Днес отивах на лекция в криптата на Александър Невски и се оказа, че паркингът отпред е запълен от всеизвестните кремиковски Blue Birds, така че след много обикаляне и обяснения с една жена от паркинга пред Радисън, която отказа да ми продаде талон за паркиране, понеже съм била спряла на необозначено място (както и маса други коли, търсещи място като мен) и следователно не съм в синя зона, поради което и не можела да гарантира че няма да ми вдигнат колата... отначало не се ядосах, само че след като не можа да ми каже къде аджеба да я закарам, след като още двестатина други коли очевидно също са имали този проблем и вече са заели всяко местенце из центъра, на което не пише служебен абонамент или не е боядисано в синьо, след третия път като почнах вече да си говоря сама жената ми предложи някакви места близо до университета, но за да стигнеш до там трябва да влезеш от Орлов мост... а аз вече бях закъсняла с 20 мин. за лекцията, защото ни задържаха от предната... е ами оставих колежките да ходят на лекции и си тръгнах. Сега вече ми е ясно, че има протест на работниците от Кремиковци (за повече информацие вижте тук и тук). Само че, питам аз, защо като се организират такива мероприятия, общината не взема мерки за безпроблемното (или поне сравнително безпроблемно) ежедневие на хората, които не са свързани с тях. Паркинга пред Александър Невски никак не е голям, но дори и когато не е затворен, в околните улици е невъзможно да се намери място, както и пред Радисън. На никой ли не му дойде на ум, че щом го запълват с автобуси, колите, които обикновено паркират там трябава да им бъде намерено някакво място? Аз можех и пеша да отида до Невски, ако знаех, но не и както обикновено бързам да стигна дотам от лекция от НБУ и не ми стига половината час, който имам...

Little Bitch Company във Fans

Този път се надявам да отида :)

Песничка

Ако някой е прекарал малко повечко време с мен, бързо разбира, че имам периоди, в които мога да въртя една песен нон-стоп и то без изобщо да ми писва. Бая такива песни съм имала, но в момента честта се пада на Last of the Wilds на Nightwish. Понеже се опитах да свикна с гласа на Anette Olzon (само че не мога), тази взе че ми стана много любима. Не че не съм я слушала и преди, но ето че вече няколко дена я въртя непрекъснато. Аха, щях да казвам и извода, до който стигнах, а именно - Nightwish ще е най-добре въобще да зарежат каквито и да е нови вокалистки и да карат в мъжкия състав, в който са си в момента (и Anette могат да я изпратят някъде другаде - само погледнете кои точно са хубавите песни в новия албум - The Islander, Last of the Wilds и Bye Bye Beautiful, а пък ако сравните Amaranth в изпълнение на Анет и инструменталната версия, тогава вече става много ясно - жената може да пее наистина, обаче не в тази група, а Tuomas пише такива неща, че дори и само в инструментал са страшни, вярно че не можеш да пуснеш като сингъл инструментал, но в крайна сметка и с мъжки вокали не звучат никак зле, знам че на концерти някой трябва да пее старите песни, но Анет и без това не може да се справи с тях). Ами ето ви и самата песничка: (няма клип затова си избрах едно клипче в стил final fatasy :) и спирам да досаждам с разсъждения относно Nightwish ;)

Ей с такива карти искам да играя!

Автор - Себастиен сан Галеро. Можете да го намерите тук.

2 blond kiflas ...

Най-смешния коментар, който прочетох днес :D

Предавам буквално:

2 blond kiflas on a purple background doing kifla stuff...as usual.

А именно: коментарът е дело на Петето и е относно следната снимка: 

И е направен тук. Още един пример за изречение, каквото никога не бих могла да измисля ;)

Димитровден, деня на строителя и малко музика от талантливи приятели :)

Качеството е доста зле в сравнение с оригиналните филмчета, но все пак е такова удоволствие да ги слушаш, че мисля че се преживява :)

Котенце

Едни приятели подаряват такова сладко коте, че просто трябваше да напиша за него! Ако се интересувате - вижте обявата тук.

Димитровден

Днес е голям празник. Димитровден е:

Празник на всички Димитровци и производни- Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра (тоест баща ми, бащата на Ников, Митко Б., Митко М, Митко Х., Митко Р., Митко М., Димка, Димитрина, Димана, Димо... и още не знам колко още мои познати и приятели; аз самата пък се казвам Димитрова Димитрова и дори една година черпих по този случай ;) , о да, имам и доста познати родени днес!

Православната църква почита паметта на Св. Димитър Солунски.

Празник на Сливен (а също и на Видин и Радомир, което узнах едва днес)

Празник на строителите (архитекти, проектанти, строителни инженери и всички в сферата на строителството)

Св. Димитър е по-големия брат на Свети Георги (според народни предания). Оттук започва зимата, светецът е свързан и със света на мъртвите (понеже се смята че е брат и на архангел Михаил - душевадника, не случайно празникът е толкова близо до голямата Задушница. Трите дни след 26-ти са Миши празници, през които жените не извършват никаква женска работа (някой ден специално ще обяснявам защо). Докато все още е имало дюлгери по нашите земи, те са работели до Димитровден и след това са се завръщали в родните си села (затова и сватбите в Рибново се правят само през зимата).

Пожелавам весел празник на всички, независимо какво точно празнуват днес.

iPhone и китарите

Ровейки се в един блог, който от скоро чета, попаднах на това. Не съм запозната особено с iPhone, но клипчетата са яки, идеята също и затова ще си ги служа тук, да ги слушам когато ми хрумне ;)

Nothing else matters

Wish you were here

Лозенец, селяните и парламента

Оказва се, че любимият ни квартал изобщо не се намирал в града! Ето какво видях днес на съседната улица, прибирайки се към вкъщи:

Продължението: тук

София, събота, тълпи и задръствания, книги и други такива

Днес беше една малка лудница. Понеже снощи така и не можах да се отделя от книгата, (мисля че всеки, който е прочитал цяло книжле като това, на един дъх може да се сети в колко си легнах) сутринта станах почти по обедно време. На мен по принцип това честичко ми се случва всъщност, но когато те чакат няколко неща за вършене, а още от петък те е подхванало неделно настроение, става мноого трудно. Е все пак успях да се измъкна от леглото към 10 с болящи очи и малко никаква походка (като на пиян моряк при вълнение), стигнах до банята някак, поразсъних се от студената вода и така... при Ников, на лекции, на обиколки из София... Ников пак ми помага за едни картинки (и ги прави супер да му се невиди, дори когато не съм довършила модела все още - добре че още не му е писнало да се занимава:). В магистратурата е ужас - не за друго, а защото всъщност само аз имам идея за какво ни говорят. Така че идните седмици очаквам да се започнат разни встъпителни лекции и не знам какви общи запознавания, което не ме устройва хич, но пък кога ли сме учели това, което ме устройва? Просто като си прочета всичките интересни книги, които съм си приготвила започвам яко четене по моите си интереси и лекциите просто ще бъдат между другото. И без това вече имам представа горе-долу какво ще пиша по някои от предметите. Само не ми е ясно как си представят да правят магистратура и да преподават на хора, които досега изобщо не са се занимавали с тази материя - тъпо е най-малкото, а мен пак ще ме тормозят. Иначе съм съпер доволна от курса на Маразов за експертиза на паметници (както някои знаят имената на курсовете ми са толкова дълги и сложни, че никой път не ги запомням) - супер практично е насочен най-малкото защото днес най-накрая видях черно на бяло методологията, по която се правят окспертните оценки от изкуствоведи, нещо за което досега общо взето само се догаждах (аа, имах и една такава задачка миналия семестър с една фибула от музея във Враца и съм доволна че съм уцелила нещата донякъде, но пък с нея не постигнах особено големи резултати - но пък и аз никога не съм се интересувала от фибули, а Оксана Минаева остана доволна все пак). Та така. Дано и занапред да продължим с интересни неща. Разбира се, курсовете в сряда са си леко скучновати за моя милост - особено съвременното изкуство (Модернизация на на художествения живот от създаването на независимата българска държава до Втората световна война, да бъдем точни все пак :) Другият курс пък е Храмово пространство и монументална живопис и добре че помня това онова от курсовете при Елка Бакалова, та да не ми е съвсем зле. А и май и там ще пиша за архитектурни елементи от стенописите - ако намеря достатъчно примери обаче, тук изобщо не съм запозната с литературата и предполагам че стоя с часове в библиотеката. 

И искам да кажа, че вече мразя София вече не само през седмицата, а и в събота - същите задръствания, леко бутнати коли стоящи с часове на средата на улицата за една огъната ламарина и полицаите, които май никога никви ги няма ако са нужни - зверски задръствания заради това и какви ли още не неща, които да те извадят от равновесие. Ужасно и ми писва все повече. Искам си спокойствие.

Книгата е чудесна обаче. Става дума за "Наследство" на Лоис Макмастър Бюджолд. Снощи я прочетох и наистина не ми се спираше. Разбира се, сега чакам следващата, защото тук, макар че се пообясниха малко повече нещата, отколкото в "Омайване" (първата част), пак останаха още много. Като цяло е построена по много подобен на първата начин. Изобщо успешните романи се правят по не много сложни схеми, над които обаче се надгражда с голямо майсторство (спокойно можете да сравните всичките романи на Дан Браун, или пък тези на Джоан Харис). Мисля си да проверя какво образование имат споменатите трима автори и къде са го получили, защото предполагам, че такива модели не се развиват от само себе си. Нямам никаква представа какво точно представлява литературното образование, но ще ми ббъде интересно да науча. Изобщо, идват ми няколко идеи по темата, но макар да мислех да понапиша нещо тук, сега ми се струва, че ще е по-добре да ги оставя малко да изкристализират и след това да ги пусна в един или няколко поредни специално по тази тема поста. И все пак - особено за жените ;) - препоръчвам да прочетете "Споделящият нож" на Бюджолд :) - резюмета обаче някой ден по-нататък - и без това не ги умея толкова ;) Иначе сега мисля да си дочета "Завръщането на краля", която вчера зарязах заради Бюджолд - филма ме накара да си прочета наново трилогията и за пореден път установих, че филмите ми изкривяват зверски спомените от книгите - в крайна сметка като го гледаш първия път си спомняш кое не е направено както си си го представял, но като минат няколко години, няколко гледания на филма и нито едно препрочитане междувремнно и изведнъж се оказва, че визуално помниш само филма, не и това което си виждал, докато си четял книгата. Ето затова мразя да гледам филм преди да съм прочела книгата - разбира се за някакви забавни историйки няма проблем, но не мога да разбера как може някой да гледа Властелина на пръстените и чак след това да чете книгата например (а тия, които казват, че щом са гледали филма, значи няма нужда да я четата вече не ги и коментирам, защото има и такива нали? ама мисля че са марсианци :D - Толкин си е Толкин, но въпросът е принципен и не се отнася само до точно определен автор)

Приятна събота вечер и sorry за дългите словоизлияния!

"Наследство"

Вчера съвсем случайно видях продължението на "Споделящият нож" на Бюджолд и веднага си я купих, разбира се. Дори не знаех че ще излезе толкова скоро - почти бях загубила надежда да чета продължението скоро ;) Мисля, когато намеря малко време да потормозя Миленчето да се видим да ги й (искам и с ударение!!!) нося и двете - сто процента ще се изкефи (нали тя ме запали по Бюджолд), освен разбира се ако вече не ги е прочела, в което почти съм убедена предвид нея и майка й и какви фенове са на Лоис Макмастър Бюджолд. Аз лично мисля да си лягам сега и да си почета малко. И без това нещо не ми върви доизкусуряването на текста на дипломната ми работа. 

Златна есен

 
 
Снимките са правени миналата седмица - сега вече почти няма листа. Добре, че малкото апаратче все още ми стои в чантата, за да го използвам от време на време - иначе нямаше да имам никакъв спомен от тази есен, така както си стоя само вкъщи :9 снимките са правени пред офиса ни. 

Една стара новина

Днес ме изненадаха в офиса с една стара новина - още от началото на седмицата :)  аз нали съм си заплес, пък и не винаги съм в офиса, вечно научавам новините последна: статия за Кота нула. Сашо беше казал, че така са се кръстили, но кой да помни! Пък и каква дълга дълга статия са им написали! Беше ми много интересно да я чета - и без това не познавам новите членове и не съм ги чувала мнооого отдавна. Момичето я е написало много приятно, нищо че има някои странни думички ;). Но пък има и попадения - като "човекът оркестър" което е най-точното описание за Сашо ;) И това за желираните мечета се чудя кой го е измислил! Ами нека, нека! Действайте и чакаме и ваши песнички! Иначе аз ще съм доволна и на малко китари в неделя :)

(а аз се захващам с темата за Свещари!)

Още една стара снимка-розички

25.06.2006

Котка

Снимката е правена на 12.11.2006 някъде из София.

Първи ден на лекции

Както писах малко по-надолу, записах се в магистърската програма на нашия департамент. Днес ми бяха първите лекции. Приятно е пак да слушаш нови неща и да си занимаваш мозъка с нещо интересно, макар че точно днешните изобщо не бяха в моя период и сфера на интереси. Колежките изглеждат готини, но тепърва ще се опознаваме - от моя курс съм се записала само аз. Дано да ми е интересно и занапред и да не става по-трудно стигането до там ;) Иначе вече си имаме домашно за следващата седмица при Генова, а аз пак се насосах със сложничка тема за Храмово пространство - архитектурни елементи в стенописите на храмовете от ... не знам още кой период, зависи какво намеря. Ще е интересно, но пак ще се побъркам да търся информация. Иначе е донякъде свързано с стенописите от тракийските гробници, в които също изследвам архитектурните елементи, така че може да се окаже и полезно. Все пак, ако вземе да става много трудно, винаги мога да си сменя темата ;)

400

Днес достигнах 400 посетители. Но нещо доста съмнително ми се вижда изобщо някой да го чете този блог, освен Орлин разбира се. Не че това ме притеснява, защото така и така го пиша за успокоение на душата, но ми е любопитно дали някой се задържа като попадне случайно тук? Дори си имам един suscriber, което си е направо невероятно. Не съм мислила, че моите лични словоизлияния могат да са интересни на някого ;)

Евгени Динев

Ето един блог, който следя с огромно удоволствие - http://www.evgenidinev.com/

Винаги, когато вляза, намирам прекрасни фотографии и за съжаление ми изчезва желанието да снимам аз самата, защото е ясно, че това не се постига нито лесно нито без наличието на дарба за това. Сайтът си заслужава едно много внимателно разглеждане и освен това дава идеи за разни места, чието съществуване не съм и подозирала... харесвам и тази дума фотописи, която си е измислил!

Ами записах се!

Беше свързано с много търчане насам-натам (предполагам, че ако скоро не сложат асансьори в НБУ ще отслабна - особено както нашите лекции са си все на 7-мия етаж - има табелка, че забавянето е заради фирмата-доставчик ;) . Обаче се получи и това си е. Радвам се че стана, макар че сега предстои голямата борба да си учим само траколожките предмети, а не пак да ми натресат хиляда изпита за съвременно изкуство... но какво да се прави като никой не ще да я учи тая пуста Тракия. Обаче ми олекна, което значи че наистина е трябвало да запиша. Сега ми се иска да си довърша дипломната и да я предам - съвсем малко ми остана все пак, а след това да почна да пиша всичките тия неща, които си намислих докато пишех цял месец вкъщи :) Утре отивам в Сливен и съм си приготвила още няколко статии по моите въпроси. Преглеждам ги и тях, дооправям си текста, добавям изображенията и предавам! 

Приятна събота и неделя!

by thumyeye on devianart

Едно сладко вълче за успокояване на настроението..

thrumyeye

Имам ужасна нужда от съвет

При това спешен! Мислех, че съм изтървала срока за записване в НБУ, но се оказа, че за магистратурите е удължен до 17-ти. Или поне за нашата програма. И сега пак изниква въпроса да запиша ли или не? Знам, че ще ми е къде къде по-лесно да спра най-накрая с ученето, да си започна нормално работа и да помисля за всичките други неща, които ми предстоят, но си знам, че спра ли сега, никога няма да продължа наистина сериозно с културологията и Тракия и изкуството като цяло. Тоест, ще си чета книжки за удоволствие както винаги и пак ще си ме мислят за чалната да ходя по разни тъпи ии скучни археологически места или да си губя свободното време с книги по тия теми, но ... всичко ще си е само между другото. От четири години вече се мятам ту към едно, ту към друго в зависимост какво ми е по-спешно в момента и ту се правя че проектирам, ту се опитвам да продавам мебели, да оправям организационни или счетоводни проблеми, да попълвам сайтове и в същото време да пиша за разни изложби или пък да изучавам Тракия. С всичките неща се справям, но в никое не успявам да се усъвършенствам точно защото са много. Знам какво ще кажат 90% от хората - зарежи всички и остави само едно. За повечето нямам избор, защото живота понякога ни поднася изненади, които не можем да отквърлим, но поне по отношение на любимата си интелектуална дейност имам избор и сега съм в момент, в който вече трябва да го направя, а се двоумя и то много. Искам да уча, искам да се занимавам с това, интересно ми е, приятно ми е и колкото и да е уморително, ме привлича, при това имам предимстово да гледам и с очите на архитект. Но напоследък нещата ми идват в повече, особено когато всички ми повтарят "няма ли да свършваш с това учене?", когато дори колежките от НБУ ме гледат странно че дори само обмислям възможността да пиша магистратура и то същата ни любима специалност, когато знам, че Ников се надява да имам повече свободно време за него (но като знам че ако аз се освободя, той ще бъде зает!), когато сестра ми ми трови душата че все нищо не съм правела (обаче тя винаги си ляга към 10:30 нали!) или когато баща ми ме гледа иронично ако се появя в офиса, защото не може да повярва... не знам какво да правя. Ако продължа ще е против на всички и всичко и ще ми е мнооого по-трудно и от сега, но пък ако не продължа ще ме е яд още повече... иска ми се да имаше кой да попитам за съвет :( 

Online photoshop

Понеже една вечер спях мноого (то си беше среднощ по-скоро) и дадох yes на нещо, което не си направих да прочета. Разбира се, сетих се, че съм пуснала update в един момент. Мислех си че е windows-ки и само ще ми забави компа за малко. Е да, обаче не! Оказа се adope-ски. Съответно Photoshop и Adobe Profesional сега трябва да бъдат преисталирани и ми се наложи да си тегля Adobe Reader 9 за да си чета статиите, които използвам за дипломната. Добре, че все пак има безплатни приложения, нищо, че всеки път като попадна на pdf из нета Adobe 8 трябва да ми изписва грешка и да вдига невероятен шум! :) В този ред на мисли, зачетох се снощи в блога на RIZN (фирмата, която направи нашия сайт) и открих че има онлайн версия на photoshop! Ето това ме изуми. И дойде съвсем навреме ;) Засега изглежда готино, но трябва да го изпробвам като хората все пак. Ще пиша нататък! Сега  ще мога да направя нещо със снимките от изложението. За който не знае - посетете ни до утре вечер в Експо Центъра на изложението за недвижими имоти (и банки!) на BalPex. ПО-нататък ще кача и снимчици на щанда, за който основна вина има Мая :) Аз само се въртях с фотоапарата и статива и записвах за поколенията!

Невероятна фотография

 

 
Light Art Performance Photography - поредната гениална измишльотина на германците, която може да се постигне наистина само с тяхната прецизност и търпение. Снимките не да обработвани и са не са от различни кадри, а само един с голяма експозиция, специално проектирани осветителни тела, огромна доза изобретателност и много арт мислене. Гранбват съзнанието още с първия поглед!

Едно сладко магаренце от Белоградчик

 
 
Забележете каква сладка физиономийка има и странна украска по гръбчето!

Още интересни новинки

Докато си губех времето в нета, отвратена от факта, че всичко, което си мисля за измислено от мен в дипломната ми работа, рано или късно прочитам в някоя статия, издадена преди 20-тина години, попаднах на един сайт за новини, свързани с мобилни технологии - Mobile News, в който има невероятни неща в секцията бъдещи технологии, в която може да се намери какво ли не (и пак за някои неща съм чела едно време по книгите с научна фантастика ;). Ето моите най-любими:

Най-приятно - Домашно слънце. Точно в момента си мечтая за такова. Стаята ми е южна, но на първи етаж в една "дупка" и при това с много дървета. Никога няма слънце :(

Най-еко - Дървото на живота. И без това си мисля, че хиляда зарядни са тъпо нещо, а слънчевите батерии винаги са добре дошли :)

Най-важно - Квантов компютър. Ето това ще ни промени живота наистина. И дано да го видя - любопитна съм! Представете си личен квантов компютър! Направят ли го не само научната фантастика, а и приказките ще станат реалност... как? някой ден ще обяснявам ;)

Най-удобно - Скиорски ръкавици с Bluetooth - това вече е от секцията Джаджи (обичам я тази дума джаджи!) и си е напълно реално, при това в продажба. И всеки запален фен на зимните спортове ще го оцени (особено скиприте обаче, с тия щеки, които винаги се оплитат, когато телефона звъни!)

Най-тарикатско - Морски шах - ето това се казва разкрепостено мислене - пример за едно от хилядите простички неща, за които обикновените хора никога няма да се сетим... и изглежда страхотно :)

Една джаджа, която ще си купя някой ден...

...когато започна да печеля толкова пари, че да си купувам скъпи неща само за мъничко удобство и много гъзария ;) ... или ако цените им паднат тотално след година-две? 

Това е tablet PC от Fujitsu и ако на някой му е интересно може да види характеристиките тук. Мен лично ме привлича с дизайн, удобство - пред това лаптоп-ът е все едно настолен компютър, и разбира се просто защото винаги трябва да си харесам нещо различно ;) ... и скъпо разбира се!

Много ми се иска някой път да има на кого да се оплача, когато имам нужда и този някой да ме разбере какво му говоря. Или поне да се направи че ме разбира...

Речник

Много як gadget за превод на страници - тук. Можеш да си направиш бутон в лентата с инструменти на браузъра и никога повече да не се чудиш къде бяха тия сайтове за автоматични преводи (поради което досега четях неща само на руски и английски из нета ;) Както се вижда, сложих си го и в притурките към блога ;)

P.s.: И това съм го чела в някой научнофантастичен разказ - превод от всеки език на всеки друг - е не в интернер, а направо при общуване...мисля че всички, които се занимават с каквито и да е нови технологии трябва да четат фантастика...това си е нещо като послание от бъдещето, или поне много точен анализ на последните научни тенденции, при това обикновено правен от хора много навътре в нещата ;)

Косачка :D :D :D

Shaun The Sheep

Онези овчици се оказаха големи образи, но добре че беше Aquawoman да ми отвори очите :) Ето го филмчето на нейния блог. Обърнете внимание на ръкавиците на вратаря! И естествено, гледайте и другите филмчета в metacafe. Някой ден ще събера всичките овци дето си ги имам, за да ви ги покажа ;)


P.s.: Имам чувството, че тук gif-четата изобщо не вървят...

Новини от Италия

Разглеждах малко новини из нета за разнообразие и познайте на какво попаднах - български сайт за италиански новини - http://www.prontosofia.com/. Самата идея ми се видя малко странна, но пък за всичко си има читатели, а и като разгледах новините и на мен ми стана интересно. Ами представете си само какви заглавия (линк):

Площад „Сан Марко“ във Венеция остана без гълъби;

Италианска магистратка пращала на процеси близначката си;

Новият мост във Венеция прати няколко минувачи в болница;

Свещеник прелюбодейства, епископът го оправдава;

Разкриха трафик на фалшиви светофари в Италия;

Анализират италианците според хладилниците им;

В "Тайната вечеря" на Да Винчи апостолите ядат... змиорка с портокалови резени;

Твърде многото секс води до мигрена...

изобщо цялата им подборка в секцията Папараци е особенно интересна ;) Големи са тия италианци! Особено ми хареса трафика на фалшиви сфетофари...кой да си помисли изобщо че може да има фалшив сфетофар, а след като прочетох статията пък се зачудих как така още не са го приложили и унас този метод за добиване на средства?

По другите секции също могат да се намерят доста интересни заглавия, от сорта на:

Десет начина да пиеш кафе в Италия (много полезна информация, особено за който е ходил вече в Италия и е установил колко е трудно да се ориентираш в многото видове, аз си харесвам macchiato и marocchino, но честно казано най-хубав е горещия шоколад, който правят);

Сицилианско пиянство (прочетете го обезателно);

Италиански лекари негодуват срещу д-р Хаус (!!!);
Забраните са на мода в Италия (ето няколко цитата: "Под прицела на различни градски управи застанаха дори пейките." ; "...в град Вогера пък е забранено сядането на пейките след 23 часа."; "Забраните поразиха и романтичния остров Капри – на централния му площад е забранено да се сяда на стълбите му. Топът в забраните е обаче забраната да се крадат табелките със забрани. ";"Глоба до 500 евро заплашва във Виареджо онези, които използват скейтбордове." и т.н. и т.н.)

В Италия публикуваха мъжко-женски речник (нищо ново!);

Италианска книга класифицира мъжете като къщи (а това ми се струва, че съм го чела и преди, но пак беше интересничко);

Островът на граф Монте Кристо възкръсва и др.!

Надявам се да ви е интересно за четене :)

А ето и най-интересната придобивка в цялата работа - попаднах на сайт с висококачествена репродукция на "Тайната вечеря". Може да я видите тук. Правена е по някаква нова технология от фирмата HAL 9000 и изображението наистина няма никаква зърненост или пиксели когато се приближи, което позволява много детайлно разглеждане. Разбира се, много добре се вижда и в колко лошо положение се намира в момента. Може и да не става ясно, но веднага се вижда, ако се сравни с някое от другите произведения, поместени там, например това. Сега докато си пиша дипломната много ми се иска да имах такова изображение на стенописите в Казанлъшката и Александровската гробница, както и на рисунката от Свещарската, която никъде не мога да видя добре. Ех, при нас е друго обаче.