Може би на всички е известно, че древните хора съвсем не са мислели като нас. Въпросът обаче е в какво точно се изразява тази разлика в начина на мислене. Тъй като в момента се занимавам с един от аспектите на този въпрос, а и именно с древните представи за времето, искам да ви разкажа малко за тях.
На първо място, за древните хора времето не е хомогенно, така както го разбираме ние днес. То има различна наситеност и интензивност. Съществуват и различни видове време – добро и лошо, ново и старо и др. Докато за нас всички минути и всички часове имат една и съща продължителност, за древните времето периодично се повтаря.
Може да се каже, че за древните съществуват два типа време – първото е магичното, свещено време, а второто - ежедневното, профанно време, които са в постоянен досег едно с друго.
Свещеното време може да се отнася до няколко неща. Първото е времето за извършване на някой ритуал, който го прави свещено, тоест различно от ежедневното. То може да се отнася и до митичното време (така както аборигените в Австралия говорят за времето на сънищата в началото на света), както и до космическите ритми (например лунните). Така че определен отрязък от време много лесно може да се превърне в свещено време, ако в този момент се появят някакви предпоставки, които да го свържат със свещеното. Всъщност обикновеното време е постоянно отворено за свещеното време.
Хетерогенността на времето се изразява в различни ритми, интензивност и множество предназначения на времето. Всички религии имат щастливи и нещастни дни, благоприятни моменти през деня, периоди на концентрирано и разредено време.
Все пак свещеното време е единно и непрекъснато. Обикновеното време се накъсва от периодите на свещеното, но свещеното време все пак е непрекъснато, защото всеки ритуал не само повтаря предишния, но е свързан с него и го продължава. Тези отрязъци формират общо, единно време без да нарушават привидната им периодичност. Това значи, че едни и същи дати водят със себе си едни и същи събития. Например българите след покръстването са вярвали, че след като началото на християнската държава е поставено от Константин Велики, то и краят ù ще дойде при Константин. И наистина, последният действащ владетел на Византия е Константин XI.
Основен момент в древните обреди е регенерацията на времето. Как се е извършвала тя? Празниците се честват в свещеното време, тоест във вечността. Но на празници като новогодишните се провеждат ритуали, които имат за цел да унищожат изтеклото обикновено, профанно време и да започнат ново време. Сурвакарите, които обикалят около Коледа у нас прогонват именно това старо и изхабено вече време чрез пречистване, изгонване на демони, прогонване на зло и болести.
За древните профанното време не е истинско и не е важно, а единствено свещеното време е реално и съществено. Докато днес ние сме се отрекли от свещеното време и сме възприели като реално единствено профанното траене.
Доста любопитно!
ОтговорИзтриване