При това спешен! Мислех, че съм изтървала срока за записване в НБУ, но се оказа, че за магистратурите е удължен до 17-ти. Или поне за нашата програма. И сега пак изниква въпроса да запиша ли или не? Знам, че ще ми е къде къде по-лесно да спра най-накрая с ученето, да си започна нормално работа и да помисля за всичките други неща, които ми предстоят, но си знам, че спра ли сега, никога няма да продължа наистина сериозно с културологията и Тракия и изкуството като цяло. Тоест, ще си чета книжки за удоволствие както винаги и пак ще си ме мислят за чалната да ходя по разни тъпи ии скучни археологически места или да си губя свободното време с книги по тия теми, но ... всичко ще си е само между другото. От четири години вече се мятам ту към едно, ту към друго в зависимост какво ми е по-спешно в момента и ту се правя че проектирам, ту се опитвам да продавам мебели, да оправям организационни или счетоводни проблеми, да попълвам сайтове и в същото време да пиша за разни изложби или пък да изучавам Тракия. С всичките неща се справям, но в никое не успявам да се усъвършенствам точно защото са много. Знам какво ще кажат 90% от хората - зарежи всички и остави само едно. За повечето нямам избор, защото живота понякога ни поднася изненади, които не можем да отквърлим, но поне по отношение на любимата си интелектуална дейност имам избор и сега съм в момент, в който вече трябва да го направя, а се двоумя и то много. Искам да уча, искам да се занимавам с това, интересно ми е, приятно ми е и колкото и да е уморително, ме привлича, при това имам предимстово да гледам и с очите на архитект. Но напоследък нещата ми идват в повече, особено когато всички ми повтарят "няма ли да свършваш с това учене?", когато дори колежките от НБУ ме гледат странно че дори само обмислям възможността да пиша магистратура и то същата ни любима специалност, когато знам, че Ников се надява да имам повече свободно време за него (но като знам че ако аз се освободя, той ще бъде зает!), когато сестра ми ми трови душата че все нищо не съм правела (обаче тя винаги си ляга към 10:30 нали!) или когато баща ми ме гледа иронично ако се появя в офиса, защото не може да повярва... не знам какво да правя. Ако продължа ще е против на всички и всичко и ще ми е мнооого по-трудно и от сега, но пък ако не продължа ще ме е яд още повече... иска ми се да имаше кой да попитам за съвет :(
Моето лично скромно мнение е , че трябва да продължиш. Не учил толкоз време за да имаш само една диплома, а за да постигнеш нещо да натрупаш знания , а това е добър начин да натрупаш още. Стига разбирасе магистърската програма да си струва. Според мен ако намериш същатата програма в друг университет още по-добре малко да смениш гледната точка , но какво ли знам аз от културология. Винаги трябва да пренебрегнеш нещо Аничке за да станеш добра в друго.
ОтговорИзтриванеКато казващ да започнеш нормално да работиш - какво всъщност ти се работи точно , всичко ? :)
Аз като безкраен оптимист и човек койот иска да знае повече бих продължил въпреки трудностите, а те ще са временни си мисля.
ама и аз май не ти помогнах много а :)
Както на повечето хора, ми се работи, но не точно това, което правя постоянно :) или поне не само. И наистина бих сменила мястото, но в НБУ е най-лесно в смисъл, че отнема най-малко време - лекциите са по-малко, по-лесно се взимат изпитите и общо взето можеш да се занимаваш с това, което ти се занимава. Освен това няма да мога да запиша другаде в момента точно защото не съм си защитила дипломната още. Това му е предимството на частния университет - не те гонят много, ако искаш учиш, ако не искаш-не. Благодаря ти за съвета :) Казваш ми някои от мислите на глас! До края на седмицата ще си проличи какво ще правя идната година и половина...
ОтговорИзтриване