат накриво. Като днес. Не че беше кой знае какво, обаче сега си седя вкъщи с адско главоболие и вместо да си легна пиша :)


Започнах с едно закъсняване за работа поради молбата на един човек пред офиса да му дам ток да си запали колата. Това досега не го бях правила и нямах никаква идея какво точно се прави. Е той си имаше клеми (чисто новички, чак дрънкат!), само че се оказа, че моя акумулатор е мнооого скрит. Всъщност в това пежо наистина всички си има кутии и не знам още какво и е много трудно такъв като мен да разбере кое къде е ;), обаче чак сега си дадох сметка, че това може и да е неудобно - особено сега като се оказа че не е ясно откъде се маха кутията на акумулатора. Човека все пак се справи някак, обаче като не запали два или три пъти, а аз като видях че е почти 10 и изгубих търпение много бързо и си отидох да паркирам и да съм в офиса навреме за срещата с Дани. Е, той не дойде навреме, но пък успях да посвърша това-онова докато го чаках. После въпреки че имах друга работа, че то и май спешна, отидох до общината, защото с баба ми уреждаме разни въпроси и все ни липсва по някой документ. 
Между другото справих се доста бързо, но после се започна една лудница с тоя проект, който трябва да предаваме утре. Аз не че правя нещо съществено по него, само обчснителната записка, но как да измисллиш прекрасно въведение, след като наоколо е лудница, а освен това трябва някак да стигна и на лекция в Антропологическия музей? Мда, има и такова нещо и то от две години както се оказа. Аз за първи път чух за него миналия семестър защото случайно се оказах там вместо в сградата на Художествената академия :)
Беше много интересно! Имаше всякакви кости с различни заполявания, видях какви дупки правят кистите, имаше счупвания, сраснати прешлени, изкривявания, имаше трепанации, черепни деформации съвсем като египетските и какво ли не още. И за разлика от сградата, в която се намира, музеят е направен прекрасно по всякакви съвременни стандарти и е много приятно да се разхождаш там, колкото и странно да звучи когато си заобиколен от кости! А момичето, което ни разказваше се оказа колежка (в смисъл завършила културология), много интересно говореше, жалко че й забравих името (ама то винаги ми се случва). Ами да не прекалявам с описанията, но препоръчвам на всеки да отиде и да разгледа. Лошото е, че не работят в събота и неделя, а и през седмицата са само до 16:00 часа. 

Иначе обяснителната записка я написах, или по-скоро увода към нея, който е едно малко произведение на ораторското изкуство :D :D :D, но пък висях в офиса допреди малко, поради което ме цепи главата така. Там просто има прекалено много компютри на едно място и всички издават адски много шум когато останеш сам. Всъщност Сашо с Добито и Митака сега са в офиса и продължават. Дано не се бавят много. Нещо вече не ми е кеф да бачкам по нощите. Май много ми идва. Или съм загубила желание.

Всъщност не беше чак толкова лош ден. Научих адски много нови неща и все пак се справих с две важни неща :)

Сега довършвам проклетите фасади на едно друго нещо, което мотам от сума ти време и си лягам, така че ЛЕКА НОЩ!

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 12 април 2009 г.

Енда страхотна анимация

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 11 април 2009 г.

Цветница


Цветница - пролетния празник! Поздравявам ви с една снимчица от днес :) понеже утре не е ясно дали ще съм на компютъра :) Излезте и се разходете и хванете малко от слънчицето!

Първия Български Бутон за споделяне

Как да паркираме в София


За да паркираш на синя зона не е достатъчно да намериш свободно място. И мястото на снимката е свободно, обаче нямаше как да се паркирам точно там. Поне не и с пежото. Сигурно някой смарт ще се събере ама пак ме съмнява. И каква  е логиката стълба да е точно по средата, а не поливин метър по-нататък че да застане на линията? Мястото е точно до спортната палата.

Първия Български Бутон за споделяне

Най-новата ми овца

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 8 април 2009 г.

Писна ми!

Защо като си пушач това автоматично ти дава право да се предреди на опашката в магазина и да си купиш цигари? Че и да питаш само продавачката дали няма нищо против! Ами че тя е продавачка, не може да си позволи да изгуби клиент! Като ще се предреждаш питай тоя, който предреждаш дали може. Всеки ден ходя до Фантастико минимум по два пъти и кажи-речи всеки ден има някой пушач, който чака отпред на касата и си купува цигари предреждайки всички други. Еми до гуша ми дойде. Аз си се редя даже и да съм си взела само една Активия, какво им дава правя на тия нахални хора да предреждат? Днес имаше един дядо циганин, който веднага ми стана ясно какво мисли да прави та го изгледах предупредително два пъти, защото след един такъв особено нахален образ вече изобщо не си мълча, обаче той се направи че нищо не разбира. А най ме е яд, че като съм редовен клиент, продавачката пак никога няма да каже на такъв да изчака, а все аз или някой като мен дето си мълчи, чака... Добре де, постигнахме нещо с торбичките (две години в тоя същия магазин ми даваха торбичка дори и когато много настървено обяснявах че не ми трябва - все пак офиса е на пет крачки!, докато сега те питат дали искаш), така че е крайно време да постигнем нещо и нахалните хора, които се предреждат. Ако бързат, какво им коства да помолят опашката чакащи? Все пак повечето хора нямат време да чакат по половин час на опашка в магазин за закуската си!

Първия Български Бутон за споделяне

вторник, 7 април 2009 г.

По повод лекцията

Както споменах, вече съм част от българския клуб по Археомитологични изследвания при НБУ. Ние сме част от международната организация Institute of Archaeomythology (не ми е ясно кога ще запомня как се пише) и гостуващите лектори всъщност са президентът на организацията (Джоан Марлър) и президентът за Европа - Харолд Хаарман. Самата лекция беше просто общо запознаване с дейсността и изсследванията им, но след това се заформи много интересна дискусия (в която не участвах, но слушах с голям интерес :). Иначе института има български членове от много време, все пак именно покрай проф. Маразов и Татяна Шалганова изобщо чухме за тях, но благодарение на Павката вече си има и официален български клуб. Лично за мен в момента от най-голяма полза е, че имам достъп до публикациите им и в момента имам бая неща за четене за праистория на Европа, тема, която ми е мнооого мътна за момента, но се надявам да наваксам :) Иначе ще има и доста други мероприятия със сигурност.

Първия Български Бутон за споделяне

Георгиос Кордис


Интересна изложба на икони се открива утре в 18:00 часа в Криптата на Георгиос Кордис. Не знам дали ще отида точно на откриването, но при всички случаи ще отида да я видя, защото иконите му са в традиционния византийски стил, но всяка от тях носи и съвсем съвременнен отзвук и определено са лишени от онова чувство за безнадеждна обреченост, което лъха от много от старите икони. Георгиос Кордис е доктор по богословие в Атинския университет и от 1993 г. преподава там. Специализирал е в Школата по изкуства към Музея на Бостън. Негови икони и стенописи има в манастира Дохиар в Света Гора, в различни манастири и църкви в Гърция и Ливан.

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 6 април 2009 г.

Лекцията...

...беше много интерсна!


Първия Български Бутон за споделяне

събота, 4 април 2009 г.

Днес из блоговете



Днес попаднах на няколко много яки неща из блоговете, които следя :)

Първо - от блога на Петър Събев , на който от ден на ден ставам по-голям фен. Днес е публикувал превод на няколко мнооого весели факти...и безсмислени също ;), като например:

9. Най-често поръчваното ястие в китайските ресторанти е телешко с броколи.
15. Според статистиката, да пътуваш на покрива на влак в Индия е по-безопасно от това да се возиш на рикша в Китай.
16. В Бангладеш е незаконно мотористите да носят каски.
32. Котка, падаща от височина между 2 и 6 етажа, има два пъти по-малки шансове да оцелее в сравнение с котка, падаща от 7 до 32 етаж.

Ето малко и от sisithebest:

Денс си гоовирм за енди могно интеесрни нщеа. До тук как се справяте ? Та денс гвороим за квртаритие. И п-оочтно кваритирте в Соифя. Клоко могно ме дранзи цлятаа тзаи какфоания пкорай тях. Уасжно е! В оябвтаа пшие ендо нщео, а ктао оитдеш на мятсо и се оакзва, че е няккваа плнъа паодиря на дом. И в повеечто слуачи кгатоо поретчеш "протсоерн двустеан ааптармнет" ще рчее, че е енодстеан, котйо е пигоредн да бдъе за двмаа и проострен защтоо пчтои нмяа меблеи....

А снимката по-горе пък е от блога на Тинчето.
Всъщност по-скоро от него стигнах до това проникновение, благодарение на линка, който е дала. Както и до следващото: 


Обаче най-яки се оказаха поредните снимки от Lord V, които буквално ме разбиха. Имам предвид следните две: 

И аз съм се опитвала да снимам макро, обаче пчели в полет от толкова отблизо и не на филм на NG или на Discovery не бях виждала, наистина!

Първия Български Бутон за споделяне