вторник, 12 май 2009 г.

Защо слушам групи

... или защо предпочитам групарите пред соло-изпълнителите



Снимка с телефон от концерта на Аморфис

Тези дни се замислих защо повечето ми любими изпълнители са всъщност групи, а не солови изпълнители. И стигнах до няколко извода:

1. Първата важна причина е типът музика, който харесвам. Както повечето хора и аз слушам доста разнообразна музика, но си имам уклон към рок и метъл и други стилове, в които китарите имат голямо участие :) А както всички знаят, това си е запазена територия за групите. Не че няма изключения, но дори и Дио винаги е пеел с група.

2. Хората в една група работят заедно с години, познават се, разбират се, сработват се и това няма как да не си проличи. Най-вече на концерти. А аз обичам да ходя на концерти. Правя го избирателно (защото пак останах без пари заради билетите, които накупих), но си ходя на почти всички групи, които харесвам и за мен има голямо значение как звучат на живо. Случало се е да се запаля по някоя група след като ги чуя на живо. Така се случи с Type O Negative например, на които знаех една или две песни преди концерта на Академик. Не че сега ги слушам редовно, обаче много ме кефят. Защото свириха прекрасно.

3. В една група фронтменът е най-важната личност. Това не значи, че не случва някой друг да движи нещата в групата и да пише песните. Но всъщност всички членове "работят" за фронтмена, защото той е лицето на групата. А какво значи това? Ами песните се пишат специално за него. Композиторът на групата познава много добре силните и слабите страни на вокала и с времето някак се наглася за него. Дори и да не го правят съзнателно, песните се пишат специално за гласовите характеристики на собствения им вокал. Това значи, че дори и да не е най-добрият певач, пак ще имаме добра песен.

4. Горният принцип се отнася и за писането на инструменталните партии. Аз обичам добра музика, а колкото и да се опитвам, не мога да открия добри музикални партии в голяма част от хитовете на много соло-изпълнители. Или поне на тези, които дават по телевизите. Тук се сещам за Инги Малмстийн, но пък той така и така си е музикант, така че изключението само потвърждава правилото. Голяма част от соловите изпълнители минават през дълъг период на излизане на концерти с различни музиканти. Някои пеят и на фона на записана музика. А това не помага за доброто звучене. Никак. Не казвам, че няма изпълнители, които са силни в студиото, но не и на живо, и че не би трябвало да се изявават ако е така. Опитвам се да хвана малко по-масовия случай.

5. Песните на един соло изпълнител, особено у нас, най-често не се пишат специално за него. Доколкото се чуват слухове оттук оттам дори се случва до последно продуцентската фирма да не може да реши на кой точно изпълнител да даде дадена песен. Това не ми се струва сериозно, а не съм професионалист, за да съм сигурна в горното си твърдение. Но съм сигурна, че така се губи онова чувство за точно прилягаща песен, каквото има при много групи.

6. В групата вокалът често взима участие в писането на песните. Това значи, че ги чуства и разбира и съответно интерпретира по съвсем друг начин, ако това беше просто някоя песен, която са му дали да научи. Тара Турунен прави изключение, но пък Томас пишеше повече от 10 години песни, които наистина само тя можеше да изпълни, така че нещата се уравновесяват. А и тя ги изпълнява прекрасно, независимо че никога не е взимала участие в писането им. В много други групи обаче точно вокалът е този, който пише. Примерно Буги Барабата. Неговите текстове са си само негови. Даже и за малко да си поговориш с него, пак ще го разбереш на минутата.

7. Соловите изпълнители често сменят стила си коренно и то неведнъж. И тъкмо харесаш някоя песен, купуваш си следващия албум и установяваш, че стилът няма нищо общо с предния. Уважам Металика примерно, задето отказаха да свирят цял живот едно и също, но не ми харесва и да не знам какво да очаквам. Роби Уилямс тъкмо го бях харесала и той изкара някакъв албум, от който слушах само хитовете и то само защото ги пускаха нон-стоп, а пък аз все още му харесвам гласа. Примерите са ми старички май, но пък и аз съм малко повече ентусиазирана, че да мога да открия по-подходящи.

8. Една известна група обикновено има много ясно изразен характер. Но мога да го определя точно и не знам как се получава, но ми е много по-лесно да определя характера на дадена група, вместо характера на отделен изпълнител. Може би защото при групите той е средно аритметично от характерите на членовете им и малките промени в настроение или нагласа не се усещат така, както когато се отнася до отделна личност. Може би взаимно се регулират. А възможно да е и защото метъл феновете са си доста консервативни и не обичат любимите им групи да се променят? (но това е обект на отделни разсъждения предполагам). Мисля обаче, че всеки би предпочел характера! И това включва държане, външен вид, начин на мислене, идеи, убеждения... все неща, които после се усещат и в музиката.

Ще да спомена и надеждата си да се появат най-накрая и нови композитори в България. Видяхме вече, че имаме добри изпълнители (примерно тези от Мюзик Айдъл), но в последните няколко години имам чувството, че добрите ни композитори са заминали нанякъде. Може и да се дължи на това, че не следя толкова подробно какво излиза. Обаче наистина последните ми любими български песни са отпреди повече от 5-6 години. Изключвам няколко песни на едни приятели (LBC), но пък тях може и с пристрастие да ги слушам, не съм сигурна.

Сигурна съм, че имаше още един-два довода сутринта като се събудих, но вече не си ги спомням. Може би някой ще ме подсети, или аз ще ги допълня като си ги спомня (или пък ще измисля нови ;). Все пак ще се радвам, ако някой сподели и неговото мнение. Кое предпочитате - групи или соло-изпълнители? И защо?

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако темата ви интересува и имате какво да кажете по въпроса, моля, не се колебайте! Ще ви бъда много благодарна за оказаното внимание!