mok пак ме накара да се замисля и вместо да си преинсталирам повредените програми сега съм потънала в разсъждения относно изкуството и архитектурата. Покрай книгите, които чета в момента, и най-вече "Митове, сънища и тайнства" на Мирча Елиаде, се бях замислила за процеса на изчезване на функциите на изкуството и превръщането му в това, което познаваме сега - изкуство само за себе си. Истината е, че в древността не би могло да се говори за изкуство. Ние наричаме изкуство и пещерните рисунки, но те не са създавани с естетическа, а с чисто утилитарна цел, както по-голяма част от произведенията на маргиналните на съвременната западна култура народи.
Каква по-точно е тази утилитарна цел?
Разбира се, тя се е променяла в течение на времето и в различните култури. Често изображенията имат чисто магическа функция - чрез тях се покоряват на волята на художника животни или дори богове, предизвикват се разнообразни събития, играят ролята на амулет срещу нежелани събития. В някои случаи имат чисто репрезентативни функции, в други агитаторски. Започнах с доста отдалечен във времето пример, но ако погледнете тоталитарното изкуство, ще разберете, че то е чисто агитаторско. Ако пък отидете в някоя църква със стенописи ще се уверите, че стенописите до входа й са изключително с апотропейна функция. Всъщност изкуството единствено като естетическа наслада е плод на съвременното общество, рожба на западната култура от 20 век, но дори и в тази култура не цялото изкуство се създава единствено с естетически цели все още. Все още художниците зависят от това каква тематична изложба ще се прави скоро, какви са интересите на хората, които купуват творбите им или на галериите, в които излагат, или нещо друго което ще им повлияе. За мен и рекламата е изкуство. Тя възниква като системи от графични знаци, чиято цел е да привлекат клиенти, но се развива все повече и започва да се доближава до личното ми определение за архитектурата като изкуство.
Къде в цялата тази каша се намира архитектурата? На мен ми се струва, че архитектурата в момента е процес на надмогване на строгите функционални изисквания. Преминахме през момента, в който важно беше утилитарното, в който всичко утилитарно беше автоматично приемано за естетично, възникнал като реакция на предишното естетизиране с пренебрегване на функционалното. В момента вече има възможност да се твори съобразявайки се с функцията, но не и робувайки й. Това се постига най-вече благодарение на развитите строителни техники, които позволяват реализиране на всякакви проекти, но и на създаването на нов тип сгради и функционалности, каквито не са съществували досега, както и на появата на инвеститори с големи възможности и глобализацията. Светът е едно голямо село, но ако не се стичаха милиони хора на едно място, щеше ли да има нужда те да бъдат впечатлявани? И все пак, кога преди е имало толкова много изложби на архитектурни проекти? Колко хора се стекоха в Галерията за чуждестранно изкуство, за да видят изложбата на Норман Фостър, или пък тази на Заха Хадид? Специално последната изглеждаше ли да показва архитектурни проекти или повече приличаше на някакъв пърформанс? Всъщност имам колеги изкуствоведи, които също се заинтересуваха от споменатите изложби. Разбира се, тази на Пикасо ги развълнува повече, но все пак имайте предвид, че дори и архитектите в повечето време не осмислят това, с което се занимават като изкуство.
Струва ми се, че се намираме в някакъв преходен период, в края на който ще се развие ново разбиране за архитектура.
