Little Bitch Company във Fans

Този път се надявам да отида :)

Песничка

Ако някой е прекарал малко повечко време с мен, бързо разбира, че имам периоди, в които мога да въртя една песен нон-стоп и то без изобщо да ми писва. Бая такива песни съм имала, но в момента честта се пада на Last of the Wilds на Nightwish. Понеже се опитах да свикна с гласа на Anette Olzon (само че не мога), тази взе че ми стана много любима. Не че не съм я слушала и преди, но ето че вече няколко дена я въртя непрекъснато. Аха, щях да казвам и извода, до който стигнах, а именно - Nightwish ще е най-добре въобще да зарежат каквито и да е нови вокалистки и да карат в мъжкия състав, в който са си в момента (и Anette могат да я изпратят някъде другаде - само погледнете кои точно са хубавите песни в новия албум - The Islander, Last of the Wilds и Bye Bye Beautiful, а пък ако сравните Amaranth в изпълнение на Анет и инструменталната версия, тогава вече става много ясно - жената може да пее наистина, обаче не в тази група, а Tuomas пише такива неща, че дори и само в инструментал са страшни, вярно че не можеш да пуснеш като сингъл инструментал, но в крайна сметка и с мъжки вокали не звучат никак зле, знам че на концерти някой трябва да пее старите песни, но Анет и без това не може да се справи с тях). Ами ето ви и самата песничка: (няма клип затова си избрах едно клипче в стил final fatasy :) и спирам да досаждам с разсъждения относно Nightwish ;)

Ей с такива карти искам да играя!

Автор - Себастиен сан Галеро. Можете да го намерите тук.

2 blond kiflas ...

Най-смешния коментар, който прочетох днес :D

Предавам буквално:

2 blond kiflas on a purple background doing kifla stuff...as usual.

А именно: коментарът е дело на Петето и е относно следната снимка: 

И е направен тук. Още един пример за изречение, каквото никога не бих могла да измисля ;)

Димитровден, деня на строителя и малко музика от талантливи приятели :)

Качеството е доста зле в сравнение с оригиналните филмчета, но все пак е такова удоволствие да ги слушаш, че мисля че се преживява :)

Котенце

Едни приятели подаряват такова сладко коте, че просто трябваше да напиша за него! Ако се интересувате - вижте обявата тук.

Димитровден

Днес е голям празник. Димитровден е:

Празник на всички Димитровци и производни- Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра (тоест баща ми, бащата на Ников, Митко Б., Митко М, Митко Х., Митко Р., Митко М., Димка, Димитрина, Димана, Димо... и още не знам колко още мои познати и приятели; аз самата пък се казвам Димитрова Димитрова и дори една година черпих по този случай ;) , о да, имам и доста познати родени днес!

Православната църква почита паметта на Св. Димитър Солунски.

Празник на Сливен (а също и на Видин и Радомир, което узнах едва днес)

Празник на строителите (архитекти, проектанти, строителни инженери и всички в сферата на строителството)

Св. Димитър е по-големия брат на Свети Георги (според народни предания). Оттук започва зимата, светецът е свързан и със света на мъртвите (понеже се смята че е брат и на архангел Михаил - душевадника, не случайно празникът е толкова близо до голямата Задушница. Трите дни след 26-ти са Миши празници, през които жените не извършват никаква женска работа (някой ден специално ще обяснявам защо). Докато все още е имало дюлгери по нашите земи, те са работели до Димитровден и след това са се завръщали в родните си села (затова и сватбите в Рибново се правят само през зимата).

Пожелавам весел празник на всички, независимо какво точно празнуват днес.

iPhone и китарите

Ровейки се в един блог, който от скоро чета, попаднах на това. Не съм запозната особено с iPhone, но клипчетата са яки, идеята също и затова ще си ги служа тук, да ги слушам когато ми хрумне ;)

Nothing else matters

Wish you were here

Лозенец, селяните и парламента

Оказва се, че любимият ни квартал изобщо не се намирал в града! Ето какво видях днес на съседната улица, прибирайки се към вкъщи:

Продължението: тук

София, събота, тълпи и задръствания, книги и други такива

Днес беше една малка лудница. Понеже снощи така и не можах да се отделя от книгата, (мисля че всеки, който е прочитал цяло книжле като това, на един дъх може да се сети в колко си легнах) сутринта станах почти по обедно време. На мен по принцип това честичко ми се случва всъщност, но когато те чакат няколко неща за вършене, а още от петък те е подхванало неделно настроение, става мноого трудно. Е все пак успях да се измъкна от леглото към 10 с болящи очи и малко никаква походка (като на пиян моряк при вълнение), стигнах до банята някак, поразсъних се от студената вода и така... при Ников, на лекции, на обиколки из София... Ников пак ми помага за едни картинки (и ги прави супер да му се невиди, дори когато не съм довършила модела все още - добре че още не му е писнало да се занимава:). В магистратурата е ужас - не за друго, а защото всъщност само аз имам идея за какво ни говорят. Така че идните седмици очаквам да се започнат разни встъпителни лекции и не знам какви общи запознавания, което не ме устройва хич, но пък кога ли сме учели това, което ме устройва? Просто като си прочета всичките интересни книги, които съм си приготвила започвам яко четене по моите си интереси и лекциите просто ще бъдат между другото. И без това вече имам представа горе-долу какво ще пиша по някои от предметите. Само не ми е ясно как си представят да правят магистратура и да преподават на хора, които досега изобщо не са се занимавали с тази материя - тъпо е най-малкото, а мен пак ще ме тормозят. Иначе съм съпер доволна от курса на Маразов за експертиза на паметници (както някои знаят имената на курсовете ми са толкова дълги и сложни, че никой път не ги запомням) - супер практично е насочен най-малкото защото днес най-накрая видях черно на бяло методологията, по която се правят окспертните оценки от изкуствоведи, нещо за което досега общо взето само се догаждах (аа, имах и една такава задачка миналия семестър с една фибула от музея във Враца и съм доволна че съм уцелила нещата донякъде, но пък с нея не постигнах особено големи резултати - но пък и аз никога не съм се интересувала от фибули, а Оксана Минаева остана доволна все пак). Та така. Дано и занапред да продължим с интересни неща. Разбира се, курсовете в сряда са си леко скучновати за моя милост - особено съвременното изкуство (Модернизация на на художествения живот от създаването на независимата българска държава до Втората световна война, да бъдем точни все пак :) Другият курс пък е Храмово пространство и монументална живопис и добре че помня това онова от курсовете при Елка Бакалова, та да не ми е съвсем зле. А и май и там ще пиша за архитектурни елементи от стенописите - ако намеря достатъчно примери обаче, тук изобщо не съм запозната с литературата и предполагам че стоя с часове в библиотеката. 

И искам да кажа, че вече мразя София вече не само през седмицата, а и в събота - същите задръствания, леко бутнати коли стоящи с часове на средата на улицата за една огъната ламарина и полицаите, които май никога никви ги няма ако са нужни - зверски задръствания заради това и какви ли още не неща, които да те извадят от равновесие. Ужасно и ми писва все повече. Искам си спокойствие.

Книгата е чудесна обаче. Става дума за "Наследство" на Лоис Макмастър Бюджолд. Снощи я прочетох и наистина не ми се спираше. Разбира се, сега чакам следващата, защото тук, макар че се пообясниха малко повече нещата, отколкото в "Омайване" (първата част), пак останаха още много. Като цяло е построена по много подобен на първата начин. Изобщо успешните романи се правят по не много сложни схеми, над които обаче се надгражда с голямо майсторство (спокойно можете да сравните всичките романи на Дан Браун, или пък тези на Джоан Харис). Мисля си да проверя какво образование имат споменатите трима автори и къде са го получили, защото предполагам, че такива модели не се развиват от само себе си. Нямам никаква представа какво точно представлява литературното образование, но ще ми ббъде интересно да науча. Изобщо, идват ми няколко идеи по темата, но макар да мислех да понапиша нещо тук, сега ми се струва, че ще е по-добре да ги оставя малко да изкристализират и след това да ги пусна в един или няколко поредни специално по тази тема поста. И все пак - особено за жените ;) - препоръчвам да прочетете "Споделящият нож" на Бюджолд :) - резюмета обаче някой ден по-нататък - и без това не ги умея толкова ;) Иначе сега мисля да си дочета "Завръщането на краля", която вчера зарязах заради Бюджолд - филма ме накара да си прочета наново трилогията и за пореден път установих, че филмите ми изкривяват зверски спомените от книгите - в крайна сметка като го гледаш първия път си спомняш кое не е направено както си си го представял, но като минат няколко години, няколко гледания на филма и нито едно препрочитане междувремнно и изведнъж се оказва, че визуално помниш само филма, не и това което си виждал, докато си четял книгата. Ето затова мразя да гледам филм преди да съм прочела книгата - разбира се за някакви забавни историйки няма проблем, но не мога да разбера как може някой да гледа Властелина на пръстените и чак след това да чете книгата например (а тия, които казват, че щом са гледали филма, значи няма нужда да я четата вече не ги и коментирам, защото има и такива нали? ама мисля че са марсианци :D - Толкин си е Толкин, но въпросът е принципен и не се отнася само до точно определен автор)

Приятна събота вечер и sorry за дългите словоизлияния!