неделя, 31 май 2009 г.

Концертът на Guano Apes

Всички казват, че е бил голяма работа, но аз останах малко разочарована. Може би защотото през цялото време си мислех че е трябвало да дойдат когато бяхме на по 15 и щяхме да издивеем истински. Всъщност тогава или нямаше да ни пуснат да отидем или нямаше да имаме пари за билети... Някак и озвучението не ми се видя на ниво и онова въодушевление, с което ги слушах едно време го нямаше, а и мога да кажа със сигурност че от My Sound направо са попрекалили със суперлативите относно публиката. В крайна сметка публиката беше основно хора, които са били тинейджъри, когато излезе първия им албум, много ясно, че ще се кефят. Обаче не беше такова чудо, каквото го описвата. О да, и аз се шашнах как толкова малко хора (Универсиада не побира кой знае колко народ) успяха да вдигнат такъв шум преди биса - беше много яко и ме изкефи, но през останалото време май не беше съвсем ок. Аз напоследък все съм по трибуните, така че имам наблюдения върху публиката там и за първи път ми се случи да се чувствам странно че съм станала и да си сядам спокойно на мястото не защото съм се уморила. И добре, че концертът беше в Универсиада, защото щеше да изглежда леко кофти ако не бяхме напълнили някоя от големите зали. Btw ако не беше този сет лист, можеше и да не разбра за някои от песните, които едва познах. Sandra Nasic обаче искрено ме учуди с невероятния глас, колкото и да изчезваше от време на време (а всъщност бях малко зад озвучителите представете си). По записи звучи страшно, но не предполагах, че и на живо пее с такава сила. Иначе пред нас точно инмаше едно семейство със сигурно десетгодишния си син, което много ме изкефи. И аз мисля да си водя децата по концерти някой ден. Ето и малко снимки от събититето:


Агитката
 
 
 
Иначе залата беше пълна и винаги е кеф да видиш толкова много хора на едно място
Лъскавко
Голямото размятане на тениски
 
Ето и разходката на китариста из публиката

Първия Български Бутон за споделяне

2 коментара:

  1. Хахах, извинявай, ама това беше най-голямата глупост, която съм чела относно публиката.
    Почти на всички концерти, на които съм ходила съм си мислила колко убити са хората и колко ме дразнят, че изобщо не реагират. Бях на първия ред и се разбих... хората викаха, скачаха, пяха и да ми викаш,че било слаба работа ми се вижда много смешно. А глупостите с възрастта пък съвсем няма да ги коментирам, има хора на по 40-50 години дето ходят на концерти на Metallica, Manowar , AC/DC и кофеят като тийнейджръи. Това, че не теб явно възрастта ти е пречила да се забавляваш, не прави концерта лош. Не се заяждам, но се дразня, когато хората знаят само как да се оплакват.

    ОтговорИзтриване
  2. Спокойно, не се обиждам. Работата е там, че аз вярно ходя и на Metallica, Manowar (на AC/DC още не съм имала възможност да отида), така че сравнявам с тях. И казвам че там може да си на най-последния ред на трибуните и пак се чувстваш все едно си долу (точно това ми се случи на Metallica), докато тук малко малко не се получи. А относно възраста, виждам че не е станало ясно, но визирах по-скоро себе си и мойте хора, с които едно време примирахме за тази музика, а сега явно просто ни кефи ;)И между другото аз лично не се оплаквам постоянно, напротив, обаче тоя път не ме изкефи чак толкова, колкото очаквах и реших да си напиша че да ми мине ;)

    ОтговорИзтриване

Ако темата ви интересува и имате какво да кажете по въпроса, моля, не се колебайте! Ще ви бъда много благодарна за оказаното внимание!