Иска ми се да разкажа и за един проект, който не ми харесва. Това е проектът на китайския архитект Carlos Marreiros и вече си има име - "Нефритеният заек". Нефритът както знаем, има особено значение в китайската култура и дори фактът, че Макао е бивша португалска колония и като такава е наследил много от португалската култура, не може да промени отношението към свещения камък.
Формата на заека е директно инспирирана от специфични китайски фененри с форма на заек, които са били особено популярни по време на фестивала по случай средата на есента в Южен Китай. В китайската митология заекът е водачът към Nantianmen, вратата към отвъдното. Освен това павилионът ще може да променя цветовете си, за да представи разнообразието на митологичния свят.
Павилионът ще бъде обвит в двуслойна стъклена мембрана с флуоресцентни екрани по външните стени. Главата, учите и опашката на заека ще са направени от големи балони, които ще могат да се движат за атракция на зрителите. Сградата ще е построена от лесни за преработване материали и ще бъде оборудвана със слънчеви панели и система за събиране на дъждовната вода.
Във вътрешността на павилиона спирална рампа ще отвежда посетителите на пътешествие из Макао, докато на тавана се проектира филм за града.
Освен Макао, в китайската част на изложението павилиони ще имат и Тайван и Хонг Конг.
Както повечето китайски проекти, правени за да пресентират странта на света, и този има доста силна символична идея. Но тя е представена много плоско и прекалено буквално. Заекът прилича по-скоро на увеличен модел на пластмасова играчка отколкото на обект на архитектурата. Колелата, които може би са поставени с идея за преместване на павилиона, или просто така, подсилват това усещане - павилионът изглежда сякаш всеки момент ще се появи едно огромно детенце и ще започне да си играе със своята играчка, дърпайки я на въженце по улиците на квартала. Това някак ми мяза за китайски проект, защото при огромната скорот, с която се проектира там, архитектите рядко се замислят прекалено много относно творенията си. Освен това на всички ни е ясно, че културата и светоусещането на Изток за коренно различни от западните. Но все пак, къде точно е архитектурата в този проект, след като дори главата и опашката са направени от балони, а не от някакви стабилни материали и изглеждат съвсем като прикачени в последния момент?
Разглеждайки този проект, попаднах на други два, които ме възмутиха почти колкото и този. Това са проектите на Richar Aurele за музей за съвременно изкуство и павилионът на Румъния. И докато румънсия проект все пак е сравнително нормален, този на французина просто ме изуми. Става дума за 80-метрово куче, което е кръстено Боб и при това е жълто на цвят! Ясно ми е, че човечеца е склуптор, при това откачен французин обсебен от кучетата (нека никой не се обижда, и аз съм франкофон, но все пак Франция ражда какви ли не мозъци), но все пак как може това да се нарече сграда? При това музей на модерното изкуство? Предполагам, че след заека и кучето, идва време и на котка. А кога ще направят сграда с форма на човек? Не е ли възможно да се инспирираш от нещо без да го потаряш буквално? Всъщност никъде не намерих потвърждение, че това чудо на мисълта действително ще се строи, но ако наистина го издигнат, ще съм много любопитна как ще изглежда на фона на града и как ще реагират посетителите като го видят.
Румънския павилион Greenopolis
Информацията за павилиона на Макао е намерена в:
Вижте още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако темата ви интересува и имате какво да кажете по въпроса, моля, не се колебайте! Ще ви бъда много благодарна за оказаното внимание!