Макро на Камбаните

За да не ставам досадна с многото си дълбоки разсъждения около комунизма и паметниците от бетон, реших да ви покажа и малко снимчици на цветя, които направих след като обиколих и разгледах всички камбани и съвсем близо до тях. Всички снимки са правени с обръщащия пръстен, който си купих наскоро, но все още не съм се научила да използвам добре, макар че определено задобрявам и вече се чувствам малко по-уверена отколкото бях. Мисля, че и по снимките си личи, макар че продължавам да правя по трийсетина размазани докато една стане сполучлива :)

Общо взето съм се ентусиазирала да пробвам всякакви техники и идеи за фотографията, които досега не съм имала желание, ентусиазъм или знание как да направя и съм отлагала за някъде в далечното бъдеще;

• Започнах с вечерни снимки на коли от моста на НДК, които може и да покажа някой път, защото не станаха никак зле;
• Продължих с опити да снимам фокусирано отражение в какпа вода - неуспешни, но сигурна съм и на тях ще им хвана цаката. Единствения по-свестен пример можете да видите в последната снимка от тази публикация;
• Другата ми цел е красиви снимки на звездно небе. Село Скала беше идеално място за целта, но за съжаление не успях да постигна нищичко. Едва онзи ден прочетох, че всъщност дългите експозиции с DSLR камери правят страшно много шум при всякакви обстоятелства. А аз си мислех, че това се случва само при мен. Е, решението е просто - няколко поредни снимки с по-къса експозиция, които после да се насложат. Смятам да го пробвам когато се проясни небето, макар че София не е особено подходяща за целта :)
• Крайно време е да си довърша и пинхол апаратчето и да пробвам и с него какво ще се получи- предполагам първата лента ще отиде на боклука, но нищо не се знае за следващите;
• Намерих си калъфчето за подводни снимки, което бях затрила вдън гори тилилейски и е крайно време да го използвам по предназначение - нищо че лятото вече мина;
• Искам да пробвам и нещо сюрреалистично, но още не съм измислила точно какво;
• Крайно време да пробвам HDR, поне за да видя как става. За това обаче първо ще трябва да си оправя фотошопа на компютъра вкъщи (пак е за преинсталиране :( );
• Искам да направя някой интересен фотоколаж;
• Да снимам реални обекти да изгледат като макет;
• Да се науча да правя хубави черно-бели портрети;
• Да снимам готини натюрморти (в един такъв романтичен стил, скоро ще пиша за фотографката, която ме запали по него);
• Да се науча да не правя недоекспонирани снимки :)

Списъкът ще продължава още дълго предполагам, но това са нещата, които в момента ми се въртят в главата. Сто процента съм забравила някои, които са ми се виждали важни, но не съм се сещала отдавна за тях :)

Update: Искам да правя и такива снимки със сапунени мехурчета: http://digital-photography-school.com/forum/how-i-took/68837-bubble-world.html

Камбаните

Тези дни попаднах на една много хубава публикация сайта на "Дневник" за Камбаните. Снимките бяха много добри, зарадвах се че ми припомниха за място, на което не бях ходила от много много години, но най-вече ми беше интересно да прочета десетките коментари под статията. Мненията варират от единия до другия полюс - някои твърдят, че всичко, построено по комунистическо време трябва да се разруши; че паметника е грозен; че всичкия този бетон заслужава само да бъде разрушен и да не остане нищо, което да напомня за годините комунизъм. Други казват, че асамблеята е най-доброто нещо от това време. Имаше и хора, които се опитват да влеят малко разум и да си кажат мнението така, че хем да покажат, че това е нормалният за един културен човек подход, хем да не засегнат другите.

Металната конструкция за камбаните във високия монумент има доста индустриален вид;

Дезивът на асамблеята: Единство, творчество, красота.

Честно казано още се учудвам как може след почти 20 години все още да се говори с такава омраза за комунистите. Правят го най-вече хора, които тогава са били деца, или дори и още по-малки, такива които изобщо не го помнят. Разбирам някой дядо, на когото наистина са съсипали живота да говори така, но какво може да каже някой на 20 години? Аз съм родена 83 година и нямам почти никакви спомени отпреди 90-та, не и такива отнасящи се до живота тогава. Единственото, което знам, е от разказите на баба ми или на родителите ми от време на време. И не смея да кажа с чиста съвест, че е било ужасно, защото помня как на 6 години се разхождах до 12 часа навън, а на 15 ме хващаше страх когато ми се налагаше да се прибирам след училище по неосветените улици в нашия квартал. Няма да разказвам какво се е случвало на баба ми и дядо ми, защото вече съм го разказвала веднъж, но пак не смея да изкажа някаква точно определена присъда за миналото.

Малко се отплеснах, но тази статия ме наведе на мисълта да се разходя дотам първата свободна събота и да видя как е в момента.

Както може да се види, настилката е в идеално състояние, но за сметка на това зелените площи, макар и не тотално запуснати, все пак имат нужда от подръжка.

По принцип съм на мнение, че трябва да пазим паметниците си. Щом е построено и е имало някакво значение, би трябвало да се грижим за тях, а не да ги съсипваме или оставяме да се саморазрушат.

Така мисля и за Мавзолея, който разрушиха прекалено набързо, за паметника пред НДК, и, разбира се, за Камбаните. А след като отидох там и прекарах една слънчева събота, вече съм съвсем убедена.

Мястото си е чудесно, макар че няма нищо общо със старите ми спомени, когато виждахме високата част от терасата си в Младост 3. Сега има прекалено много нови сгради, поляните, които си спомням около Околовръстното отдавна са изчезнали и вече дори ми е трудно да си спомня точно как изглеждаше всичко. Доколкото помня, тогава това беше единственото нещо отатък Околовръстното. За сметка на това в момента към камбаните води чисто нов път, изграден заради и благодарение на комплекса Бел Вали (както може да се види по табелите). Мястото обаче си е съвсем същото.

Настилката е в прекрасно състояние, но се нуждае от малко поддръжка - тоест трябва да се изкоренят всички прораснали треви и бурени, но след това ще изглежда добре. Има чешмичка за посетителите с приятна студена вода, която наистина ме спаси в жегата. Мястото се охранява и може би заради това камбаните са си на мястото. Да, някои от тях не са в прекрасно състояние, но могат да се почистят от ръждата. Моделите им са интересни и разнообразни според различните култури, от които са дарени. Има и липсващи, но не са много. Тревата има нужда от поддръжка - от поливане и косене, както и от разчистване на павираните пътеки в градинката в средата. Всъщност наистина липсват само лампите.

Мястото е много приятно, но което е най-хубавото, може да стане и още по-приятно с минимални средства. В крайна сметка необходимо е само малко поливане и косене. Лампи могат да се сложат постепенно, а и от тях липсват само самите осветителни тела. Конзолите са си на място, възможно е и инсталацията да е действаща. Може би и няколко допълнителни пейки.

Камбаните са много разнообразни - според различните култури, на които принадлежат.

Монументът е интересен и отдолу, откъде всъщност е пешеходния подход.

Там е издигнат и този паметник за жертвите от атентатите от 11 септември. Човечето ми действа хем много потискащо, хем ми е интересно. Нямам представа кой е авторът на скулптурата.

Работата е там, че май само софиянци имат представа, че Камбаните съществуват. Докато снимах дочух едно семейство наблизо как бащата разказваше на майката как е изглеждало всичко когато е бил дете. Имаше няколко такива семейства с деца и честно казано, всички деца се забавляваха страшно много биейки камбаните. Аз също си спомням точно биенето на камбани като бях малка. Интересно, че имаше и няколко двойки без деца. Вечерта като се прибрах, разказах на една приятелка, която живее в София от шест години, къде съм ходила и тя изобщо не ме разбра. А от повече от година работи в Бизнес парка, на две крачки от там. Не беше и чувала за това място. Според мен мястото има нужда от малко популяризиране, макар че малко по-надолу, където са каменните масички със столчетата, помните ги, нали?, имаше много хора на пикник. Там наистина е приятно за такива мероприятия.

Не ми се иска да бутнем и това си наследство от миналото, само защото е построено по време, което никой не харесва в момента. Особено като си представя как след това и паркът към него ще изчезне и ще бъде застроен. Струва ми се, че е крайно време да спрем да си попиляваме възможностите и да се възползваме от това, което имаме.

П.п.: Препечатвам (пак от един от коментарите в публикацията на Дневник) линк към страницата на Memento Park Budapest, за която се сетих след коментара на Филип. Сайтът няма нищо общо с нашите Камбани, но показва как унгарците се възползват от миналото си и извличат дивиденти от него, вместо да го заличават с лека ръка.

Ланд арт: Анди Голдсуорти

Анди Голдсуорти е едно от най-обсъжданите имена сред land-артистите. Първата ми среща с изкуството му беше в една прекрасна книжарница в центъра на Цюрих, специализирана за литература за архитектура и други изкуства, преди повече от пет години. На фона на невероятните книги, на които попаднах там, един албум на Голдсуорти наистина ме впечатли, макар дотогава да не бях чувала нито за ланд арт, нито за този артист. Впечатлиха ме невероятните цветове, които използва и постига незнайно как, впечатлиха ме и формите, а снимките ми подействаха наистина странно. За съжаление тогава книгата ми се видя прекалено скъпа, но пък това не значи, че съм престанала да се изумявам на творчеството му.

Първите му произведения датират още от 1976 г. Създаден е дори електронен каталог на творчеството му от 1976 до 1986 г., който можете да разгледате тук. За съжаление втората част на каталога явно още не е готова, а точно новите неща са по-интересни, а и по-впечатляващи струва ми се.

И все пак, интересно е, че прави доста разнообразни неща. От геометризиране на природата, чрез създаването на различни геометрични фигури като кръгове или спирали, през използването на цветовете и водата, до построяването на разнообразни форми като стени, арки или яйцевидни структури, всяко от произведенията му изумява, привлича погледа и остава задълго в мисълта. Често му се случва да излезе сред природата без особена идея какво точно ще направи, защото самата природа му дава идеи и в такива случаи дори инструментите му са импровизирани. Понякога мокри листа, за да ги залепи на повърхността, която иска да използва, друг път търка камък с друг камък, за да го направи бял, или поставя една скала върху друга, но най-вече има огромното търпение да събере и подреди елементите – камъчета, листа, цветя и всичко друго, което му е нужно, за да въплъти идеята си.

Внимателно счупени камъчета, издраскани с до бяло с друг камък. За всяка от сесиите сред природата, които прави, Голдсуорти издава книга с фотографии

Материалите са разнообразни – ярки оцветени цветя, листа, камъни, кал, сняг, лед, клони, тръни и т. н. Не се ограничава в избора на материали, защото иска да използва природата като цяло в произведенията си, а не само част от нея. Смятат го за основател на съвременното балансиране на скали.

Водата е използвана като лепило за пъстрите листа

Макар и да има постоянни работи, повечето от произведенията му са краткотрайни, поради което фотографията играе огромна роля в артистичното му поприще. Основният начин да продава товрчеството си е чрез създаване на впечатляващи албуми. Все пак продава свои работи и в галерии, но това са дълготрайни произведения.

Листа от бряст в жълто

Пера от чапла

Кръгове от камъни и от листа

На реката

Нова джаджичка

Това става като гледам филми по нощите. Не че не са интересни (имам предвид "Моите мили съседи), но ми се прави нещо вместо само да зяпам телевизора. Пък и е разнообразие от висенето на компа и четенето на някакви скучни лекции и писането за иконостаси и икони и т.н. Сърчицето пак е от филц, от същия, от който си направих и калъфчето за харда. Не знам за какво ми е, обаче е сладко :)

The dream

Малък колаж с една моя снимка и няколко текстури, които изтеглих от deviantart. Йероглифът значи "сън".

На път за Борисовата

Orange, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Калъфче за харддиск

Вчера ме хванаха лудите (ама никак не ми се учеше) и най-накрая си направих калъфче за харда. Не го ползвам много, обаче вече съм го надраскала, а това е тъпо, така че отдавна се канех. Но чак сега си измислих как да изглежда. Използвах малко филц от Слънчоглед, панделка, малко мъниста и готова дантела. Много съм зле с кроенето обаче - след като отрязох парчето се оказа, че съм сбъркала и понеже нямах второ ми се наложи малко да нагласям, но резултатът все пак е приличен ако не се обръща внимание на кривите ми шевове. Даже съм си много доволна от себе си. Особено щом поне веднъж като ми писне да пиша или уча съм направила нещо вместо да играя Zuma ;)

Още цветя от Рим

Blue flowers, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Първи опити с обръщащия пръстен

Оказа се доооста трудно - особено за човек като мен, на който много му треперят ръцете - просто не мога да стоя мирно и това е. Следващия път ще пробвам направо със статив, но засега ето няколко снимки от първите ми опити с новата придобивка:

Цъфнало храстче на Капитолия в Рим

A bush, originally uploaded by Anna Dimitrova.

Във flickr съм започнала един албум само с цветя. Пълня го малко по малко, но все със снимки, които много си харесвам. Това е едно от римските попадения, които не са много, защото бях заета да зяпам други неща :)