Оказа се голяма работа това земетресение. Аз лично почти не го усетих - бяхме на кино в Арена и цялата зала беше достатъчно погълната от действието в новия Бонд, че дори в първия момент почти никой не усети тресенето. Сутринта пък въобще не съм и усетила - все пак спя много дълбоко, а и лягането към 4 часа едва ли е помогнало (аз и взривовете в Челопечене почти не ги усетих).
Не знам в действителност как е било, но лично си спомням поне три големи труса (тоест такива, при които наистина се тресе всичко и то на първи, евентуално втори етаж на някоя сграда) в София и един в Сливен (който беше най-страшничкия всъщност). Отделно по новините периодично са се появавали сеизмолози да съобщят за малки трусове от както се помня. Честно казано никога не съм се стряскала кой знае колко. В повечето случай дори в първия момент не съм и разбирала какво става. Но мен са ме научили да се радвам, когато има трус. Всички знаем, че живеем в силно сеизмичен район, а в такива райони затишието никога не е било добро предзнаменование, по-скоро е затишие пред буря. Затова и винаги съм доволна, ако усетя трус. Преживяването си е някак интересно и вълнуващо! Помня първия път като усетих трус - бях в детската градина, сиреч на не повече от пет и това беше най-голямата ми преживелица за седмици наред - а най-много съжалявах, че съм била на деткса по това време (сиреч на втория етаж), вместо вкъщи (тоест на петия, където щеше да се усети доста по-сериозно. Освен това още съвсем малка четох някъде из майкините броеве на Космос за освобождаването на напрежението и оттогава вярвам, че малките трусове са хубаво нещо. Нямам никаква идея дали във всички случаи е така, но пък знам, че големите земетресения нямат подобни на днешния и снощния трус предварително. Или удрят изневиделица, или са предшествани от множество и все по-чести малки трусове.
Истината е, че е напълно невъзможно софианци да се изселят от София заради някаква далечна перспектива за голям трус в околността. Също така на всички е ясно, че започне ли да тресе, всичко минава прекалено бързо, за да има каквото и да е време за реакция. Разните там съвети - да застанем под трегер и тем подобни - колко от нас са успявали да се сетят и да го направят преди трусът да свърши? Аз никога не съм успявала - даже онзи път в Сливен, на втория етаж на дървената ни къща от 30-те години, когато имах чувството че секцията с книги, заемаща цялата стена на хола, ще падне напред. Само се бях дръпнала малко по-далеч от секцията и си знаех, че след като къщата е паянтова, не би трябвало да има кой знае какъв проблем с клатушкането. Ако се бях юрнала да слизам по стълбите, за да изляза на двора сто процента щях да си потроша краката - та аз и на равния под успях да направя само няколко крачки преди да се залюлея като току що станала от масата след пет бири, изпити в рамките на половин час! Изобщо всичките съвети би трябвало да се отнасят до оцеляването след това. А по време на земетресението ми се струва, че всичко е до голяма доза късмет - в крайна сметка, може да живееш в най-сигурната от към земетръсна гледна точка сграда, но точно в момента, в който земетресението удари, да се окажеш на гости или пък по работа, или просто в някое заведение в подземието на някоя стара сграда в центъра на София. Едва ли фактът, че жилището ти няма да пострада, че ти спаси живота. По-скоро трябва да свикваме с леките трусове и да ги използваме да се научим да потулваме паниката, която обзема хората в такива моменти, за да бъдем малко по-подготвени в момента, в който това ще има значение.
А дали панелките или новото жилище е по-добро е един съвсем безрезултатен спор според мен. И в двата случая можем да бъдем сигурни, че има и достатъчно добри, и достатъчно лоши примери. По-скоро ще бъде хубаво ако по някакъв начин успеем така да настроим общественото менение, че да стане възможно едно пълно изследване на действтителността в София (а и в страната, защото не само милата ни столица е в земетръсен район) - всички знаят, че нормите ни за осигуряване на земетръс не са проверявани повече от 20 години, а както и да ме убеждавате, не мога да се съглася, че нещата не са се променили оттогава. Смятам и че е крайно време да се направи една подземна карта на София (вместо да се знаят само отделни неща, а ако такава вече има, да се направи обществено достояние, както и изводите, до които специалистите могат да стигнат чрез нея), да се направят съответните проучвания какво би станало ако тресне тук или там, да се направят малко изчисления отностно стабилността на определени сгради, да се направят обучения (основно в училище, помните ли противопожарните учения или как ни учеха да слагаме противогази - тези нещя трябва да се научават още в училище, а в последствие само да се припомнят) и хората да са наясно какво може да стане. Аз друг начин да се избегне паниката, която все пак е основен враг в такива ситуации, не виждам. Сигурна съм, че ако имам някакво правило, колкото и глупаво да е, но набито здраво в главата ми, ще си спомня за него и без да мисля изобщо, и съответно без да се подавам на паника, ще се втурна да го изпълнявам, вместо да стоя, да се блещя и евентуално да викам и да не правя нищо животоспасяващо...
Всъщност бих се радвала ако чуя някое друго мнение.
Ето и нещата, които ме провокираха да пиша за това, въпреки че не смятах да го правя, прдвид, че не оказа почти никакво влияие на приятното ми изкарване предната вечер.
Искам да добавя и, че ако си сам може би наистина ще се притесниш много повече, но пък тълпата от друга страна сама по себе си представлява опастност (не искам да го давам този пример, но е един от най-въздействащите в нашата действителност - а именно онзи печален случай в Индиго, когато бяха стъпкани децата. Там дори не е имало такава паника, каквато би могла да възникне при едно по-голямо земетресение).
P. s.: Правописните грешки както винаги се дължат на отприщената ми мисъл и мързела да си прочета гениалните творения втори път. Все пак се наложи да напиша това уточнение след като публикувах поста и още в началото видях едно голямо и гадно действителнос. По-нататък ако си отркия и други грешки, също обещавам да ги поправя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако темата ви интересува и имате какво да кажете по въпроса, моля, не се колебайте! Ще ви бъда много благодарна за оказаното внимание!