Бели цветя

Едни прекрасни цветя, на които не знам името, и с които градинката на музея в Преслав беше пълна. Разбира се, този път се сетих да ги кача и във flickr, исках и picassa да използвам, но връзката ми е толкова зле, че не успях да я заредя. 

Между другото, как се казват тези цветя?

Виж още цветя:

Лилаво

Виолетово

Розово

Нов вид

Наскоро реших, че очите ми се уморяват повече от четене на светъл текст на тъмен фон, отколкото обратното, така че реших, въпреки че много си обичам тъмните фонове, да сменя фона на блога от тъмносив на бял. Покрай това ще ми се наложи да си измисля и по-приличен хедър, но засега ето какво се получи след 15 мин. пробване на цветове за текста и драскане с химикалка: 

Старият вид

Новият вид

Както се вижда, сложила съм и линк към arhitektura.bg, блог, който чета редовно, както и промених вида на старите връзки към ТрикСтудио (3k Studio) и Postrcrossing, за да с в тон с другите. Сайта на 3k Studio ще е готов всеки момент и изглежда супер, така че ще пиша като го пуснат. А картички не съм пращала толкова отдавна, че чак ме е срам, но това не значи, че няма да си оставя линка към проекта. Права ли съм за смяната на фона?

П. п.: RSS иконата също ще бъде сменена, но понеже пропуснах да я драсна заедно с другите, ще го направя някой друг път, тъкмо може и надписа ShamanS да си направя по-добре.

Разни съвпадения

Как може - отивам в Самоков да обикаляме музеи и църкви и веднага виждам постинг за музея в Самоков. Чета "Изворът" и на следващия ден виждам постинг за него. Някак ми е странно. Особено за книгата. Купих си я отдавна, но бях само я започнала и вчера се сетих за нея след като приключих с "Тъмните му материи" и ми се искаше пак някоя дебела книжка, вместо малките книжлета, които пък ми трябват по принцип и ме чакат подредени на бюрото. Работата е там, че такива съвпадения честичко ми се случват. И това озачава ли, че хич не ни е кой-знае колко разнообразно ежедневието? 

P.s.: На обяд Сашо точно обясняваше колко се е запалил по книгата, която чете в момента и познайте коя беше тя - "Изворът". Хмм, може и да е последното за днес?

Само да предупредя, че тия дни сигурно ще има проблеми с блога, защото някой е решил, че бълвам неподходящо съдържание. Дано скоро го оправят!

"Тъмните му материи"

"Бард" отново ме изненадаха приятно като видях пълното издание на трилогията на Филип Пулман на един рафт в Техномаркет докато търсех някаква джаджа, и съответно си тръгнах с книга, макар и без заветната джаджа.

Прочетох я почти на един дъх, макар че ми отне няколко дни, защото в изданието са събрани и трите книжки от трилогията, а именно „Златният компас”, „Острият кинжал” и „Кехлибареният далекоглед”. Гледала съм филма по „Златният компас” и въпреки, че го гледах с удоволствие, не ми направи кой знае какво впечатление. Дори установих, че не си спомням как точно свършва филма. За сметка на това книгата ми беше много интересна. Както всички фентъзи книжки започва с една идилия, която бързо е нарушена, главният герой (в случая героиня) му се налага да тръгне на път и започват приключенията.

Хареса ми как се развива образът на Лира в различните романи. Отначало си е едно жизнерадостно и весело дете, но постепенно се сблъсква с всякакви ужасии, налага ú се да прави различни трудни избори, родителите й я отблъскват и тя неусетно пораства и започва да мисли по различен начин – съвсем като възрастен, без наистина да е минало толкова време. Самото действие много се променя. Отначало всичко е леко наивно. Да, има лоши, обаче не е кой знае какво, но с течение на времето героите научават все нови и нови неща за Праха и за света, в който живеят, все повече се доближават до същността на нещата и всичко започва да изглежда все по-истинско и по-сериозно, въпреки че всъщност приключенията им става все по-измислени ;). Хареса ми как накрая Лира и Уил все пак намериха вътрешен покой, въпреки че нещата не се наредиха точно така, както бихме очаквали от края на една детска книга.

Струва ми се, че все по-често в детските книги започват да изчезват изцяло положителните и изцяло отрицателните герои. Майката и бащата на Лира са точно такива – през цялото време изглеждат все по-лоши, коварни, жестоки, а накрая правят толкова голяма жертва и то от обич към нея. И в историите за Хари Потър имаше един ужасно лош персонаж, на който накрая Хари кръсти сина си, защото всъщност се оказа, че не бил точно такъв, какъвто е изглеждал. А преди си имахме една мащеха, някой голям и страшен вълк, вещица и други подобни, които както си изглеждаха лоши, такива и се оказваха. Дали децата усещат тази промяна? Дали им влияе по някакъв начин? Дали сме успели да ги научим за сериозността на избора, който правим?

Защо слушам групи

... или защо предпочитам групарите пред соло-изпълнителите

Снимка с телефон от концерта на Аморфис

Тези дни се замислих защо повечето ми любими изпълнители са всъщност групи, а не солови изпълнители. И стигнах до няколко извода:

1. Първата важна причина е типът музика, който харесвам. Както повечето хора и аз слушам доста разнообразна музика, но си имам уклон към рок и метъл и други стилове, в които китарите имат голямо участие :) А както всички знаят, това си е запазена територия за групите. Не че няма изключения, но дори и Дио винаги е пеел с група.

2. Хората в една група работят заедно с години, познават се, разбират се, сработват се и това няма как да не си проличи. Най-вече на концерти. А аз обичам да ходя на концерти. Правя го избирателно (защото пак останах без пари заради билетите, които накупих), но си ходя на почти всички групи, които харесвам и за мен има голямо значение как звучат на живо. Случало се е да се запаля по някоя група след като ги чуя на живо. Така се случи с Type O Negative например, на които знаех една или две песни преди концерта на Академик. Не че сега ги слушам редовно, обаче много ме кефят. Защото свириха прекрасно.

3. В една група фронтменът е най-важната личност. Това не значи, че не случва някой друг да движи нещата в групата и да пише песните. Но всъщност всички членове "работят" за фронтмена, защото той е лицето на групата. А какво значи това? Ами песните се пишат специално за него. Композиторът на групата познава много добре силните и слабите страни на вокала и с времето някак се наглася за него. Дори и да не го правят съзнателно, песните се пишат специално за гласовите характеристики на собствения им вокал. Това значи, че дори и да не е най-добрият певач, пак ще имаме добра песен.

4. Горният принцип се отнася и за писането на инструменталните партии. Аз обичам добра музика, а колкото и да се опитвам, не мога да открия добри музикални партии в голяма част от хитовете на много соло-изпълнители. Или поне на тези, които дават по телевизите. Тук се сещам за Инги Малмстийн, но пък той така и така си е музикант, така че изключението само потвърждава правилото. Голяма част от соловите изпълнители минават през дълъг период на излизане на концерти с различни музиканти. Някои пеят и на фона на записана музика. А това не помага за доброто звучене. Никак. Не казвам, че няма изпълнители, които са силни в студиото, но не и на живо, и че не би трябвало да се изявават ако е така. Опитвам се да хвана малко по-масовия случай.

5. Песните на един соло изпълнител, особено у нас, най-често не се пишат специално за него. Доколкото се чуват слухове оттук оттам дори се случва до последно продуцентската фирма да не може да реши на кой точно изпълнител да даде дадена песен. Това не ми се струва сериозно, а не съм професионалист, за да съм сигурна в горното си твърдение. Но съм сигурна, че така се губи онова чувство за точно прилягаща песен, каквото има при много групи.

6. В групата вокалът често взима участие в писането на песните. Това значи, че ги чуства и разбира и съответно интерпретира по съвсем друг начин, ако това беше просто някоя песен, която са му дали да научи. Тара Турунен прави изключение, но пък Томас пишеше повече от 10 години песни, които наистина само тя можеше да изпълни, така че нещата се уравновесяват. А и тя ги изпълнява прекрасно, независимо че никога не е взимала участие в писането им. В много други групи обаче точно вокалът е този, който пише. Примерно Буги Барабата. Неговите текстове са си само негови. Даже и за малко да си поговориш с него, пак ще го разбереш на минутата.

7. Соловите изпълнители често сменят стила си коренно и то неведнъж. И тъкмо харесаш някоя песен, купуваш си следващия албум и установяваш, че стилът няма нищо общо с предния. Уважам Металика примерно, задето отказаха да свирят цял живот едно и също, но не ми харесва и да не знам какво да очаквам. Роби Уилямс тъкмо го бях харесала и той изкара някакъв албум, от който слушах само хитовете и то само защото ги пускаха нон-стоп, а пък аз все още му харесвам гласа. Примерите са ми старички май, но пък и аз съм малко повече ентусиазирана, че да мога да открия по-подходящи.

8. Една известна група обикновено има много ясно изразен характер. Но мога да го определя точно и не знам как се получава, но ми е много по-лесно да определя характера на дадена група, вместо характера на отделен изпълнител. Може би защото при групите той е средно аритметично от характерите на членовете им и малките промени в настроение или нагласа не се усещат така, както когато се отнася до отделна личност. Може би взаимно се регулират. А възможно да е и защото метъл феновете са си доста консервативни и не обичат любимите им групи да се променят? (но това е обект на отделни разсъждения предполагам). Мисля обаче, че всеки би предпочел характера! И това включва държане, външен вид, начин на мислене, идеи, убеждения... все неща, които после се усещат и в музиката.

Ще да спомена и надеждата си да се появат най-накрая и нови композитори в България. Видяхме вече, че имаме добри изпълнители (примерно тези от Мюзик Айдъл), но в последните няколко години имам чувството, че добрите ни композитори са заминали нанякъде. Може и да се дължи на това, че не следя толкова подробно какво излиза. Обаче наистина последните ми любими български песни са отпреди повече от 5-6 години. Изключвам няколко песни на едни приятели (LBC), но пък тях може и с пристрастие да ги слушам, не съм сигурна.

Сигурна съм, че имаше още един-два довода сутринта като се събудих, но вече не си ги спомням. Може би някой ще ме подсети, или аз ще ги допълня като си ги спомня (или пък ще измисля нови ;). Все пак ще се радвам, ако някой сподели и неговото мнение. Кое предпочитате - групи или соло-изпълнители? И защо?

Нова джаджа, която искам да имам

Слънчева батерия за всякакви случаи. Край на зареждането на всички джаджи, които използвам от мрежата. Мисля, че ако си набавя такова нещо наистина ще спестя доста енергия!

Цвете след дъжд

Стара снимка, която обаче много ми хареса и сега. Може би защото е доста различна от другите ми. Между другото направих си албуми за снимките ми на цветя в picassa и flickr, които смятам да попълвам по малко по малко, така че сигурно след известно време ще са интересни. Не знам дали ще са с едни и същи или различни снимки. Предполагам че ще има повтарящи се, но няма да са всички.

Food Photography

Днес почти целият ми ден мина в снимане на храна. Името на поста е на английски точно защото това "снимане на храна" ми звучи много тромаво. Но все пак с Мая най-накрая измислихме как да изглежда менюто на ресторанта и сега действаме по върпоса с осъществяването на идеята. Разбира се, нищо не се получи така, както си го представях, така че ясно е, че идеите ще бъдат променяни в движение. Общо взето от тук нататък Мая има думата. Все пак тя ни е графичния дизайнер ;) 

Беше доста приятно между другото. Люси, готвачът ни, специално направи няколко ястия за модели, а аз се занимавах само с изнамиране на някакви нови гледни точки, докато Мая и Жоро (сервитьорът) ми разнасяха нещата насам натам или правеха сянка, за да не се получават нежелани отражения. Добре че бях хапнала преди това, защото като се размиришат тия ястия, никак не ти е до работа :)

Може да се каже, че това ми е първия опит да снимам храна изобщо и нямаше да е лошо да се подготвя теоретически по въпроса, но аз нали всичко правя наопъки, след като се прибрах и отворих reader-a веднага попаднах на статия по този въпрос. Е да, обаче аз вече бях стигнала до повечето от изводите от личен опит, което и добре, и не, защото все пак бях тръгнала да върша работа.

И все пак ето няколко извода, до които стигнах, както и няколко неща, които научих от цитираната статия:

1. Фотографирането на храна е бавно и иска много търпение. В моя случай и много подобни кадри, докато получа нещо добро :)

2. Много голямо значение има какво точно ядеш с удоволствие! Пресен пример: между различните неща, които снимах беше и една пастърва на скара, за която всики наоколко решиха, че изглежда превъзходно (и между другото много бързо след фотосесията животът й бе брутално прекъснат), но на мен просто ми миришеше гадно. Даже и след като спрях да усещам миризмата, осезанието все пак се акомодира, а и бях изнесла нещата навън, заради светлината (все пак нямам никакви подходящи осветления), установих, че нямам никаква идея как да накарам една риба да изглежда вкусна. По тази причина и тук няма да видите снимка на риба!

3. Много важно е да се знае с каква цел се фотографира ястието - най-вече за да се избере подходяща композиция. В моя случай трябваше да получа като краен резултат тесни вертикални кадри, но за поста тук избрах само хоризонтални, защото прилягат повече на подредбата на блога ми. Също така в случая се занимавах с детайли, но например за снимките в сайта на заведението съм предвидила няколко кадъра на цялото ястие. 

4. Храната трябва да се украсява. В това отношение аз лично нямах никакъв проблем, защото Люси е голям майстор на украсата. Все пак имайте предвид, че когато се снима, основното е храната да изглежда естетично, най-малкото защото чрез една снимка не може да се улови миризмата й. Украсяването на ястията обикновено отнема значително време и когато има повече клиенти е много трудно да се постигне това, което може да се направи, ако готвачът не бърза. Така че, храната, която се снима, изглежда различно от тази, която се яде. 

5. Разглеждайте какво снимат другите фотографи! Ако аз го бях направила предварително, сигурно щях да знам как да се справя с оная риба от началото на поста!

6. И накрая - проучете коя снимка как се възприема от хората. Така ще имате възможност да сравните вашите възприятия с тези на зрителите. Това дава голяма възможност за по-нататъшно доусъвършенстване, защото както всички знаят, фотографията изисква наистина постоянно усъвършенстване, а и спасява от грешки, тоест от кадри, които не предизвикват желаните реакции (или както аз направих с ягодовия йогурт - докато го снимах двойка клиенти на заведението го харесаха страшно много и си го поискаха, при това точно този, който снимах! разбира се, десерта беше за сметка на заведението, все пак не беше правен с цел да се продава :), но този великолепен десерт на снимките изглежда доста скучно. Все още се чудя как точно е трябвало да го снимам, за да избегна това. Ще разбера сигурна съм :)

Искрено се надявам да не съм досадила с размишленията си и дано в най-скоро време да мога да се похваля с първите си снимки, използвани за нещо съществено :)

Конкурса на ДАМС за спортната зала

Пускам този пост само за да дам линкове към последната новина - че вече се търси строител на залата с малката надежда строителя да предложел проект! И как този строител ще направи оферта за цената на строителството без да има готов проект по който да се направят количествени сметки?

Говорейки за журналисти...

... и по-скоро журналисти, пишещи за архитектура (които коментирах в предния пост), ето един много пресен пример, който засега ще оставя без коментар: тук.