Оказа се доооста трудно - особено за човек като мен, на който много му треперят ръцете - просто не мога да стоя мирно и това е. Следващия път ще пробвам направо със статив, но засега ето няколко снимки от първите ми опити с новата придобивка:
петък, 26 юни 2009 г.
четвъртък, 25 юни 2009 г.
Цъфнало храстче на Капитолия в Рим
Във flickr съм започнала един албум само с цветя. Пълня го малко по малко, но все със снимки, които много си харесвам. Това е едно от римските попадения, които не са много, защото бях заета да зяпам други неща :)
сряда, 24 юни 2009 г.
Три дни в Рим
... които не стигат изобщо :)
Всъщност вече ми се иска пак да отида на там, но понеже няма как да стане скоро, качвам малко снимки в неопределенн ред:
П. п.: Още снимки във Фейсбук :)
вторник, 16 юни 2009 г.
Австрийският павилион за Експо 2010
Австрийският проект е на Architects Collective, които са спечелили, проведения през 2008 година конкурс. Мотото на проекта е "Waltz me!", което може да се преведе като "танцувай валс с мен" и има много интересна функция. Австрийците са решили да накарат всички посетители да опитат от магията на танца. Основната функция на сградата е да служи като огромен дансинг, на който посетителите ще могат да се научат да танцуват валс като практикуват на електронни тренажори или се учат от учители, а след това излязат на големия дансинг и покажат уменията си. По този начин Австрия не само предлага на посетителите да опознаят културното й наследство, но им предлага и незабравимо изживяване.
Архитектурата е ненатрапчива и по-скоро напомня, отколкото буквално да презентира функцията си, за разлика от примера с павилиона на Макао. Сградата е направена от дървена рамкова конструкция с равен покрив без вътрешни колони. Стените са раздвижени, за да напомнят за прочутия танц. Обвивката на сградата е от два слоя - вътрешният е прозрачен, а външният е от метална мрежа. Предвидени са и допънителни функции като кафе, складове, офиси, необходими павилионът да функционира добре.
Деформирането на стените на павилиона е вдъхновено от въртенето във валса, но освен това е използвано и за да се въведат и изведат посетителите от сградата. В центъра на павилиона има черна кутия без дъно и капак, която се носи над дансинга и позволява връзка между дансинга и околните пространства. Обградена е от дълга рампа, от която посетителите могат да наблюдават танцуващите.
Според авторите сградата наподобява бална рокля, но на мен повече ми прилича на театрална постройка, а полупрозрачната фасада създава впечатлението за театрална завеса. Още повече, че споменатата черна кутия ще се използва и като екран, на който да се прожектират танцуващите двойки в огромни размери, което със сигурност ще създаде сюрреалистичен театрален ефект, сценично въздействие върху публиката.
Надявам се, след като бъде построен, павилионът да изглежда дори още по-добре и да бъде наистина атрактивно място за посетителите на изложението.
Връзки:
сайт на Architects Collective
статия в designboom
Вижте още:
Очаквайте публикация за Италианския павилион.
понеделник, 15 юни 2009 г.
вторник, 9 юни 2009 г.
Правилата за писане на Джордж Оруел
Намерих ги в ariman.info и ми се видяха много полезни:
1. Ако е възможно да спестите някоя дума, махнете я.
2. Никога не използвайте по-дълга дуам там, където може да се използва по-кратка.
3. Никога не използвайте пасивен залог, когато можете да използвате активен.
4. Избягвайте чуждици и технически термини.
5. Никога не използвайте метафора, която сте прочели някъде другаде.
6. Нарушавайте тези правила, ако не искате да изглеждате нелепи, когато пишете.
Всъщност най ми хареса последното ;)
понеделник, 8 юни 2009 г.
Нови любими снимки
петък, 5 юни 2009 г.
сряда, 3 юни 2009 г.
Хороскоп
Ето какво намерих тук:Лъв: от ранно детство е склонен към пиянство и кожодерство.
В останалите работи е много мързелив. Цица пари от родителите си, после от приятелите и познатите. Неговата хипертрофирана гордост и самолюбие могат да отровят живота на всеки, а разточителността му, да разори всеки джоб. Обича целият свят да се върти около него. Затова винаги и във всичко се стреми да бъде пръв, а ако не се получава настроението му видимо се скапва. Непоколебимо чувство за собствено величие, собствени ценности и безгрешност.
Иначе щастливите ми числа били 1, 10, 19 и 28.
Представата на древните за времето
Може би на всички е известно, че древните хора съвсем не са мислели като нас. Въпросът обаче е в какво точно се изразява тази разлика в начина на мислене. Тъй като в момента се занимавам с един от аспектите на този въпрос, а и именно с древните представи за времето, искам да ви разкажа малко за тях.
На първо място, за древните хора времето не е хомогенно, така както го разбираме ние днес. То има различна наситеност и интензивност. Съществуват и различни видове време – добро и лошо, ново и старо и др. Докато за нас всички минути и всички часове имат една и съща продължителност, за древните времето периодично се повтаря.
Може да се каже, че за древните съществуват два типа време – първото е магичното, свещено време, а второто - ежедневното, профанно време, които са в постоянен досег едно с друго.
Свещеното време може да се отнася до няколко неща. Първото е времето за извършване на някой ритуал, който го прави свещено, тоест различно от ежедневното. То може да се отнася и до митичното време (така както аборигените в Австралия говорят за времето на сънищата в началото на света), както и до космическите ритми (например лунните). Така че определен отрязък от време много лесно може да се превърне в свещено време, ако в този момент се появят някакви предпоставки, които да го свържат със свещеното. Всъщност обикновеното време е постоянно отворено за свещеното време.
Хетерогенността на времето се изразява в различни ритми, интензивност и множество предназначения на времето. Всички религии имат щастливи и нещастни дни, благоприятни моменти през деня, периоди на концентрирано и разредено време.
Все пак свещеното време е единно и непрекъснато. Обикновеното време се накъсва от периодите на свещеното, но свещеното време все пак е непрекъснато, защото всеки ритуал не само повтаря предишния, но е свързан с него и го продължава. Тези отрязъци формират общо, единно време без да нарушават привидната им периодичност. Това значи, че едни и същи дати водят със себе си едни и същи събития. Например българите след покръстването са вярвали, че след като началото на християнската държава е поставено от Константин Велики, то и краят ù ще дойде при Константин. И наистина, последният действащ владетел на Византия е Константин XI.
Основен момент в древните обреди е регенерацията на времето. Как се е извършвала тя? Празниците се честват в свещеното време, тоест във вечността. Но на празници като новогодишните се провеждат ритуали, които имат за цел да унищожат изтеклото обикновено, профанно време и да започнат ново време. Сурвакарите, които обикалят около Коледа у нас прогонват именно това старо и изхабено вече време чрез пречистване, изгонване на демони, прогонване на зло и болести.
За древните профанното време не е истинско и не е важно, а единствено свещеното време е реално и съществено. Докато днес ние сме се отрекли от свещеното време и сме възприели като реално единствено профанното траене.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
