Най-веселата коледна песничка тази година

Новото видео на група ФМИ (Фатални мозъчни изкривявания), което беше публикувано в блога на един от членовете на известната група :)

Впечатления от Истанбул

Върнах се от много приятна разходка до Истанбул. Е, пътуването не беше чак толкова приятно, защото нощно време не е интересно като не можеш да зяпаш, но пък това бяха три дни наситени с интересни неща :) Този път обаче съм решила никого да не тормозя с пространствени и скучни разкази, а направо ще кача малко снимки :)

Днес денят започна на криво

Защото като слязох сутринта пред блока на Ников не си намерих колата и, разбира се, първо реших, че са я откраднали, което наистина си беше гааадно. Обаче не, все пак се оказа вдигната. За три години откакто паркирам пред тях (а там винаги е трудно да си намериш място, особено в 11 вечерта както беше случаят), при това паркирам на какви ли не невероятни места, защото блоковете са високи и сума ти хора живеят в тях, а всички паркират от пред, досега не бях виждала да минава паяк на тази улица. Добре че Ников им има номера на паркинги и гаражи и се сети да се обади да пита. Добре и че ме закара до там, защото по никакъв начин нямаше да го намеря мястото - някъде до гарата е на улицата след Раковска, името започва с "К", но вече успях да го забравя. Аз че си бях паркирала криво, бях, но това беше единственото възможно място без да запушвам когото и да било и да стърча на платното - бях паркирала на ъгъла на Зайчар със Симеон - точно на ъгъла, което знам че не трябва да се прави, обаче там всички така паркират - улицата е еднопосочна, ъгъла е такъв, че можеш да си нагласиш колата да не пречи на никой особено при завоя от Симеон към Зайчар. Все пак е много по-дорбо място от доста други. Е да, ама не е законно. Е аз по нощите тогава пеша да си ходя при гаджето така ли? Защото иначе няма къде да паркирам. Малко съм се понаучила вече да паркирам и вече не оставям супер широки места защото не вярвам, че ще успея да се набутам с невероятнит еми шофьорски умения, освен това си обикалям и си оглеждам за място, обаче там си има кола до кола, особено след 9, когато всички хора вече са се прибрали. Това значи ли, че за да спя при гаджето трябва да ходя там преди 9 часа? Или да ходя без кола и след това сутринта да се чудя как да стигна на време в офиса? И с транспорт съм се придвижвала достатъчно време оттам до "Черни връх", но каквото и да правя никога не съм успявала да стигна на време. Освен ако тръгна час и половина по-рано. Та "Цар Симеон" на ъгъла с "Константин Величков" се водело център и за да не ти вдигат колата от там трябвало да имаш стикер за живущ там - тов ами го каза  човека дето ми взе 30-те лева глоба. Е, аз технически прекарвам там даже повече време отколкото в нас, но дори да имам такова чудо, каква е гаранцията, че ще има къде да паркирам? Пак никаква. Иди обяснявай после, че не е имало място. Как така има място за паркинги за вдигнати коли, а няма паркинг, където да си оставиш колата? Ников има място на един паркинг на две преки от техния блок, но там се прави месечен абонамент и не можеш да отидеш да си оставиш колата за една нощ. Аз съм го правила, когато техните са нанякъде и мястото им е празно, но иначе не става. Обаче съм сигурна, че ако се разтърси, общината може и да намери място за някой друг паркинг. Пък тогава обещавам да не паркирам на непозволени места. А как може да има хора, които паркират на средата на улицата - случвало ми се е не един и два пъти - при това често точно пред мен като дават знак точно в последния момент и вече не можеш да се престоиш, за да можеш да си продължиш направо. Веднъж една жена пък си спря колата точно пред мен (аз отивах на лекции и разбира се бях тръгнала в последния момент) - на завоя за излизано от локалното на "Черни връх" до х-л Хемус, спря колата и излезе. На тоя завой ако спреш спираш не само твоята лента, и насрещните коли. Излезе си даже без аварийки да остави и си тръгна на някъде. Направо ме съсипа. После как да не те хванат нервите и да не забибиткаш като идиот че целия квартал да те чуе. Все пак се оказа че отива до близка кола и понеже не ми обърна внимание като й казах през прозореца, че не може да си оставя колата на средата на улица, аз се заслушах какво става - колата беше паркирана, но имаше човек в нея - жената попита къде е някаква улица - ОК, обаче регистрацията не беше софийска (а нашата героиня караше кола със софийска регистрация)! Ясно е, че човека не можа да й помогне. След това й отне още поне пет минути да се върне до колата, да се нагласи, да се огледа, да си сложи колана, да тръгне... и да се заречи на излаза на локално още поне толкова време. Изпусна хиляда възможности да си направи завоя! Може ли някой да глобява такива като нея? Не! Никой не го прави. Ами служебния абонамент малко по-нагоре по същото локално платно, пред една реновирана китна стара къщичка, място, което почти винаги е празно и адски ме дразни всеки път, когато мина оттам в поредната обиколка в търсене на място за паркиране? Един път ми се случи да спра там (ама не точно на него, бях го захапала малко от горната страна, оабче пак си имаше място за една кола), защото бързах адски, имах работа за пет минутки, а място нямаше никъде - и като се върнах имаше бележка, че следващия път ако паркирам пак там, че ми вдигнат колата. Не че ако се появи паяк няма да направи такова задръстване, че да писнат всички по цялата улица (един път стана и беше адско преживяване - тогава вдигнаха три коли обаче не помня по какъв случай и целия следобед локалното се огласяше от невероятна глъчка от гневни бибиткания). Много хубаво че си плащат за служебното място, ама какво им бях направила, че съм го захванала малко за не повече от двайсет минутки, след като така и така не го използват почти никак?

Охх, знам че се разприказвах много, обаче не е никак честно. Не трябва ли общината да направи нещо, за да осигури нормално движение и паркирани и да си научи шофьорите на нормално отношение, вместо да взема пари от глоби, които отиват за построяване на още паркинги за вдигнати коли и още паяци, които да ги вдигат? Как точно ни помага това на нас, софиянци?

Починал е арх. М. Рилски

Започвам да си мисля, че съм на път да превърна този блог в черна хроника, но току що видях некролог в Арх и Арх и се почувствах много гадно. Малко късно разбирам - починал е на 7 ноември, а аз вече почти не ходя до Виас, където сестра ми каза, че имало некролози навсякъде. Не че ми е бил някакъв любимец, но беше декан на архитектурния факултет докато бях студентка, а ето че няма и година откакто съм завършила, и той вече е починал. А не беше възрастен. И здрав изглеждаше и инат, от тия дето от инат надживяват всички. Направо ми се стъжваше живота, ако се разнесе слух, че ще ми е в комисията на някоя защита по сградо, защото аз никога не съм била добра по тоя предмет точно. Обаче Виас все пак си беше свързан с Рилски. И тежко му е било - пише, че след тежко боледуване е починал, а това не бих го пожелала на никого. Видях какво е с мама и не искам нито да го виждам пак, нито пък да се случва на някого.  :(

Лека нощ!

Статии

Мислех да постна и едно сравнение на две статии от списания, което написах в събота, но, разбира се, не го довърших, така че сега ще бъде само анонс - до появяването в блога. :)

Плачът и здравето

Тайната за смисъла на плача може би се крие в експерименталното откритие, че емоционалните сълзи съдържат различни вещества от обикновената течност в очите или сълзите, които потичат докато режем лук. Този феномен е в подкрепа на т.нар. теория на възстановяването на равновесието, според която емоционалните сълзи и съдържанието им може би са начин да се върне организмът в равновесие след стресиращи събития. „Мисля, че след като се наплачем започваме да се чувстваме по-добре защото буквално се изплакваме. Веществата, които се отделят при стреса, се отделят със сълзите докато плачем,” казва Уилям Фрей, професор по фармацевтика в университета Минесота. „Стресът, който се натрупва, може да увеличи риска от сърдечен удар и от увреждане на определени части от мозъка – затова способността на човека да плаче има значение за оцеляването.”

Току що в e-vestnik публикуваха една много интересна статия за плача: Плачът укрепва здравето. Истината, според мен е, че плачеш ако има за какво да плачеш, иначе се смееш ;) Статията обаче е много интересна и подробно обяснява сегашните теории, свързани с плача.

Олимпиада в София

Не знам доколко имаме шансове да станем домакин на зимна олимпиада, но шляейки се из коридорите на НБУ между две лекции, попаднах на много хубав проект по графичен дизайн относно евентуално домакинство. Нямаше как да не ми направи впечатление, не само защото става дума за олимпиада, а и защото изглежда супер. Авторката явно не обича да се набива на очи, обаче, защото си е написала името с толкова светъл цвят, че едва го прочетох в тъмния коридор. Става дума за Албена Радева, която явно е студентка по графичен дизайн или както там се води специалността в момента. Много ми хареса елхичката-скиорче, която обаче няма как да не ми напомни за всеизвестната максима "Пази се борче, идва скиорче" ;) Момичето е разработило дизай на интернет страница, билети за състезанията, пропуски, фанелки, марки, новини и още няколко неща, които не съм запомнила. Много готин мотив е снежинката, която е в няколко разновидности и на различни места и страшно ми хаесва. Марките също са супер - има за различни спортове с много добре направени силуети - много приятни на вид, а и доста занимателни. Известно време ги разглеждах само за да видя кое как е направено :) Снимките са ми лоши, защото беше бая тъмничко, но пък ако ми се отдаде случай да се запозная с момичето, може тя да покаже нещо по-приятно на вид. ;) Само Лъвчето нещо не ми хареса. Ясно ми е, че няма начин да не ни е талисманче лъвчето, а и тя се е съобразила много с начина, по който доста време е било изобразявано у нас. Обаче не ми е ясно защо трябва да се казва Ники и освен това не е  супер сладко. Сладко е, ама не много :( дано не се разсърди момичето, че го пиша това, обаче съм много пристрастна относно този въпрос. Иначе проектът е страшен и ми се ще да виждам повече такива из НБУ. Просто е кеф да се разглежда :) Пожелавам на авторката много успешна кариера оттук нататък :)

  

Малко снимчици от съботния сняг

Имаше някои много готино изглеждащи сгради :)

Освен това имаше бая коли, но поне всички караха бавничко :)

Имаше и хора, на които никак не завидях - четири трамвая бяха спрели на Хемус и никой не тръгваше (не знам защо), а хората си чакаха в снега и нищо не можеха да направят.

А аз, както и миналата година по същото време, бях с възможно най-подходящите обувки. Този път обаче не бях с пола :)

Charry Poppin' Daddies

В четвъртък с много търпение успях да се сдобия с билети за концерта на Charry Poppin' Daddies, по които Сашо едно време така брутално ме зариби, че сигурно поне две години съм слушала един-единствен техен албум всеки ден поне по веднъж, а в началото и много повече. Много се радвам, че ще имам възможност да ги чуя на живо! Даже и Ников ще дойде с мен, което си е подвиг (след Iron Maiden!), но мисля, че и той ще остане доволен :) Само самото купуване на билетите беше гадничко, защото в Office One явно никой от управителите не смята, че е хубаво да си обучава персонала, особено когато става дума за билети на трети компании (загубих си 35 минути, освен това имаше страшно много хора (в седем вечерта), така че момичетата освен че се шашкаха, защото не знаеха какво да правят, и търчаха насам-натам за да смогнат на всички клиенти. Щях да си взимам и абонамент за National Geographic, защото видях че имат пакетите за on-line активиране, но те взеха че ми дадоха някаква бланка  от хиляда неща за попълване и се отказах. 

Пускам и едно клипче на Cherry Poppin' Daddies на живо и с разни хора, които се кефят наоколо :)